Това, значи, било демокрацията...
/ брой: 119
Владимир ГЕОРГИЕВ
Има много хора, които мислят, че животът е материална форма на битието. Както скулпторът вае от глина, желязо, гипс, мрамор или камък образи, движения, хора, животни, както художникът с четка отразява върху платното емоциите на мисълта и на окото, така само онова, видимото, е реално. Формата осмисля битието, съдържанието е неживо.
Слабите адвокати, а те са повече от другите, знаят винаги как, но не и защо. Казват, че така е и с лекарите. Не че няма нужда от тях - един техник често е по-полезен от инженера, лаборантите в болниците имат свое значение за лекуването, което може да се окаже по-важно от това на лекаря... Да, за всеки има място под небето. Но дали за всеки има място на небето?
Има ли смисъл да знаеш как, щом не знаеш защо? Има ли смисъл животът без идеални цели? И ако на човеците е дадено да мислят само за материалното, видимото, земното, защо се опитват да преодолеят гравитацията, да летят не само със самолети и космически кораби, а и с мечти?
Независимо как живее човек - богато, охолно, бедно или мизерно, на един етап от възрастта си задава въпроса защо е живял. Затова вероятно и кан Омуртаг е написал Търновския надпис. Може би това е характерно и за колективното, общественото съзнание - нали ние сме социални животни, често пъти цели цивилизации са загивали, усетили отсъствието на трайна цел на битието си. Чувал съм да казват, че историята на човечеството е проникната от стремеж към по-добър материален живот. В това няма нищо лошо. Технологиите непрекъснато се подобряват, за да улеснят битието, да направят делника по-лек, по-смислен, по-щастлив. Идеите, идеалното е оставено на религиите, на философията и на поезията.
Добре, така да бъде. Независимо че развитите технологии не правят съвременния живот по-щастлив, още по-малко - по-охолен, ще се съгласим с това, за да зададем въпроса: защо ние, българите, сме толкова злобни? Алчни? Присвоителни? Дребни? Еднодневни? Нищожни? Завистливи?
Не всички са такива. Така да бъде. Ала как тогава политическата безотговорност, клатушкаща държавата вече тридесет години ту приспивно, ту турболентно, успява да се задържи на власт и с помощта на обществото да обсебва обществените блага в името на обществения упадък? Това ли било демокрацията - с енергията на обобществената алчност и национализираната глупост да се наложи такава форма на управление, която да изсмуква смисъла на живота на мнозинството в името на охолството на малцинството?
Това, значи, било демокрацията...
Само дето корумпираната демокрация е по-лоша от автокрацията. Липсата на идеални цели не превръща материалното във форма, а в смисъл. Ако скулпторът просто искаше да си вае, без да изрази нещо с това, щеше да зареже длетото и чука и да остави тази работа в ръцете на майката природа. Ако художникът използваше четката и платното, без да вложи себе си и преклонението си пред красотата, без да пожелае да даде израз на своята идея за идеалното, щеше да остави очите си отворени само за онова, което е вече сътворено от живота, защото по-добро и съвършено няма.
Нима е хубаво да живееш в демокрация, която стимулира грабежа? Която не зачита законите? Която тормози и мами народа в името на справедливостта? Шепа хора без морал се катерят по стълбицата на властта с подкрепата на влечуги от подземния свят на интелектуалната нищета. И ние не ги разпознаваме като такива, напротив - завиждаме им и ги приемаме за еталон на успеха.
Е не ни ли омръзна това? Тъкмо се появи някой с мъничка надежда да промени статуквото - и веднага го омаскаряваме, защото ни прилича на художник, който се опитва да рисува живота не такъв, какъвто е, а какъвто би могъл да бъде; не материален, а идеален. Такова нещо ние не прощаваме: духовното трябва да е сдухано, иначе ще го издухаме. Свиня от кладенчова вода не разбира.