Сатирикон
В очакване на Чудото
/ брой: 87
Край странджанското село Сливарово се намира древното тракийско оброчище Индипасха с лековита вода. Според стара легенда изворът случайно бил открит от... един бивол. Добичето остаряло и ослепяло, но на стопанина му дожаляло да го убива и го пуснал на свобода. След седмица биволът се върнал напълно зрящ. Селянинът проследил животното и така открил извора с "жива вода". И днес мнозина ходят там да наквасят очи.
Мисля си - ех, ако можеше цял един народ да мине през чудотворното аязмо, да изплакне лице, да отпие от лековитата вода. И да стане чудото на чудесата! Да забравим болки и страдание, нелечими диагнози, сметките за ток и парно, ниския стандарт в най-бедната европейска държава, користта и сребролюбието, корупционните схеми на родните апартаментаджии...
Вместо това щастливият български народ се тълпи на опашка пред Негово Светейшество Папата и чака чудото да падне върху главите ни свише.
Дори за по-сигурно застава на Терминал 2 и разперва ръце. Нали сте гледали "Човекът-птица", дето взе няколко награди "Оскар". Тъп филм, ама американски! Налага се да го гледаш.
Та представете си аналогичната гледка: стоят щастливите български граждани, изправени край пистата на Терминал 2, с широко разперени ръце. После затварят очи и всеки от тях си представя, че лети. Накъдето си поиска. Без чекиране и свръхбагаж, без застрахователни полици и летищни такси. Без Луфтханза и малайзийски Боинги, ей така, просто - полет на крилете на твоите съкровени мечти. Ония прекрасни мечти от детството, когато всеки от нас е искал да бъде непременно добър, красив и силен. Непременно дързък и справедлив. Непременно е искал да иде някъде другаде, защото там със сигурност е по-добре оттук.
Лошото на мечтите е, че като полетиш над тая кукувича държава и видиш отгоре на какво е замязала, ти иде да отлетиш оттук завинаги. Форевър, както казват братята американци! Все едно накъде. Накъдето ти видят очите.
В зората на демокрацията свинарят Нейчо Неев извика: "Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер!" Имало още умът да пати. Днес той би въздъхнал: Егати и държавата, щом галеник на три папи я управлява! Тъжно е, когато историята и нейното странно чувство за хумор като прекипяло шардоне изстрелват на гребена на вълната корковите тапи на посредствеността. Васко Нубиеца и Гошо Тъпото, хубавото Наде, която нахрани журналистите и Дянков, който не успя да ни нахрани с малка постна пица, министър Чилова, влюбена в "картините" на Панчо Владигеров и Винету, който хваща лошите, а Цецка ги пуща... Цветанов и любимата му песен "Ако лука сгазя, родната полиция ме пази"...
Какво ли йощ ще ми дадеш, Историйо, от пожълтелите си страници?