Спасението е у самия теб

Трудно бихме намерили по-значимо културно събитие с такъв глобален и актуален хуманитарен заряд от Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми. Още помня световния престиж на някогашните му издания. Създаден през 1965 г. във Варна като биенале и завоювал категория А (1973), той постигна огромен социален и художествен ефект и отклик в световен мащаб. За жалост, нелепите катаклизми на прехода се отразиха пагубно върху него и от 1991 г. спря да "диша". Секна една уникална по рода си културна традиция... Представете си какви колосални усилия и инициативност като тази на Илко Раев; каква подкрепа от разни хуманитарни организации са били необходими, за да се възстанови този форум през 2014 г. и да започне да пише новата си биография след половинвековна загуба! В задействането на процеса "унищожение" ние сме за Нобелова премия. Този процес у нас е светкавичен. А креативността не е присъща на така наречения "преход". Затова все повече съзираме неговата безкрайност...
И все пак положените като лична инициатива усилия се увенчаха със сериозен резултат, благодарение подкрепата на Българския Червен кръст, в партньорство с Медицинския университет - Варна. За четири години този форум, открил невероятно гостоприемство сред случайно останалата на морския ни бряг дивна природа в Санитарно-оздравителния комплекс "Камчия", възмъжа, прескачайки, според мен, периода на юношеството. Това доказаха както изключително интересният, широкоспектърен дискусионен панел, включващ важни и отговорни съвременни теми - от тероризма и бежанската криза до хакерството и всекидневната битова агресия, така и богатата филмова панорама, разпределена в три селекции - червенокръстки (тук отново ни сюрпризираха неочаквани художествени открития!); документални и игрални. В нея "дишат" седемте основни принципа на Организацията на Червения кръст, създадена в далечната 1863-а. Достатъчно е да припомним първите три: хуманизъм, безпристрастност и неутралитет.
Селектирани измежду 1890 филма от 107 страни, кандидатствали за фестивала, 202 кинопроизведения от 49 държави бяха показани в седем зали, пълни предимно с млади зрители. Посветени на най-актуални, вълнуващи цялото човечество, проблеми: войната, зачестяването на природните и социалните бедствия, правата на човека, използването на детския труд, бликащата отвсякъде агресия в днешния усложнен и объркан свят... те категорично, с ярки художествени средства, защитават гражданската си позиция, алармирайки общественото съзнание, особено на младите хора, с цел да ги приобщят към главните хуманни ценности, които (уви!) не срещат наоколо, като доброта, отстъпчивост, милосърдие.
Ще си позволя да изразя своето пристрастие с най-красноречив екранен екзистенциален пример от състезателната програма "Здравни филми", който потресе всички ни. Имам предвид 24-минутната документална бразилска творба "Моята поезия", в която дебютантката Лейде Якоб (удостоена с наградата за режисура) предлага на вниманието ни с изключителна любов и всеотдайност уникални стихове на своята майка - известната поетеса Лейде Морейра, парализирана и прикована на легло от десет години. Този разтърсващ с откровението си аудио-визуален разказ за мъчителното, но продуктивно всекидневие на една надживяла времето си личност, благодарение на грижите на околните и преди всичко - на дъщеря си, резюмира десетилетието, през което универсалните поеми са транскрибирани, за да останат за поколенията. На екрана оживяват съкровени моменти, когато главната героиня и нейните болногледачи работят с визуална графика, базирана на движението на очите й - единственото действие, на което е способна (поради тежкото заболяване амиотрофична латерална склероза). Вълнуващото повествование редува сцени от нейното битие някога и сега, на фона на оригиналната жизнеутвърждаваща музика, вдъхновена от самата поезия, на композиторите Нуно Минделис, Елдер Коста и Рафаел Толедо, която безспорно играе важна драматургична роля за внушаване на идеята за триумфа на човешкия дух над материята; на копнежа по любов и щастие, "разцъфтяващи" в нея "в дни на цветя и отчаяние".
Разбира се, редом с това постижение видяхме и други открояващи се творби като българската "Врагове" на Светослав Овчаров, награден за най-добър игрален пълнометражен филм (доказващ възможността врагове да се превърнат в приятели и то по време на война - става дума за Балканската, 1913 г.); "Изгубените" на украинеца Аркадий Непуталюк, с награда за режисура в същата програма; "Пътят към дома" на шведката Бегония Рандхав, отличен за най-качествено късометражно игрално произведение (за пресъздаване на емигрантската тема); "Тумор" на иранеца Абас Рузбахани, обявен за най-добър здравен филм; 7-минутното "Глухарче", в което испанецът Хорхе Белвер с оригинален анимационен подход изразява надеждата за бъдеще на милиони хора в един глобализиран свят; руския документален "В сянката на големите дървета" на Вадим Витовцев (за натиска и инвазията на разрушителната "културата" на "Големия свят" в централноафриканска република); турските за съдбата на бежанци "Кухня" и "Въз основа на силата на полумесеца" на Арман Пекая. С Голямата награда "Кристален кораб" бе удостоена 42-минутната американска документална здравна творба "Завийте наляво: преживейте невероятното" на Андрю Андерсон, внушаваща, че за постигане на целта трябва да бъдат преодолени всички възможни отклонения.
