Верни на силовата традиция

Сто дни остават до президентските избори в Съединените щати. Надпреварата за Белия дом и Конгреса навлезе във важна фаза, в която с особена активност се изявява опозиционната Републиканска партия. Нейният кандидат Мит Ромни, който неотдавна "класира" Русия на първо място сред геополитическите врагове на САЩ, тези дни демонстрира нестандартна и неадекватна международна дейност и заедно с това липса на познания, мярка и дипломатичност. По време на обиколката си до Великобритания, Израел и Полша той наговори куп небивалици. И трите държави, които посети, имат своята важна роля в изборния процес в Щатите - Великобритания поради роднинските връзки, Полша заради огромното полско малцинство в САЩ от около 11 милиона, и избирателите евреи, които са 1.7 процента от населението на страната, но съставляват 7.3 процента от членовете на Конгреса и 12 процента от сенаторите. Още повече, че - както показват последните демоскопични проучвания, 62 процента от избирателите евреи не искат през януари в Овалния кабинет да влезе републиканец. 
В Ерусалим Ромни направи няколко скандални изявления. Еврейската "култура", каза той, обяснява до известна степен защо палестинците са с по-ниски доходи от израелците. След това непремерено и по същество расистко изказване той обеща да подкрепи Израел, ако реши да удари ирански ядрени обекти. В крайна сметка бившият губернатор на Масачузетс изтърси, че Ерусалим трябва да стане столица на страната (голямото мнозинство държави членки на ООН приемат за столица на Израел Тел Авив и затова техните посолства са в този град, б.а.). Преди това Ромни заяви, че с отстъпките си по европейската противоракетна отбрана (ПРО) Обама е поставил националната сигурност под заплаха и е предал съюзниците си Полша и Чехия заради "рестартирането" на отношенията с вражеска Русия.
Белият дом определи изявленията на Мит Ромни за ПРО като "некоректни". А европейските и някои американски медии писаха, че е озадачил много от привържениците си и че оценките за проявите му стигат до язвителни. "Смятам, че това пътуване беше на границата на лудостта. Защо се впуска във външната политика при положение, че за нея няма да бъде даден нито един глас на изборите", казва Ед Роджърс - известен републикански изборен стратег.
По време на задграничния трип на Ромни  "Файненшъл таймс" публикува предизборна статия на Кондолиза Райс - бивш държавен секретар, сега професор по политология в Станфордския университет. В нея тя остро критикува управлението на демократите за "нежеланието им САЩ да ръководят света". "...Терористичната атака на 11 септември, глобалната финансова криза и вълненията в арабския свят удариха в сърцето жизненоважни интереси на САЩ", пише тя. "Ако американците искат тектоничните плочи на международната система да се наместят така, че да направят света по-сигурен, свободен и преуспяващ, трябва да преодолеят нежеланието си да ръководят другите. Ние трябва да отстояваме и пропагандираме могъществото и перспективите на свободните пазари и свободните народи, да потвърдим, че водещата роля на САЩ е гаранция за глобалния прогрес".
Нищо ново. Нито Ромни, нито Конди изненадаха публиката. Месианската концепция за смисъла на съществуването на САЩ не е от вчера. Формулата е от времето на Труман и се заключава в твърдението, че процъфтяването на Америка зависи от това, дали демокрацията ще пусне корени в други държави. "Ако не удържим лидерските си позиции, в опасност ще бъде мирът в целия свят и благоденствието на нашата нация" - това е един от главните постулати в неувяхващата доктрина "Труман". Наследилият го Айзенхауер назовава американската политически стратегия с по-конкретни думи. "Външната ни политика", казва той, "се основава на едно съображение - потребността Съединените щати да се снабдяват със суровини за поддържане на икономиката и да запазят изгодни пазари за нашите стоки". Ето кое и в днешно време налага военно присъствие във всички важни за американската икономика и сигурност райони на света. Това необходимо, според американските лидери, условие за световния мир "принуди" Вашингтон през последните 13 години да води четири войни - една в Европа, две в Азия и една в Северна Африка.
САЩ победиха в студенатта война, но не можаха да спечелят горещите войни, които подпалиха. С това изразходваха остатъците от авторитет, натрупан, преди да подложат на ядрен геноцид Хирошима и Нагасаки. Днес е съвсем очевидно, че всяка тяхна намеса където и да е по света е избирателна и далеч не е продиктувана от демократични или хуманитарни подбуди.
"Списъкът с външнополитически предизвикателства е дълъг", пише Райс. "Неотложна задача е да закрепим устоите на нашето влияние и да действаме с разчет на дългосрочния исторически прогрес. В Близкия Изток трябва да използваме помощите, които даваме, за да подкрепим създаването на демократични институции. Фундаменталният проблем в района е липсата на институции, които могат да хвърлят мостове между разделените сунити и шиити. Трябва да направим бързо своя избор и да въоръжим сирийските бунтовници", заключава тя.
