Завръщането на самурая

През последните две години Япония започна няколко проекта за разработка и строителство на вертолетоносачи и изтребители, а също обяви намерението си да придобие чуждестранни бойни самолети. В добавка към всичко това правителството на страната иска да преразгледа забраната за експорт на военна продукция и участието на японски компании в международни отбранителни проекти. Това, само по себе си, означава, че мирна Япония е направила изведнъж няколко крачки в посоката на милитаризацията.
Япония като островна държава, разположена в Тихия океан недалеч от Китай, двете Кореи и Русия, е интересна не само със своята самурайска романтика, но и с историята си, в чийто ход самурайството е било избито, а след Втората световна война започва едва ли не пълната демилитаризация на страната. А и от средата на XIX до средата на XX век по територията на Япония кой ли не е безчинствал - от САЩ до Китай и Корея. Макар че американците са се отличили повече от всички. Всички тези фактори, заедно със забележимото влияние на САЩ върху политиката на страната, принуждават Япония през 1947 г. да приеме член девети от конституцията, която забранява на държавата не само да участва в каквито и да е военни конфликти, но даже да има собствена армия. Разбира се, някои военни формирования в Япония са продължавали да действат, но по-скоро в ролята да сигнализират за нападение от съседите, но не и редовна армия.
Член девети от конституцията фактически определя военното съществуване на Япония, която дълго време не води неотложни отбранителни проекти, не изнася армейска продукция и даже заставя собствените си войници да летят и плават на техника, най-меко казано, не е съвременна. Но времената ли се промениха или световиждането на гражданите, но през юни 2006 г. правителството на Япония одобри законопроект, който придава на националните сили за самоотбрана статут на военна организация, а заодно с това се учредява и Министерство на отбраната.
Този момент става повратна точка в историята на антимилитаристична Япония - през последните две години стана известно, че страната има намерение да построи вертолетоносачи, да купи американски изтребители, да създаде собствен боен самолет от пето поколение и въобще да проведе мащабна модернизация на военната техника.
През май т.г. в Япония бе сформирана специална комисия за разработка на "пътна карта" на въоръжените сили, на основата на която правителството до края на годината може да отмени забраната за експорт на военни самолети, и което е по-важно, за участието на японски компании в международните военни търгове и проекти. Можем да разберем източноазиатската държава - голяма част от техниката вече е морално и физически остаряла, необходимо е да бъде заменена, но пари за закупуване няма, за собствени разработки също. През 2009 г. Япония даже се отказа от дълго планираната покупка на вертолети AH-64D Apache Longbow - стойността им се оказа непосилна. И глобалната финансово-икономическа криза оказа своето влияние. Представете си, техниката остаряла, компаниите едва оцеляват на собствени военни държавни поръчки, парите в отбранителния сектор са катастрофално малко и да се вземат няма откъде.
А в същото време се реализа програма за създаването на F-35 Lightning II на стойност повече от 300 милиарда долара, провежда се търг за създаването на самолети-цистерни за 35 милиарда долара, то само мързеливият  още не е въвлечен в търговията с оръжие, което междувпрочем е много изгодно. При това Япония има какво да изнася. Засега това е малко, но го има. Например, бреговият патрулен самолет Kawasaki XP-1, разработен да замени американския P-3C Orion. Потенциални негови купувачи могат да станат Пакистан, Индия, Бразилия. С лобиране за отмяна на забраната за експорт на самолети
се занимават големите япон-
ски промишлени компании Mitsubishi Heavy Industries и Kawasaki Heavy Industries - очевидно именно те охотно са се устремили към световния оръжеен пазар.
Но главното не е това, а снемането на забраната за участие в международни военни проекти, които вливат не само съществени платежни потоци в джобовете на компаниите и в икономиката на страната, но се осъществява и приток на технологии, за разработката на които самата Япония практически няма как да се разори. А и техника може да бъде купена по-евтино на среднопазарна стойност, като по този начин Япониия ще може да помогне на своята икономика.
Притокът от нови технологии автоматично означава създаването на нови проекти за разработка. Това пък на свой ред води до създаване на нови работни места. По-нататък пътеката се разширява: снижаване на безработицата, приток на инвестиции за проектите, повишаване на събираемостта на налозите,  доход от експорта на готовата продукция. С две думи - всички са доволни. И това само на пръв поглед. Да се съмняваме, че Япония не се грижи за своите граждани, не се налага. В продължение на десетки години чуждестранната военна техника се закупуваше не готова, а във вид на лицензи за производство. Това не е много скъпо, а и позволява да се обезпечи работа на фирмите.
Прецеденти вече има. Например Япония вече няколко години благополучно изнася ракетни двигатели за САЩ. Законът го позволява. Неотдавна японците потвърдиха наличието на ядрен договор с американците, подписан още през 1969 г. Като цяло повеите на времето налагат своето: отначало министерство на отбраната и редовна (макар и доброволческа) армия, после военни разработки и договори, а после отмяна на член девети от конституцията и зачеркване на думата "самоотбрана" от названието на въоръжените сили.