Едно от най-значимите събития, съпътстващи фестивала, е Есенната академия, в която млади активисти на Червения кръст и Червения полумесец се обучават да реализират своите идеи в документални филми. На официалното закриване бе показана колекция от 5-минутни нови успешни дипломни работи, които съобразително напомнят: "Внимавай: ти може да си следващата жертва!".
За мен най-стойностната съставна част на тазгодишното издание бе дискусионната с изключително любопитния цикъл от лекции, подготвени от известни наши специалисти в съответната област. Той започна с темата "Доброволците на Червения кръст и Червения полумесец и агресията по света", изнесена от  д-р Славита Джамбазова, зам.-генерален директор на БЧК. Тя очерта реалната необходимост от "този безценен ресурс", особено в днешната, твърде комплицирана и непредвидима обстановка.
Лекцията на социалния антрополог доц. д-р Харалан Александров, преподавател в НБУ, бе насочена към диалектиката на съзиданието и разрушението в контекста на нашето съществуване, с акцент върху "предприемачеството като особена категория", с нейните позитиви и негативи: от една страна, като специфичен опит за реализация, а в социален план - като функция за обновление и развитие на обществото; а от друга - като разрушителна енергия, проява на човешкия стремеж към нарцисизъм, всемогъщество, алчност, ненаситност. Смях заля залата, когато се заговори за етика в предприемаческата дейност - явно негативните примери в тази сфера значително преобладаваха. Разговорът неусетно допря до корупцията и мафиотството. Оформи се утопичното заключение, че преходът ще свърши, когато съзидателните предприемачи вземат връх над разрушителните! Хуморът решително превзе аудиторията, когато словото бе предоставено на Михаил Вешим - главен редактор на "Стършел". Кой за каквото е роден! "Вестник "Демокрация" скорострелно изчезна, а "Стършел", кой знае защо, оцеля" - започна той с обяснимия парадокс. Перифразирайки заглавието на класическия роман на Флобер "Възпитание на чувствата", дефинира своята лекция като "Възпитание на чувството за хумор" (макар че аз съм убедена, че то е по рождение). Духовито и любопитно бяха характеризирани предимствата на писателя (публициста) хуморист. При изброяването на видовете хумор, с професионални, включително и професорски словесни "бисери", проблемът "се изправи" пред постепенното опростачване на нацията ни. Някак неусетно, непринудено ораторът "намери" връзката на хумора с девиза на фестивала "Агресия - Хуманност - Кино" в неговия  оздравителен ефект. Хуморът, разбира се, е и мощно средство срещу агресията. Този уникален разговор бе допълнително обогатен с неслучайни реплики на писателя Георги Мишев, за когото "преходът се оказа непреходен".
С четвъртата тема "Хуманизъм без сензации" политическият коментатор на "Труд" Емил Спахийски непосредствено, с изобилие от медийни примери, прикова вниманието на аудиторията; извика активното й съучастие. Подбраният от него визуален подход, с отлични като изображение и внушение клипчета, както и чувството за хумор провокираха редица изказвания. Изкристализира становището, че за да има хуманност, трябва да е налице факторът съпреживяване на трагедията, а не спекула с нея. Твърде красноречив бе поднесеният на екрана лаконичен (около минута) клип за бежанците, озаглавен "Те не избираха съдбата си". С директното си емоционално внушение той уцели слушателите право в сърцето: дано се намери възможност да бъде гледан от най-широка млада публика. Спахийски отдели внимание на генералните лостове за манипулация на медиите и на "търговията чрез страх, който е много по-продаваем от Доброто".
В своето експозе, последно поред, Валери Найденов, основател на "24 часа", акцентира върху новия напоследък ракурс към темата "Кой направи Октомврийската революция?" - онова събитие, което прекрои света. Цитирайки редица нови изследвания и предположения, той се опита да преосмисли, от тяхна гледна точка, "безспорни" фигури на руската история като Петър Първи, Екатерина Велика, Ленин, Сталин, Дзерджински, Хрушчов, Елцин, Берия и др., отричайки реалността на ключови събития като щурмуването на Зимния дворец от крайцера "Аврора". Явно допираме до неизбежна необходимост от ново подреждане на герои и антигерои. Новата версия, на която се базират днешните изследователи, е, че така наречената болшевишка революция е замислена и осъществена от руски генерали...
Питам се: колко ли "нови" версии още ще доживеем!
В заключение - откритият тържествено от вицепрезидента на Република България Илияна Йотова и под нейния патронаж 17 Международен фестивал на червенокръстките и здравни филми (11-15 октомври) не само "приюти" над 180 гости, но и зарадва всички присъстващи с безплатни прожекции на най-успешни продукции на европейското кино през изминалата година. За четвърти пореден път този форум уверено се стреми към респектиращата си биография, стараейки се да я "приземи" в условията на днешния задъхан и тревожен Ден.


"Моята поезия"
на дебютантката Лейде Якоб
бе удостоена с наградата за режисура