"Екстремизмът в защита на свободата не е порок". Този девиз бе формулиран от републиканците през 60-те години след Берлинската и Карибската криза и с него Бари Голдуотър (бесният Бари) водеше кампанията си за президент. Оттогава девизът не е свален от дневния ред на републиканците. В крайна сметка предизборната риторика е едно, а реалностите - съвсем друго. Независимо от това кой е обитателят на Белия дом - демократ или републиканец, САЩ остават верни на традиционната си силова политика.
По пътя към Белия дом преди четири години с блестящите си ораторски умения Обама успя да внуши на американците, че ще сложи край на най-позорния период в новата американска история - да изведе страната от кризата, да изтегли войските от Ирак и да постигне мир в Афганистан. Оказа се, както можеше да се очаква, че добрите намерения не са достатъчни. Думите му се оказаха в противоречие с реалностите: космически военен бюджет -  по-голям от военните разходи на целия останал свят, над 700 военни бази в десетки страни и жаден за печалби военнопромишлен комплекс, който, ако остане без поръчки, ще срути цялата американска икономика, произвеждаща около 30 процента от световния брутен обществен продукт.
Не по-малко опасна е и "политиката на вътрешна сигурност" в страната, в която днес има смущаващи съвпадения с времето на макартизма и с досиетата на Хувър. Твърде далеч от демокрацията е практиката на Големия брат за тотален надзор на населението. Тези дни в публикация в The Atlantic Конър Фридърсдорф разбулва една от големите тайни на "последната империя". След 11 септември 2001 г. Буш-младши разрешава на ЦРУ да създаде секретно поделение за ликвидиране на бойци на Ал Кайда. Това е скривано от Конгреса в продължение на 7 години. През 2009 г. тогавашния директор на управлението Леон Панета "вдигна завесата" и разкри пред законодателите, че ЦРУ е наело частната охранителна фирма Blackwater за съдействие при изпълнението на тайната програма. Това е историческа стъпка, казва Евън Райт - автор на книгата "Поколение на убийци" - американско правителство за първи път възлага на частна фирма работата по подготовката и извършването на тайни поръчкови убийства.
В миналото президентът и Конгресът са осъществявали контрол над ЦРУ. Но със своето разпореждане президентът Буш предава на управлението изключителните права на световен съдия. По този начин, излизайки от рамките на процеса на вземане на решения, президентът и цялата изпълнителна власт се освобождават от отговорност, в случай, че някоя от наказателните мисии бъда разкрита като противозаконна. Когато ЦРУ вкарва своето поделение за поръчкови убийства в Blackwater, негови сътрудници повече не участват в жестоките операции и не са техни свидетели. Ако ЦРУ е осъществявало някакъв надзор, то той се е ограничавал до запознаване с отчетите на компанията за проведените операции. Така управлението има възможността да похищава и убива, без някой в държавата да носи отговорност за това.
През годините на своето съществуване, отбелязва Шерууд Рос в канадския електронен вестник Global Research, ЦРУ е фалшифицирало толкова много избори, нарушило е толкова много закони, свалило е толкова правителства, финансирало е толкова много диктатори, убило е толкова невинни хора, че и страниците на официалната му история са написани с кръв. Обиколката на Ромни и статията на Кондолиза Райс, която може отново да оглави Държавния департамент, ако републиканците спечелят изборите, много ясно показват, че демокрацията днес не е на дневен ред в САЩ.

Битката на Обама за нов мандат в Белия дом става все по-трудна. Всички социологически резултати дават предимство на Обама, но в същото време Pew Research Center отбелязва, че рейтингът му не е достатъчно висок за действащ президент. Според експертите това се дължи на икономическата ситуация в страната, която политиката на Обама засега не може да подобри радикално

Големият американски писател Гор Видал писа малко преди смъртта си, която го покоси миналия вторник: "От няколко десетилетия американските медии се занимават с безпардонна демонизация на ислямския свят. Но нашето имперско пренебрежение към низшестоящите не остана незабелязано от новото поколение образовани араби. И тъй като съм честен американец, няма да ви казвам защо стана това - у нас не е прието да се търсят причините за ставащото, всичко се свежда до обвинението на другите в немотивирана злоба... Физическите разрушения, причинени от Бен Ладен и компания, са нищо в сравнение с ударите по нашата свобода. Ако ограничат неотменните ни права, ние може да ги загубим завинаги, и тогава няма да бъдем последната надежда на човечеството, а загниваща империя, чиито граждани се контролират от спецсужбите".