Звънка тишина и безлюдие

Тази година за първи път попаднах сред омайните хубости на Еленския Балкан. Очарова ме зелената красота на гората, в която се кипреха борови и широколистни дървета. Гледах ненаситно морето от възвишенията на Стара планина, слушах ромона на многобройните рекички, бродех по малките селца - махалички, сгушени в пазвите на това райско кътче на нашата земя. Всеки ден благославях съдбата, че ни е подарила с щедрост разнообразната красота на нашето Отечество. Пиех ненаситно студена изворна вода, дишах чистия планински въздух, слушах песните на птиците, прехласнали се в звучно чуруликане. А вечер, когато луната се покажеше на небето, когато засветеха звездите, хорът на щурците огласяше простора със силното си и призивно свирукане. Заспива ли се в такива нощи? Грехота е да се изпуснат вълшебните мигове от тази приказна красота...
Няколко дни бродех из стръмните улички на китното градче Елена, накацало по склонове от двете страни на Еленската река. Обикалях църквите, музеите, влизах в Даскалоливницата, в къщата на прочутия род Михайловски (Иларион Макариополски, Никола и Стоян Михайловски). Слушах разказите на

интелигентните и днес еленчани

за Андрей Робовски - съратник на Неофит Бозвели, за Дойно Граматик, преписал в 1784 г. "История славяноболгарская", за Йосиф Брадати, Константин Попконстантинов, за участниците във Велчовата завера... Спирах се в центъра пред дома на Петко Тодоров. Гледах този дом, в който е живял авторът на "Идилии", мислех си за сестра му - момичето с "хубавите очи" Мина Тодорова, омаяло с любовта си нежния поет Яворов. Доскоро този дом е бил музей, в който се е помещавала Градската художествена галерия. Сега, по силата на днешните ни закони, е върнат на наследниците на фамилията. Бъдещето му? Нищо чудно къщата да бъде преустроена в ресторант, кръчма или бинго зала - Боже, опази! Нали и домът на проф. Иван Шишманов в София е превърнат в ресторант?!
Една част от картините на галерията днес са изложени в пригоденото за случая мазе на къщата - музей "Иларион Макариополски". Тук могат да се видят портретите на личностите, родени в градчето или в неговите околности. Този исторически кът в пазвите на гордия ни Балкан е съхранил здравия български дух, националните ни традиции. Обвеян е от славно културно наследство, от богато минало, в което са живели, работели, творили именити свещеници, учители - будители, революционери, политици, дипломати, издатели, книжари, лекари, аптекари, самобитни строители и художници, поети и писатели.

Дълъг е списъкът с известните личности

родени в Еленския Балкан. Оттук е дамаскинарят Йосиф Брадати, Иван Момчилов, създал тукашното класно училище - Даскалоливницата, в която се подготвяли даскали за цялата ни страна. Била е някога своего рода "учителски институт". Градчето е родно място на революционера Сава Катрафилов. Оттук е прочутият род на петима братя Кършовски: Иван, Йордан, Сава, Кръстьо и Антон, и двете им сестри - Андоника и Мария. Потомци на този род са художникът Преслав Кършовски, историографът на Елена Панайот Кършовски. От това потекло по бащина линия е и Кристалина Георгиева - комисарят ни в Европарламента. И композиторът Стефан Драгостинов по майчина линия е от същия този род, както и журналистката Даниела Кънева. Още талантливи стенописци и художници са се родили тук: проф. Илия Петров, Йордан Попов - списъкът е внушителен! И как да не е при тая околна хубост! От близко село е родом и големият наш актьор Георги Георгиев-Гец.
Макар че големият ни писател Емилиян Станев е родом от Велико Търново, той расте и учи в Елена и пише в спомените си така: "Ако в Търново започна писателското ми зачатие, Елена ме създаде БЪЛГАРСКИ писател. Там узнах хубостта на нашата земя, могъщата красота на Балкана, неговото есенно и зимно рухо, топъл ямурлук, дал цвета на българските потури, тежкия рехав ореол на България. Там слушах напевната реч на колибарите, за да вникна по-късно в Йовковото слово, и усещах как над цялата наша красна и разнообразна земя  виси нещо сурово, нещо епично като заплаха и предупреждение, останало от страдалческите ни години..."
Но... само с хубост природна,

