За какво му беше Петър Илиев на Слави Трифонов?

Отличник средношколник. Отличник после във висшето училище. Награждаван като най-добър адвокат сред адвокатите. Роден на пъпа на най-младата столица в България през последните сто лета. Има баба. Допуска се, че и майка има. И баща.

Налице са свидетелства, че притежава качества да бъде юрист донякъде. Завършил с отличие средното си образование. Харесало му отличието и решил, че с шесторка трябва да завърши и висшето си образование. В София. Къде другаде?

Това е прекрасно. Отличникът в София е по-голям отличник от този в Оряхово. Или в Русе.

Отличникът в Софийския университет, особено ако учи право, вероятно се смята за по-добър от този, завършил в Симеоново, в клоновете на Софийския университет навсякъде из страната, в самостоятелните факултети и университети в Русе, в Монтана, във Варна, в Бургас и където там вече има в България клонинги и аватари с преподаване на юридическа професия. Съжалявам, че в Радомир няма. В Земен - също. Нека се погрижат. А в Трявна покрай манастира - голям Юридически факултет да се изгради до храма. Пухналите косъмчета връз средата на брадичката на един отличник ще добавят нещо към това щедро хризантемие на природата. Само баш юристът може да бъде монашески смирен, защото познава несъвършенството на правото, а чрез него - на света.

Но хора без опит и съвест смятат, че чрез правото ще направят познатия ни свят тъждествен на своето несъвършенство, 

като го подчинят на низостта си

Прави са. Хитлер опита. Един папа - също, ако изключим Борджиите. Други владетели - също.

И в чий отбор игра Петър Илиев, авторът на две книги с идентично заглавие, с един и същи издател, издадени в една година, но с различно съдържание? В отбора на Трифонов, смелия противодеец, който нищо не е правил в годините, освен да се противопоставя ехидно срещу всички и всичко в ефира? Или в отбора на научните дейци, чиито очи изтичат върху изследванията в правните науки в библиотеките и които се опитват да създадат нещо ново върху доктрината на постсоциалистическото ни право?

Интервюто на лицето П. Илиев в "Нова телевизия" разкри липса на качества. Но даде израз на количествени излишества. Кога и как го е придобил теглото на своето самочувствие - не знам. Добре е да се провери от Етичната комисия в Софийския университет. Жалко е, че досега не се е самосезирала по сигнал на иначе многословния декан на Юридическия факултет или неговите предшественици. Сигнали е имало, да видим дали е така. Млади хора са поискали информация и някой си Тошко Йорданов с блузката под сакото е търсил имената им във фейсбук, за да ги оповести, сякаш са нарушители на има-такъв-народ параноята.

Не е достатъчно да бъдеш огрухан от собственото си безсилие, за да го оправдаеш, чини ми се. Добре ще е, освен да те харесват студентите и избирателите, да те одобрява и самосъзнанието. Ако го имаш. С него ще остарееш, не с многословието на слабостта. И клепките на студентките.

С. Трифонов щял да се погрижи за Петър Илиев. Тошко Йорданов изтършува навсякъде, за да разбере кой е посмял да подаде сигнал срещу плагиатството на П. Илиев. Някой си заместник-шеф на Националната полиция - а името му е посочено! - е посмял да тършува из книгите на Петър Илиев и в издателствoто? Ама кой е той? Полицай ли е? И по каква причина? Слави щял да разбере защо и как тършуват в джоба му. Или онова, което е Петър там. В джоба на Слави не се влиза. Защото там е като при Бойко.

Как стана това?

Защо П. Илиев е толкова важен? И кому? Ами, той е най-успешният адвокат в България, ако съдим по твърденията на Тошко Йорданов, вероятно е и най-отличният юрист от тринайсет века насам и най-англоезичният в Английската гимназия на английска София. На пъпа е роден. На пъпа на София, де, колкото и разочароващо да е спрямо другите пъпове. Ако беше роден във Велико Търново, щеше да е по-блестящо от болярска гледна точка. Какво му липсва? Защо на такъв му трябва да преписва? В книгите си? Допускате ли това да е възможно? Отличник да преписва? Не. Всички преписват от отличниците. Защо ли? Как? С омраза, разбира се. Защото ги смятат за зубрачи.

А ето, че отличникът е преписвал. Тогава какъв е? Губи качества, сякаш.

Добре ще е адвокатът Петър Илиев да защити честта на професията си и да обясни кого и как е представлявал в дългогодишната си практика. Колко дела е спечелил и в какво качество се е явил по тях. Юристът-отличник в Юридическия факултет на Софийския университет да съобщи с какъв труд е спечелвал шесторка на всеки изпит. Средношколникът от Английската гимназия Петър Илиев да покаже колко публикации из света има, къде са го харесвали, как с познанията си този младеж е разширил гръдта на България в континентите. Колко олимпиади е спечелил - в страната и в чужбина. Къде го търсят като лектор днес. И има ли общо с Митьо Крика и сие.

Да покаже двата екземпляра на книгата си и да обясни защо е крал. Дружелюбно. Българският народ обича да краде, ще го разбере.

Впрочем, допускам за разумно всички юридически факултети и прочее научни образувания, пръкнали се из страната, които дават възможност на хора да се образоват в юридическа професия, да се закрият. Правото става занаят, когато се обогатиш от него. Не когато го обикнеш.

Първо трябва да го изучиш обаче. В Пловдив правото е горещо лете. Еле под тепетата. Ако ги сравниш: правото в Монтана ще е различно от това в Русе, а то - от онова в Шумен. Във Варна ще е другояче заради бриза, а пък и във Варна наричат пържените филийки джи-джи-папа, което променя нещата до такава степен, че правото се изучава навсякъде. В Бургас наесен правото брули в Свободния университет. Значи е кофти. Не само правото. А да не говорим за подразделенията и филиалите му... Цяла България е в огъня на правото. Най-корумпираната държава в Европа се е смахнала на тема право. 

Всички учат и изучават право

За Симеоново да не говорим. Там даже го горят. Но...

Всеки отличник, щом е такъв, може да напише учебник или помагало, стига да го влече. Друг ще напише статия. Трети - труд. Хубаво ще е да го защити. За да го уважаваме. Това очакваме от петърилиевци.

Не топлото обгрижване, с което Трифонов ги унижава със сикаджийското си поощрение. Слави цял живот се присмива на онова, което беше в държавата, но показа, че не смее и не знае какво да бъде, ако тази държава не е шоу. Или представление без Ку-Ку бенд и водещ.

А този, дето случайно се припознава тук, нека напише открай докрай книгата, която смята, че заслужава да бъде написана. Да я сътвори най-сетне. Сам. И да подпише всеки екземпляр, както правят големите писатели.

На 5 септември 2021 г. сутринта по една телевизия деканът на Юридическия факултет отново многословно съобщи, че този, същият, въпросният човек бил обичан от студентите. Този, плагиатът. Много бил обичан. Но деканът не защити студентите, подали сигнал срещу плагиатството... 

Преди години Юридическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" не беше място за любов. Там се правеше друго.