Задкулисието на здравната "реформа"
С преходни и заключителни разпоредби на бюджетния закон на НЗОК се увреждат 16 основни закона за здравеопазването
/ брой: 225
Д-р Десислава Тодорова*
На фона на напрегнатата атмосфера в страната, на непрекъснато поскъпващия живот, на корупцията и масовите протести, мнозинството в Народното събрание прие на първо четене Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г., който създава риск за функционирането на здравната система. Един напълно противоконституционен закон.
В него се прави опит да се въведат задкулисно реформи - "облечени" в преходните и заключителни разпоредби, които ще доведат до пълна дестабилизация на здравеопазването в България и ще създадат предпоставки
за злоупотреби с права и за корупция
През проектозакона за бюджета на НЗОК се залагат съществени промени в над 16 основни устройствени закона, сред които: Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, Закона за лечебните заведения, Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки и други. Тази реформа противоречи на действащата нормативна уредба в страната и на основни конституционни норми, според които при изготвяне на нов нормативен акт се предвижда извършване на предварителна оценка за въздействието на нормативния акт и обществени консултации, обсъждане с граждани и юридически лица поне 30 дни преди внасянето му. Такива обществени консултации не са проведени по никой от предложените за изменение 16 закона. Освен това, заложените промени в тези закони, които са основни за здравеопазването, се инициират от орган, който няма законоинициативна и законодателна власт. Законът за бюджета на НЗОК е нормативен акт, който урежда единствено прилагането на Закона за здравното осигуряване и е незаконно и неприемливо с него да се изменят други устройствени закони в здравеопазването, които нямат пряка връзка с бюджета на НЗОК за 2019 г. и не са свързани с изпълнението му.
От предвижданите промени ще бъдат засегнати най-много пациентите и начинът, по който ще се провежда тяхното лечение. Ще бъдат засегнати всички лечебни заведения на територията на цялата страната и основно ще се промени структурата на здравната система в България. Това са радикални промени, чийто ефект на въздействие не е изследван, а в проекта дори няма мотиви, от които да става ясно как намисленото ще спомогне за преодоляване на проблемите в здравеопазването. В частта за набирането и разходването на паричните средства пък в Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г. няма почти никакви промени, повтарят се структурата и финансовата рамка на бюджетите от последното десетилетие.
Пациентите ще бъдат силно засегнати
от предложения нов начин на лечение на принципа на най-разходноефективното лекарство. Чрез него лекарите се задължават да изписват най-евтиното лекарство, което може да се приложи за лечението на дадено заболяване. Това е изключително обезпокоително и на практика ограничава правото на гражданите за индивидуално лечение, съобразено с тяхното състояние. По този начин се отнема правото и на българския лекар да лекува според възможностите на медицината и опита си, той се задължава да лекува според цената на лекарството, без да се отчита спецификата при протичане на заболяването индивидуално при всеки пациент.
Достъпът на пациентите до лечение силно се влошава чрез забраните за сключване на договор с нови лечебни заведения. Предлаганата мярка "един лекар-един договор" затруднява силно малките общински болници, а и без това задържането на специалистите в малките населени места е съществен проблем, който не трябва да се задълбочава. Отново продължава да се лимитира всяка една дейност на лекарите, което ограничава достъпа на техните пациенти и правото им на избор къде да се лекуват.
Абсолютно необосновано е и въвеждането на изискването за пререгистрация на всички вече съществуващи и регистрирани лечебни заведения в цялата страна, което засяга десетки хиляди практики. Поради липсата на изразени мотиви в законопроекта това буди съмнения и подсказва, че
има скрити икономически и политически цели
Предвижда се също закриване на Фонда за лечение на деца, на Комисията за лечение в чужбина, Изпълнителната агенция по трансплантации и Изпълнителната агенция "Медицински одит", върху които до момента се осъществяваше граждански контрол. При това от проектозакона не става ясно как закриването на тези агенции ще помогне за решаването на проблемите в сектора.
Предвижда се създаването на нов мегаорган с мегаправомощия - Агенция за медицински надзор, в която ще се слеят всички тези структури и която се предвижда да изпълнява функциите на всичките тези агенции, както и функции от компетенцията и структурата на регионалните здравни инспекции и пр. Предвижда се този мегаорган да се занимава освен с контролни функции, и с регистрацията и лицензирането на лечебни заведения. Концентрацията на толкова много функции и правомощия в един-единствен орган, върху който гражданите не могат да осъществяват никакъв контрол, крие сериозни рискове от злоупотреба със служебно положение, превишаване на административни правомощия и възникване на корупционни схеми. Агенцията по медицински надзор ще отговаря и за финансовия надзор в лечебните заведения, което е
абсолютна централизация на правомощията за един орган
и е недопустимо за една децентрализирана пазарна икономика, каквато е българската.
Предвижда се и предварително изпълнение на административните актове, наложени на лечебните заведения, независимо дали са в процес на обжалване, което на практика лишава лечебните заведения и физическите лица от възможност за съдебна защита, а администрацията се освобождава от съдебен контрол, което противоречи на правните норми в страната.
Българският лекарски съюз и националният омбудсман изразиха своите негативни становища по проектозакона за бюджета на НЗОК за 2019 г. Те силно го критикуваха и изразиха несъгласие с опита за промяна на ключови закони за здравеопазването чрез преходните и заключителни разпоредби на закона за бюджета, който не трябва да съдържа и няма отношение към подобни нормативни актове. Приемането на подобен закон нарушава Конституцията и правните норми в страната, а създава и усещане за непрозрачно законодателство. Голяма част от заложените в него промени са необосновани, те само биха задълбочили проблемите в сектора. Предложенията за подобна централизация на властта и функциите в един орган, който да осъществява регистрация, професионален, устройствен и финансов контрол над лечебните заведения противоречи на принципите на децентрализирана икономика в страната и Европейския съюз.
*Авторката е магистър по дентална медицина, практикуващ лекар и съдружник в дентална практика от 5 години. Магистър е по публична администрация със специализация здравен мениджмънт