само с богато минало не се живее

Някога този край е бил населен с изкусни майстори занаятчии, с производители на платове, храни, с едри и дребни търговци. И градчето е имало широки търговски връзки в страната и в чужбина. Не е било бедно населението тук, защото е отглеждало огромни стада от свине, овце, крави, кози и е произвеждало много млечни и месни продукти. И днес ние търсим в магазините мляко "Елена", "Еленски бут"! Многобройните кошери, пръснати в Балкана, пък доставят чист и дъхав планински мед. В добрите си години градчето е имало и теснолинейна железопътна линия, която го свързвала със страната. Сега дори автобусните линии са намалели. Имало е заводи, предприятия, фабрики. Днес тук живеят около 5-6 хиляди души. Повечето от

младите хора са се изселили

потърсили са препитание в големите ни градове, заминали са из чужди земи, защото тук за тях няма работа. В градчето и в околните малки селца хората са се ориентирали към селския туризъм. Уредили са домовете си като къщи за гости. Някои вече имат известност сред туристите и екскурзиантите у нас и са развили "своя бизнес" задоволително добре. Но повечето са подложени на правилото: Спасявай се сам!
Достатъчно ли е това? Има много изоставени къщи, празни училищни сгради, затворени старинни църкви. Пусти са планинските пасища, малобройни са стадата. Мандрите за млечни продукти са толкова малко, че скоро ще забравим вкуса на истинското мляко. Колко много може да се направи за Еленския край? Защо да пустее този красив и екологично чист район? Тук самият въздух е балсам, лекува много болести. Не е случайно, че от много години тук е имало климатично училище. Защо сега

сградите на празните училища

да не се преустроят в профилакториуми, в санаториуми, в домове за възрастни хора? А то се чува, че даже съществуването на болницата в Елена е под въпрос! Вярно е, че само на 40 км е Велико Търново, разраснал се прекомерно, задушаващ се от пренаселване. Но търновските жители се мъчат от летни жеги и зимни студове, а какви благоприятни в климатично отношение селца има наоколо, съвсем наблизо са - "на една ръка разстояние"! Ако се устрои евтин и бърз транспорт, колко от населението на големия град би могло да живее в екологична среда, сред кристално чист въздух, в тишина и в красота, а да работи или в Елена, или в Търново. И колко още може да се направи за Елена, за околните малки селца, забравени от държавата, изоставени от нашите управленци. Горите са пълни с дивеч за лов, с билки, с гъби и планински плодове. Тук би могло да се устроят малки печеливши ферми за месни и млечни продукти, за мед, за

производство на дарове от природата

Дали сега, в тия напрегнати от политика дни, в стремежите на партиите за власт, ще има сериозни и надеждни проекти за спасяване на планинските ни селища от изселването, от мизерията и нищетата, на която ги е подложил нескончаемият икономически и социален наш преход? Защото е грехота, че сме се лишили от природните ни дадености, че сме принудени да се измъчваме в големите ни шумни и мръсни градове. И това е само заради единия хляб, заради поминъка! Толкова ли е трудно да се открият, да се възродят отново в тези краища малки и печеливши предприятия, за да има работа за хората в този приказен наш край? 
Еленският край не е единственият, подложен на безмилостно опустошаване! И в Родопите, и в Странджа - навсякъде в чудните ни планински райони цари все същото: празни стари къщи, чийто порти са  облепени с некролози, звънка тишина и безлюдие. Нашите управленци не мислят за малките ни градчета, за китните ни селища! Имаме вече селца, в които няма нито един жител. Те

приличат на призрачни места

Затова нека спечелилите управленски постове в тия краища да се представят с проектите си за съживяването на планинските ни селища, за тяхното спасяване и разцъфтяване! Тамошните жители трябва да изискват тези проекти, да следят за  осъществяването им, за да не ни боли, че едновременно "имаме и нямаме". Имаме природни дадености да живеем като в Швейцария, а пропускаме тези възможности, боледуваме в големите градове. На какво прилича този парадокс? Дали е управленско нехайство или пък е добре обмислен и решен извън България, без българите, пагубен план за превръщане на страната ни в един куриозен кът, в един истински АБСУРДИСТАН.