Антология
Поезия
Възкресение
В памет на Васил Воденичарски
/ брой: 93
Летиш към SOS! - за теб подаден да тръгнеш и спасиш Зората.
Отдавна чакаше ли този знак
с вика на дългата ти самота?
Върви и не търси отплата.
Сега разбираш много ясно,
че всичко е така подвластно
на избора единствен и съдбовен:
"Една велика сила постоянно
изважда Слънцето от Мрака!"
Не си, не си забравил нищо ти.
Не остарява сблъсъкът жесток
на Вяра с проповед лъжовна.
Разкъсваш падналия тежък креп
над Птицата, що всичко може.
Крилата й разсичат лед натрапен -
световна топлина донася тя.
Убитите изграждат ведър Век.
В антените звъни тревожно
гласът ти на възкръснал свят Човек.