Зловещата репетиция

Преди няколко дни в София бе направена проверка на "техническата изправност" на средствата за алармиране населението (сирените). От покрива на близкото до нас училище "Тодор Минков" долетя гръмовен глас (въпреки затворените прозорци), който известяваше гражданите, че това е само техническа проверка, а след това проехтя протяжният, зловещо-плачевен вой на сирените.
Това ми напомни филмите от Втората световна, когато жените и мъжете, преметнали плетени шалове и нахлупили бомбета, бягаха към близкото "бомбоубежище". Така е било и в София (цялото ми семейство се бе евакуирало) преди поредната атака на демократичните американски Б-52, превърнали центъра на столицата ни в пепелище.
И тогава в София са виели по същия начин сирени, но с малката подробност, че засечените на южните ни граници тежки Б-52 са се движели с "крейсерска скорост" от някакви си четиристотин-петстотин км/час и са били необходими цели 20 минути, за да достигнат предвидената цел. Достатъчно време хората със забързана крачка да стигнат до споменатите "убежища", а и дори патрулите на гражданската отбрана да се скарат на любопитните младоци, застанали на прозорците на апартаментите, да зяпат приближаването на зловещото метално ято, вместо да тичат до близките мазета.
Защо ви занимавам с тези стари работи, драги читатели? Ами защото, също преди няколко дни, в чуждестранния печат се появиха прелюбопитни подробности за новата балистична междуконтинентална ракета на Русия - "Сармат". До една година тя ще замени сегашната ракета "Воевода" ("Сатана" по американска класификация). Още в производство, някои наблюдатели нарекоха  тази ракета "Оръжие на възмездието", защото в много отношения тя далеч надминава предшественичката си - ядрената ракета "Воевода".
Ето и някои подробности:
Първо. "Сармат" е почти двойно по-лека от "Воевода", което й позволява много по-бързо да излети в близкия Космос (затруднена регистрация на траекторията). Това се допълва и от факта, че "Сармат" лети по зигзагообразна траектория, а и фактът, че бързо се озовава в околоземна космическа траектория, означава, че може да атакува и откъм Северния, и откъм Южния полюс.
Второ. С приближаване на набелязаната цел "Сармат" изстрелва седем "планиращи платформи" (защо "платформи", така и не можах да разбера), които очевидно са самонасочващи се "миниракети", движещи се (забележете!) със скорост от 17-21 Мах (скорост на звука, над 1200 км/час). Това означава, че от сравнително близко разстояние до набелязаната цел въпросната ядрена платформа може да развие чудовищната скорост от близо 25 000 км/час. И пак, движейки се на зигзаг. Почти невъзможно улавяне от антиракети.
Трето. Всяка една от тези "платформи" носи ядрени заряди с еквивалент над 300 килотона (ядрената бомба, хвърлена над Хирошима, унищожила град с 250 000 жители, е само 13-килотона). Територията, унищожена само от една ракета Сармат", е около 500 000 кв. км (колкото  Франция).
И накрая, драги читатели, представете си, че от разстояние, да кажем, 500-600 км височина към вас полетят "платформи" със скорост от 25 хиляди км/час. Колко време ще имат службите за пускане на сирените и колко време гражданите да се скрият - НИКАКВО! Минута-две, в които човек единствено може да се прекръсти, ако е вярващ...
Та толкоз по въпроса за сирените, звуковите предупреждения и т.н. Но тук бих искал да се спра и на един друг аспект на ядрената война, за който хората, очевидно, са позабравили. Или поне някои политици - като кандидат "желязната лейди"   премиера на Британия Тереза Мей, която сподели, че в евентуален конфликт Изток-Запад "Англия би използвала ядрено оръжие". Очевидно за островната държава (с територия към 250 хиляди кв. км) ще е нужна само половин доза "Сармат" - т.е. само две-три от споменатите "платформи"...
Но да оставим и спорния въпрос "Кой - кого?", който неминуемо възниква при анализите на евентуален ядрен конфликт. Защото днес има "Сармат", но след някоя и друга година и американците биха могли да произведат нещо подобно. И отново стои въпросът за късата памет. Като че ли хората, а и управниците са забравили, че в една (не дай Боже!) ядрена война НЯМА ПОБЕДИТЕЛИ!
Защото, ако новата руска ракета порази Западна Европа и САЩ, това би означавало, че ще загинат няколко стотици милиони хора, а и сигурно толкова ще бъдат и преките жертви на Изток. И какво от това?, би запитал циникът. Та човечеството е над седем милиарда.
Но след преките жертви, следват още много стотици милиони мъже, жени и деца, обречени на бавна, мъчително жестока смърт от радиацията.
И какво от това?, би попитал отново циникът. Пак ще останат стотици милиони, милиарди...
Така е. И тук трябва да припомним и третото действие на военно-атомната драма - т.нар. ядрена зима. От десетките, стотици мощни  експлозии в небето ще полетят тежки облаци от прах и в продължение на година-две, дори три,  слънцето няма да може да пробие черната завеса. Температурите по цялото кълбо ще паднат под минус 20-25 градуса, ще изчезне всяка живинка, всяко растение. И тежко, горко на оцелелите от взривовете или радиацията: чака ги най-мъчителната смърт, краят на съвременния свят.
Когато пиша тези редове, си спомням за широките мирни акции по цял свят през 60-те години на миналия век. Стотици милиони, с още незараснали рани от Втората световна, ужасени от Студената война и тежкия политически конфликт САЩ-СССР (каквото е сега противопоставянето  Запад-Русия) манифестираха, правеха  национални, регионални и световни конференции за мир и разбирателство, а над главите им летеше рисуваният бял гълъб на Пикасо - символът на миролюбието.
В онези дни (1962-а, годината на т.нар. Карибска криза) светът се размина на косъм от ядрената война. Днес политиците на Запад, като че ли търсят нова "Карибска криза", отново поставят крехкия световен мир пред дулата на оръдията, на върха на ракетите. Нещо изключително опасно. Не  напразно народната мъдрост гласи: "Веднъж стомна за вода, два пъти..."
И може би отново милионите трезви хора трябва да пуснат в синевата белия гълъб на Пикасо. Докато не е станало късно...