Светът е малък
Рухна храмът на Европа
/ брой: 74
Светът замря пред кадрите на горящата Парижка Света Богородица. В Европа няма други такъв храм, който през вековете така дълбоко да е проникнал в нейния духовен ген, да се е втъкал в културния й код - архитектура, музика, литература. Европа застина пред страховитата картина, защото инстинктивно почувства, че храмът отдавна не е просто изящно каменно творение, а символ на цялата християнска цивилизация. Така, както Партенонът в Атина и Колизеят в Рим са емблеми на нейното елинско и римско наследство.
Пожарът в сърцето на Париж не случайно придоби и силата на знамение, защото лумна в началото на страстната за католическа и протестантска Европа седмица. "Това можеше да се очаква. Време е за погребални венци на гроба на християнска Европа", шепнеше в нощта на бедствието пред тв микрофоните възрастен парижанин. Той имаше предвид големия символ, погребваше духа на Европа. После взе да припомня масовия отказ на съвременна Европа от християнските нравствени норми и микрофоните тутакси го загърбиха. Думите му не съответстваха на "новите" европейски ценности - гей общества, политкоректност, мултикултурализъм. За "новите кръстоносци" на съвременната "светска религия", за която няма забрани, а следователно няма и морал, размишления на тема християнство звучат като ерес.
Самоубийственото сгромолясване на Европа в ямата на "модерното езичество" вече дава своите отровни плодове. Модата на този нов морал най-успешно се разпространява тъкмо в Европа. На никой друг континент нейният ход не е така победоносен. Никъде с такава скорост не се затварят и не изчезват църкви и не намаляват вярващите християни, както това става в Европа. Затова пък да не забравяме, че в ислямския свят, а и в Европа, джамиите никнат като гъби, множат се и молитвените сгради на лъжехристиянски секти.
В Лондон от 2001 г. до 2010 г. са били затворени над 500 храма и са превърнати в обществени сгради. А до 2020 г. в страната ще изчезнат още най-малко 4000 храма! Същата е картината и в останалите европейски страни. Свещениците се оплакват, че истински религиозните миряни стават все по-малко. Обнадеждаващо обаче е, че повечето европейци - без значение дали са вярващи, или атеисти, се определят като християни.
Защото именно християнството е в основата на европейския културен код и става дума не толкова за религиозна принадлежност, а за духовна същност, определяща за всяка личност. Без този културен код не може да има каквито и да било ценности и цивилизация. И когато ЕС преди години по волята на "новите кръстоносци" в лицето на държавните си лидери и брюкселското чиновничество отказа да фиксира този исторически факт в разработваната тогава конституция, заложи основите на модерното езичество. Още тогава европейската цивилизация бе осакатена и т.нар. европейски ценности - лишени от смисъл и превърнати в кухи лозунги. На тяхно място се настаниха лицемерието, алчността, властолюбието. Все качества, порицавани от всички религии.
Преди 10-ина години - още преди разцвета на нова езическа Европа, в Швеция бе осъден пасторът Оке Грин, защото нарекъл хомосексуализма "злокачествен тумор в тялото на обществото". Неговата участ не е изключение. Това са съвременните европейски ценности - търпимост към всички пороци и наказание за всеки, който ги отхвърля. Докато кладата на Парижката Света Богородица гореше, сигурно никой от европейските лидери не се замисли, че каменните химери по нейната фасада са символ именно на пороците. Те оцеляха в пожара. Знамението не е случайно.