Следи от Брацигово в космоса

Турбулентност. Хиперзвук. Гилевич - така е озаглавена научна статия, отпечатана в руско списание преди година. Няма да обясняваме термините и няма да товарим с тях читателя. Който иска, ще си ги прочете във физиката или в мрежата. Ние само популярно ще отбележим, че става дума за ярък принос в конструирането на най-съвременните, най-мощните и с още много най авиационни, ракетни, космически и други двигатели. А Гилевич очевидно е фамилията на техния създател, за когото ще се опитаме да разкажем. Забележително е, че неговият баща е българин, половината кръв в жилите му е българска. Поддържал е връзки със свои родственици, но никога не е успял да посеги техния роден край Брацигово. А е имал страхотно желание...
Много години наред животът, и особено работата на професор, доктор на техническите науки, главен конструктор Дмитрий Дмитриевич Гилевич е покрита с абсолютна секретност. Ограничения от всякакъв характер. И те са оправдани в онова време на взаимно дебнене в тази особено важна област на авиационните и космическите изследвания. Пак без да се обременяваме с техницизми, ще посочим, че освен всичко останало, Гилевич е направил двигателите на спускаемия апарат на Луната, който се завърна на Земята, както и двигателя на прославения луноход. Апарати, открили нова ера в овладяването на космоса. Тези световно известни постижения се свързват с името му едва след неговата кончина.
Няма какво друго да направим, освен да се свържем с негови родственици у нас. Ето какво разказва брациговецът полковник от запаса Димитър Гилин, доктор по изкуствознание и културология, но и с авиационно образование. Имал е късмет и блестяща възможност да общува с първия си братовчед.


Разказва Димитър Гилин

По време на моето обучение във Военно-политическата академия "Владимир Илич Ленин" на нашия Военновъздушен факултет, забележете, ние никога с него не разменихме мисли, които имат отношение към авиацията и космонавтиката. А това беше времето, когато те се намираха на върха на своето развитие. Нашите военновъздушни сили бяха въоръжени със самолети на конструкторското бюро, в което е бил на такава отговорна и сложна работа моят първи братовчед. Нито дума. Само веднъж, когато вече живеехме в Шчолковския район, той дойде у нас, капнал от умора, но с особен блясък в очите, който показваше, че това, което са работили днес той и неговите колеги, е успешно.
Често ходех в малката им квартира на Мерзляковский переулок и ми беше така радостно и така уютно. Наблюдавах Дима и откривах, че той много прилича на нашия дядо Ангел. Водехме дълги разговори с неговата майка Татяна Федосеевна, изключително ерудирана и високообразована жена. Радвах се на Ася - нашата снаха. Играех с децата му - малкия Ваня и по-големия Саша, които след това тръгнаха по пътя на своите родители и завършиха Московския авиационен институт.
Едно нещо ме измъчва непрестанно - как се случи така, че във вече новите условия не стана възможно да организираме неговото посещение в земята на баща му. Понякога се събуждам посред нощ, плувнал в пот. Не мога да си простя, че това не стана и той си отиде от този свят, без да види България. Само от време на време чувам тихия му глас да декламира отначало до край романа в стихове на Пушкин "Евгений Онегин". От "А" до "Я".

