Трибун и летописец на тракийската кауза

В главата на излезлия преди дни брой 2 на вестник "Тракия" от 2021 г. ще видите: Год. C -  centum, сиреч сто. Изминава един век от излизането на първия брой на вестник "Тракия". И на мен като негов редактор от 2014 г. насам се падна високата чест да съобщя на четящата публика за този вестникарски юбилей. 

Рожденият му ден е 14 (21) януари 1921 г. Редактор е Димитър Попниколов, революционен деец от Лозенградско, книжовник и просветен деятел. В уводната статия, озаглавена "До клоновете на дружество "Тракия", се подчертава, че с издаването на вестника се удовлетворява една чувствителна нужда. Той ще има за цел да информира общественото мнение по тракийските въпроси и ще ратува за подобряване на участта на тракийските бежанци... Съгласно устава всеки дружествен член е длъжен да получава вестника.  

Още с раждането си тракийската организация е неразривно свързана с печатната периодика. Заедно със създаването през 1896 г. на дружество "Странджа" (началото на организацията) във Варна, основател на което е и Капитан Петко войвода, се ражда и неговият печатен орган със същото име - "Странджа". По-късно, през 1908 г., в тракийския фронт влиза друго оръжие на пресата - "Одрински глас", издаван в София. На четвъртия конгрес на тракийската организация се приема и решение за издаване на печатен орган. И това е "Тракия".

Вестникът допринася да се обхванат в дружествата тракийските бежанци и гражданите, които споделят техните въжделения. Броят на дружествата в страната надхвърля 260. Така става желан и търсен събеседник, като неговият тираж надхвърля 7200. Голямо внимание вестникът отделя на социалните въпроси на тракийските бежанци и преди всичко по оземляването и устройването на техните многобройни семейства с жилища, като се описва положението на бежанците в различните райони на страната. Многобройни са публикациите по повод подписването на Ангорския договор от 1925 г., който трябваше да уреди имуществените въпроси на бежанците от Източна Тракия и Мала Азия. Вестникът отразява преговорите, които се точат две години, както и решенията на Десетия извънреден събор, посветен на този въпрос, и заседанията на Народното събрание от май 1926 г. за ратифицирането на Ангорския договор. За съжаление, договорът бе приет, но клетите тракийски бежанци се оказаха на произвола на съдбата, без право да се завърнат по своите родни селища и без всякакви компенсации за заграбените имоти от турската власт. И до днес въпросът за тракийските имоти остава открит.

Вестникът разкрива етническата същност на тракийските българи като неделима част от българската нация и нейната идентичност, свързани с общността на езика, религията, бита и културата, с националноосвободителната идея. Същевременно в. "Тракия" осветлява  демократичните принципи и патриотичните пориви за обединяване на всички българи против историческата несправедливост, започнала от Берлинския конгрес през 1878 г., продължила със заробващите договори след Междусъюзническата  война от 1913 г. и Ньойския договор от 1919 г.

Вестник "Тракия" отбелязва винаги масовите прояви - чествания, свързани с Илинденско-Преображенското въстание, трагедията на беломорските българи край Маджарово, Одринската епопея, както и научните конференции, организирани от Тракийския научен институт и неговите издания.

Превратът от 19 май 1934 г. наред със забраната на политическите партии в страната доведе и до забрана на тракийската организация. А заедно с това бе спрян и в. "Тракия" от 28 февруари 1935 г.

Вестник със същото име - "Тракия", започна да издава в Гюмюрджина Мара Михайлова. Никола Инджов  е убеден в избрания от журналистката идейно-тематичен модел за вестник на народностна основа като много сполучлив. Защото, въпреки наличието на конюнктурна информация, злободневна хроника и комерсиални колони, в гюмюрджинския  "Тракия" преобладават исторически, етнографски и фолклорни публикации, дело на забележителни учени и изследователи като Стою Шишков, Христо Караманджуков, Анастас Примовски. Гюмюрджинският "Тракия" съдържа плодородния духовен пласт, който беломорските тракийци наложиха в единната културна структура на българския народ. Днешният вестник "Тракия" продължава този модел. Но това ще стане много по-късно...

Настъпилите промени след 9 септември 1944 г. доведоха и до възстановяване на тракийската организация. От 1 май 1946 г. започна да излиза и нейният печатен орган под названието "Тракийска дума". Негов главен редактор бе големият журналист и публицист Петко Караделков. В уводната статия на първия брой се подчертава, че в страната има над 350 хиляди бежанци от Източна и Западна Тракия и вестникът ще води борба за тяхната защита и за разрешаването на спорните тракийски въпроси, което ще става по пътя на мира и демокрацията, с общите усилия на целия български народ. Главното внимание е насочено към Мирната конференция в Париж за защита на националните интереси, в това число и по тракийския въпрос. В Париж е изпратена представителна делегация на тракийската организация, в която е главният редактор на "Тракийска дума" Петко Караделков, както и Никола Спиров, Ламби Данаилов, войводата Димитър Маджаров и други.

По различни причини, в това число и финансови, вестник "Тракийска дума" след 1951 г. престава да излиза. Със свише партийно решение бе преустановено и съществуването на тракийската организация в познатия й вид, тя бе превърната в благотворително културно-просветно дружество и нейните клубове бяха придадени към Отечествения фронт. 

Възстановяването на тракийската организация стана с националната конференция на 7 февруари 1990 г. и избирането на ново Централно ръководство с председател Константин Карамитрев. От януари 1991 г. започна редовно да излиза и вестник "Тракия". Той се утвърди със сериозни исторически и актуални публикации и отразяването на важни моменти от живота на Съюза на тракийските дружества в България. Вече като национален вестник "Тракия" се превърна в неуморен трибун за българската кауза за Тракия. Той пропагандира широко българската идея по националния въпрос, отстоява позицията, че е изключително важно да се утвърждава българското самосъзнание на стотиците хиляди българи зад граница, голяма част от които имат тракийски корени.

Тракийската кауза е общобългарска кауза, тя е жива - в търсенето на справедливост чрез обезщетяването за отнетите имоти на прогонените бежанци от Източна Тракия, в желанието да разкрием пред сънародниците си, а и пред света, трагичната орис на бежанците, станали жертва на първия геноцид през ХХ век (а той дори не се изучава в българското училище), да покажем подвига на нашите предци - във въстанията, във войните, в борбите на македоно-одринското революционно движение, да пазим за поколенията традициите и фолклора на българите от Източна и Западна Тракия и Мала Азия, които определят нашата културна идентичност като българи. Макар да е малък по обем - само в осем страници, вестникът намира място за важните теми от тази национална кауза, като разкриването на съдбата на българите мохамедани у нас и на територията на Гърция, разобличаването на политиката за възраждане на неоосманизма от Турция. Има и срещу какво друго да се опълчи вестникът, тъй като днес нашето общество, покварено от глобализацията и неолиберализма, допуска посегателства срещу изконни национални ценности, "пренаписване" и изкривяване на историята, отродяване, а сред българите, изповядващи исляма - дори турцизиране. Съдбата на тракийци е част от съдбата на България и това не може да ни оставя безучастни.