"Анонимните" ли ще водят бунта?

Социална бомба е на път да избухне на много места в Европа. Управляващите десноцентристки върхушки предлагат само една рецепта - затягане на коланите. Положението започва да става нетърпимо не само за милионите безработни, но и за голяма част от трудово заетите, попадащи в категорията "работещи бедни". У нас впрочем тази категория отдавна е най-масовата. При правителството на ГЕРБ страната ни се тупа по гърдите за добрите макроикономически показатели, прахосвайки резервите си с рекордна скорост (неизвестно за какво). От това не може да се очаква нищо добро. Случващото се в Гърция до голяма степен дава представа за Европа утре. Въпросът, който се поставя, при положение че почти навсякъде социалистите са в опозиция, е дали ще могат да поведат един животоспасителен бунт?
Имамe право да се съмняваме. Бунтуващите напоследък не са левите. В Испания, където впрочем управляваха социалистите, се роди Движението на възмутените, "Индигнадос". Подобно на появилото се в САЩ движение "Окупирай Уолстрийт", тези нетрадиционни форми на протест намериха последователи в много други европейски страни. "Анонимните", разпознаваеми по маската с тайнствената усмивка на Гай Фоукс, намериха благоприятна почва в нашата родина, пристрастена към безплатното точене на филми и музика. Но никъде не се забелязва значим подем на левицата, нито присъствие на червени знамена по площадите. Донякъде изключение прави Румъния. Във Франция, ако на 6 май спечели лидерът на социалистите Франсоа Оланд, това ще е повече наказателен вот срещу личността на Саркози, която има особената способност да дразни дори и тези, които веднъж са похарчили гласа си за него. Впрочем, френската левица не е анти-АСТА, защото повечето културни дейци във Франция са от левицата и подкрепят мерките за защита на авторските им права. В Италия Берлускони безславно слезе от сцената, но бе сменен от популярен в Брюксел технократ. Италианската левица няма нито едно разпознаваемо лице.
По различни причини навсякъде левицата се е обезличила. Идеите на левоцентристите, като въвеждането на такса върху финансовите транзакции, или на еврооблигации, или превръщането на борбата срещу младежката безработица в приоритет, се крадат от десноцентристите. По правило от идеята остава само етикетът, защото Барозу и компания са майстори да вдигат шум, без да правят нищо. Като резултат обаче програмите на левоцентристи и десноцентристи до такава степен си приличат, че не можеш да ги различиш.
На всичкото отгоре голяма част от електората е податлива на внушението, че във време на криза е по-добре да повериш управлението на консерватори. Друг елемент от вражеските внушения е, че левите нямали добри икономисти.
А истината е, че десноцентристкото управление се провали тотално. То не е способно да предложи нищо друго освен фискални еквилибристики. А ресурсът за такива еквилибристики вече е изчерпан до дъно. Кредо на Европейската народна партия е бездействащата държава. Под нейно влияние Еврокомисията погрешно заложи на неолибералния модел и на сектора на услугите, напълно пренебрегвайки промишлеността.
Само че вече няма никакво място за либерализъм, необходимо е държавата да се върне в икономиката, нужен е даже нещо като "Ню дийл" - програмата, благодарение на която Щатите избязоха от Голямата депресия в средата на тридесетте години. За всичко това десницата не може да бъде лидер. Тя няма това право.
Нямам съмнение по отношение легитимността на едно силно завръщане на европейската левица. Но си позволявам да задам въпроса дали тя има потенциал, амбиция и замах да го извърши.
Време за губене няма. Френските избори са вододел. Но има риск Франция да се задълбае в сложните си вътрешнополитически теми и да не успее да изиграе европейската роля, която мнозина очакват да поеме. ПЕС имат добри идеи и нов млад лидер, но колко души са отваряли сайта им да ги прочетат?
Надявам се, че има стратези, които изучават успеха на протестните движения и извличат някои поуки. Има нещо симпатично и при "Анонимните", и при Възмутените, но има и много нихилизъм. Те са като термометъра, който показва, че водата кипи. Но само една структурирана политическа сила с опит и традиции може да предложи алтернатива за управление и да поеме отговорност. Ако не го направи, протестите на "Анонимните" ще са слаба утеха.