Родословието

Димитър Гилин е увлекателен разказвач, може би затова през службата му в БНА има и преподавателски стаж във ВА "Г. С. Раковски". Четирите години в Москва са го изпълнили със спомени, от които най-силно струи скромността на Гилевич и семейството му. Само един пример. При едно поредно гостуване съпругата на Гилевич подрежда масата и подканя: "Сядайте, ще черпим, получихме държавната награда." И толкоз. За какви заслуги, за какво постижение Гилевич е удостоен с най-високото отличие на СССР нито дума. Можем само да гадаем.
Статията на доктора на техническите науки Юрий Кочетков е публикувана в бр. 1/2009 г. на руското списание "Двигатель", озаглавена: "Турбулентность. Гиперзвук. Гилевич" и е посветена на изтъкнатия съветски и руски изследовател в областта на авиационната и космическата техника, доктора на техническите науки, професора от Московския авиационен институт, главния конструктор в създаването на авиационна и космическа техника и техника, предназначена за укрепване на въоръжената мощ на СССР и Руската федерация Дмитрий Дмитриевич Гилевич. Той е син на известния български политически емигрант Димитър Ангелов Гилин, близък съратник на Георги Димитров, Васил Коларов, Станке Димитров и на Серго Орджоникидзе.
Завършил университет в Москва и финансово-икономическа академия в Ленинград, строител на Комсомолск на Амур, член на групата "Виктор", прехвърлена с парашути в горите, контролирани от югославските партизани, през май 1944 г. комисар на бригадата с командир Денчо Знеполски, помощник-комисар на Четвърти армейски корпус по време на Отечествената война на българския народ 1944-1945 г., началник на граничната школа "Хаджи Димитър", главен инспектор на Гранични войски, първи командващ на Вътрешни войски, публицист - автор на книгите "Комунисти" и "На война" и много статии, студии, спомени и публикации. Бащата на генерал Димитър Гилин, дядо Ангел Гилин, заедно със своя брат Васил са основатели на социалистическото движение в Брациговския край. Самият Димитър като по чудо се спасява от разстрела в местността Грамадите през злокобната нощ на 29 септември 1923 г.
Майката на Дмитрий Дмитриевич Гилевич - Татяна Федосеевна Боровикова, след завършване на висшето си образование дълги години работи като инженер в Главната московска поща. Общественик и специалист от висока класа, Татяна Федосеевна доживя до дълбока старост и почина на 90-годишна възраст, почитана, обичана и уважавана.
Заради смъртна присъда в България емигрантът Д. А. Гилин става Дмитрий Ангелович Гилевич. Ясно е, че през 20-те и 30-те години на миналия век Бластите биха поискали от СССР да го върнат в България и да го качат на ешафода. Да, у нас не е имало фашизъм!
Гилевич-баща е роден на 12 октомври 1899 г. в семейството на Ангел Николов Гилин, един от създателите на социалистическото движение в Брациговския край, съратник и близък приятел на Димитър Благоев-Дядото. Дядо Ангел, казва Димитър Гилин, почина през 1942 г. Нахлуването на немско-фашистките войски на съветска територия и прекъсването на връзката с чичо Димитър съсипаха здравето на този изключително здрав и жизнерадостен човек и той напусна този свят, без да може само след две години да прегърне завърналия се от Съветите свой син. Преди да склопи очи, той редовно измъкваше снимката, на която бе чичо с неговата съпруга и деца и дълго и тъжно я гледаше.
Димитър Ангелов Гилин взема активно участие в Септемврийското антифашистко въоръжено въстание. Арестуван, той се спасява от разстрела на местността Грамадите през страшната нощ на 29 септември 1923 г. Става партизанин в четата на Крум Партъчев. След това се озовава в Гърция и през Югославия, Австрия и Полша през 1924 г. се озовава в Москва. Димитър Гилин почина на 18 януари 1975 г.


Още малко за него

Дмитрий Дмитриевич Гилевич е роден на 25 декември 1929 г. в Москва. "Любознателен по природа, той от малък внимателно се вслушва и зорко се вглежда в света, който го заобикаля", казва за него братовчед му Гилин.
След завършване на основното му образование започва Великата отечествена война. Едва 11-годишен той постъпва във военен завод и денонощно работи като стотици свои връстници. След завършване на средното си образование той е студент в Московския авиационен институт, където след много години, след излизането си в пенсия, ще работи като професор.
Като студент в института той среща и красивата азербайджанка Ася, неговата бъдеща съпруга, с която преживява дълъг и щастлив семеен живот.
Вече дипломиран той постъпва в знаменитото конструкторско бюро на Микоян и Гуревич, където в напрегнат, рискован денонощен труд се раждат великолепните идеи за изтребители от все по-ново поколение. Сърцатият изобретател привлича вниманието на ръководството на конструкторското бюро и започва да получава все по-нови и все по-сложни задачи, с които се справя с подчертан успех. Такива задачи тогава поставя страната на Съветите пред своите конструктори на авиационна техника. И те намират решенията с чест и достойнство. Все по-нови и все по-съвършени самолети от прочутата конструкторска фамилия излизат от зорко охраняваните хангари. Машините набират все по-големи скорости и все по-големи висоти. Първо в сратосферата. После идва космосът. Летателните апарати, които достигат невиждани височини и невиждани в историята на човечеството скорости, искат здрави и надеждни двигатели. Дима работи за това с цялото си сърце и душа. Работи всеотдайно и настойчиво.
И резултатите идват. В небето над съветската страна с трясък преминават изтребители с непозната дотогава скорост. Двигателите им работят безотказно. От съветските военновъздушни сили и военноморския флот идват похвални отзиви за работата на авиационната техника. Добре, все по-добре се усвояват и внедряват в практиката на авиационните и космическите изследвания постиженията на неговия, на Гилевич, колектив от отдадени всецяло на своя вдъхновен и опасен труд конструктори и специалисти от всички области. Завоюват се все по-нови територии. Преодоляна е звуковата бариера. Научно-техническата мисъл и практиката на отдадените на своята работа хора навлиза във все по-сложната област на границата между авиацията и космонавтиката. Все по-често и настойчиво взорът се отправя към светещия диск на Луната. Мечтите на Циолковски се сбъдват. За първи път в космическото пространство лети съветски човек - летецът-изтребител Юрий Гагарин.
И се започва. Полет след полет. Напрежение и главоблъсканица, които нищо не могат да опишат. Те трябва да се преживеят. Една огромна тежест лежи на плещите на главния конструктор. И една страшна, неизмерима отговорност. Пред родината. Пред паметта на родителите.
Пред децата и внуците. Пред тебе, човечество!