Право, куме, в очи!
В Страната на вълците
/ брой: 120
Вълчи събития стават в "Страната на вълците". Има такава - в превод от арабско-персийското "Гурджистан". Така се е наричала една държава в древни времена. В някои славянски езици името се е превърнало в Грузия. Днес тя има реномето на цивилизована, възприела евроатлантическите ценности страна, подредена на опашката за членство в ЕС и НАТО. А щом е така, за нея в Европа е прието да се говори само със суперлативи или в краен случай - политкоректно, ако там стане нещо нередно.
Така се получи и сега. Разярени тълпи по улиците на Тбилиси, стрелба с гумени куршуми, сълзотворен газ, масово меле, стотици ранени, трима души с извадени очи. С две думи - вълчи нрави. Но това са "подробности". Няма защо европейските и имитиращите ги български "обективни" медии да се занимават с тях. Защото в "Страната на вълците" всичко е наред с демокрацията. Не може да не е, след като вълчият дух не им пречи да се поставят изцяло в услуга на НАТО. А може би именно затова.
За причината на уличния гняв бе съобщено лаконично: "присъствието на руски депутат в сградата на грузинския парламент и това, че е седнал на стола на председателя на парламента". Не се споменава фактът, че той е официално поканен от властите в Тбилиси, че на ротационен принцип председателства Интерпарламентарната асамблея по православие, че домакините му посочват къде да седне. В Грузия от години се натискаха една от сесиите на асамблеята да бъде в Тбилиси. В навечерието на нейното откриване проявиха чудеса от гостоприемство и кавказка гордост. Известна е грузинската поговорка "Гостът е божи посланик". Дотук беше обаче. Откакто се повлякоха подир "европейските ценности", грузинците забравиха своите.
Взривът на недоволството на тълпата било спонтанно, предизвикано от присъствието на руската делегация. Пита се в тази скалъпена фалшива информационна картинка защо предварително не са отказали да приемат руснаците, защо напъваха да домакинстват на депутатите от православните страни, или като първи евроатлантисти грузинците вече не се броят от това семейство. И още, как при тази "спонтанност" "будното гражданство" така бързо се сдоби с красиво изписани на английски антируски плакати, откъде се взеха толкова английскоговорящи сред протестърите? Отговорът идва, откъдето трябва. Броени дни преди спонтанно пробудилия се грузински патриотизъм в Тбилиси бе Майкъл Карпънтър - съветник на бившия вицепрезидент на САЩ Джо Байдън. "Не съм сигурен, че правителството на Грузия разбира последиците от политиката си на отворени врати с Русия", заяви той. Човекът с дърводелска фамилия останал недоволен от многото руски туристи и бизнесмени в кавказката държавица. Това, че от Русия в грузинския бюджет влизат 10 процента, че той се попълва главно от туризма, две трети от чиито клиенти са именно руснаците, че грузинските вина пак само Русия купува, това "дърводелеца" не го интересува.
Нямаше как и президентката на "Страната на вълците" Саломе Зурабишвили да не прояви планирания за случая нрав. Кой, ако не тя?! "Русия е наш враг и окупант. Управляваната от нея пета колона днес може да бъде по-опасна от открита агресия", изрече тя, забравила, че сама е поканила асамблеята и членуващите в нея делегации. Госпожата, родена във Франция и неин дългогодишен висш дипломатически служител, може би бързо е пресметнала, че Грузия е прародина, но истинската е далеч на запад, а затова и интересите, които следва, са там. Остана да мисли, къде е родината на истинските вълчи нрави. После се успокои, че те не противоречат на "евроатлантическите ценности".