Светът е малък
Сертификатът
/ брой: 90
Пътят "Ел Камино" в Северна Испания е много известен сред хората, търсещи духовно извисяване и чрез сериозни физически усилия. Маршрутът от 800 км до гроба на св. Яков кандидатите за слава изминават пеша, с велосипед или на кон. Получилите сертификата за успешност имат предимство при кандидатстването за работа в най-развитите икономики на Азия.
Скоро научих тази подробност. И се присетих за нашия си път, по който толкова години след 89-а се влачим, а все доникъде не стигаме. За последните 10 години под мъдровото ръководство на ГЕРБ обаче оцелелите трябва да получат сертификат за невероятна издръжливост и храброст. То не че някой ще ти обърне внимание на тапията, но току-виж, ако се промени хавата, някой може и да се облажи в суматохата. Примери в новата ни и по-стара история колкото искаш. При това те не държат на превозното средство до властта, но особено ценят лактите и невероятния си усет за посоката на вятъра.
Та по този път на управляващите ни толкова дълго и напоително има (или имаше?!) всичко. Първото, което разбрахме, бе, че народната ни мъдрост "който не работи, не трябва да яде" съвсем си е грешна, почти като фалшива новина. Напротив, много политически коректни лентяи си напълниха догоре канчетата. Къде с апартаменти, къде с комисиони, къде с евросубсидии, къде с други благини за поколения наред.
За една част от гражданите на отечеството обаче поговорката си остана вярна. При кажи-речи ниска безработица работещите останаха с унизителните и най-мизерни възнаграждения в ЕС. По-голямата част от пенсионерите ГЕРБ оставиха с доходи само за първите десет дни от месеца, затова пък с потенциалната, ама много потенциалната възможност за свободно придвижване по широкия свят.
Младите пък избраха услугите на нискотарифните авиопревозвачи с еднопосочен билет. Да им се чуди човек. Защо точно през последните десет години се сетиха да емигрират, когато управляващите ни откриха такива бляскави перспективи за развитие на хората? Напостроиха им магистрали като стъкло, спортни зали, курорти слънце и при това не върху дюни. Какво искат още? Гордеем се с пълната справедливост и безпристрастност в правораздаването, адекватно на световните практики здравеопазване с акцент върху децата и инвалидите, световно образование, което направо си е ковачница на кадри за непрестанно развиващата се индустрия.
И всичко това през последното ГЕРБ-ерско десетилетие се развива в обстановка на несекваща междуетническа толерантност, особено на братята роми към братята им българи. Да не говорим, че прекрасно оползотворихме милиони за включването на мургавия етнос, почти заличихме разликата между града и селото, като последното дори стремително изчезва от "физическата" карта на България, тоест не останаха физически лица за преброяване.
Този списък на благоденствието можем да продължим и с безапелационното ни лидерство по инсулти в Европа, съпроводено с намаляването на средствата от здравната каса за модерното им медикаментозно лечение. Можем да се похвалим и с модерна армия, при това с високоефективна, най-скоро и в пълен синхрон с натовските стандарти авиация. Да не говорим за балансираната ни външна политика, особено на Балканите. С всички сме си близки и се целуваме. Нищо, че посланикът на Турция, едва ли по прищевка, ни съветва да изучаваме турски език като чужд език. А братята ни по кръв, вече северни македонци, все не се съгласяват да припознаят историческата и фактическа истина. Защо ли?
Ето такъв е нашият път в десетилетието на магистрално благоденствие и напредък. Истинско тътрузене по корем на голяма дистанция с неизвестен край. И за него не дават сертификат, но от него остават дълбок печат в съзнанието ни и чувството за безпомощност.