Закъснителят на бомбата щраква

Дори и да сме забравили взривовете в Челопечене, когато военни складове за боеприпаси гръмнаха и пометоха околността (а ние не сме забравили), винаги трябва да имаме едно наум, че тази случка може да се повтори на различни места в България. В епохата на студената война трупането на боеприпаси, взривни и бойни отровни вещества беше световна практика. Отделно във военни обекти и бази се събират и складират най-различни токсични вещества. Ясно е, че в днешно време излишните боеприпаси трябва да се утилизират, а вредните вещества да се неутрализират. Само един пример: в Българската народна армия освен всички видове обучения се провеждаха и тренировки за действие при използване на бойни отровни вещества. Така във всички поделения се съхраняваха известни количества хлорпикрин, т.нар. сълзотворен газ, с който в специални газови камери се проверяваше изправността на противогазите и всички лични средства за противохимическа защита. И сега сигурно някакви количества някъде се съхраняват и никой не знае какво да прави с тях.
Тревожно е, че в МО и за тази, и за другата година няма предвидени финансови средства за целта. Много по-просто е решението на въпроса с ликвидирането на излишна военна техника, оръжия и разни железарии, които не е трудно да се оставят на открито и слънцето, и дъждът да ги превърнат в прах. Това също е вредно и замърсява природата, но не е чак толкова опасно за здравето на хората, колкото са опасни взривните и отровните вещества. Военното ведомство се опита твърде наивно и тромаво да предложи за продажба взривни вещества. Не е известно някоя фирма да е проявила интерес и да е купила взрив и боеприпаси, които след утилизиране да използва за други нужди. МО стана печално известно с дълбокото си неумение да се прави на търговец. Единствено успешно там се развиват далаверите със скандални търгове и провалени договори заради ламтеж за комисиони. Но това е домашно задание за военната прокуратура - не е наша работа.
Сегашното ръководство на МО уверява, че всички тези опасни предмети и вещества се съхраняват при спазване на необходимите изисквания и предписания. Нека да повярваме, че е така. Нека да не се случи някаква беда, макар че Челопечене е много близо все още. Възниква въпросът защо не се предвиждат средства за утилизация, обезвреждане и унищожаване на тези опасни неща? А откъде има средства за продължаващото тяхно съхранение? Това също гълта пари. В тези складове и бази се поддържат определени условия като температура, влажност и пр. Кое е по-евтино? Ние не знаем. А някой знае ли? Министърът знае ли? Има ли все още специалисти, които могат да отговорят на тези въпроси? И може ли някой да прогнозира кога ще е следващият взрив, обгазяване, отравяне на хора и природа?