Романтиката и духът на Елада

Полетът ни от София до Атина започва в алуминиевата хралупа на авиокомпания "Малта". Облаците - скърцащите континенти в небесния океан, остават зад опашката на самолета. В квадратното око на монитора поникват Западните Родопи. После се появява начупената камениста графика на северния бряг на Средиземно море. А по-нататък - до края на хоризонта - седефите на набраздената вода проблясват под огъня на изгрялото слънце. Светлината не слиза от лицата ни и по-късно, когато металната птица се приземява върху пистата на атинското летище.

Костас ВАРНАЛИС


Древна Елада със своята митология, философи, писатели, изкуство изпълва вълнението на всеки, който върху крилете на романтиката влиза в съвременните измерения на живота й... Първото ми желание е да се изкача на Акропола. Слънцето е превалило зенита. Лицевите колони на Партенона гледат на юг. Преводачът Арис ни посочва маслинената горичка, сред която са потънали основите на исторически затвор. Там Сократ изпива чашата с отровата. Тази съдбовна чаша!...
Вдясно от Акропола в ниското, някога поляната с пейките се е огласяла от речите и диспутите в Платоновата академия. Зад гърба ни в маранята стърчат останките от храма на Зевс Олимпийски. Кръгът на панорамата започва и се затваря с притихналите птици - белите къщи на Атина.

Гърция помни и не забравя

В Конгресната зала на Комунистическата партия на Гърция на бул. "Ираклис" 14 се открива международният научен форум "Костас Варналис - вечната горяща светлина", посветен на един от най-достойните и непреклонни поети, озарил ХХ век с гениалното си творчество и непоколебима гражданска позиция. Залата гъмжи, препълнена от студенти, журналисти, учени, писатели, композитори, професори, преподаватели в средни и висши учебни заведения, историци, политици, ветерани антифашисти. Младите хора са две трети от присъстващите. Във фоайето е монтиран телевизионен екран. Хилядната зала не може да побере почитателите на Варналис.

Поетът е роден в Бургас, в семейството на обущар. След Гръцкото училище в Пловдив, заминава да следва в Атина. После е студент в Париж. Завръща се в Гърция и преподава в няколко института. Влиза в редовете на Комунистическата партия. Приятел е на Максим Горки, Ромен Ролан и Анри Барбюс. Лауреат на Ленинска награда за мир. В България е известен с книгите си "Диктаторите", "Господари и роби", "Дневникът на Пенелопа", "Истинска апология на Сократ", "Камбаната, сиреч свободата".
Двадесет и двата доклада и дванадесетте съобщения красноречиво говорят за голямата научна стойност на форума. Палитрата от теми, разработени от изследователи и учени от Сорбоната, от Москва, Англия, Германия, Италия, Кипър, Атина, защитиха и припомниха историческата истина за творчеството на Варналис. Комунистическата партия на Гърция не е забравила великия писател. Достойно и забележително е, че интелектуалците на южната ни съседка опазват културното си наследство в глобализирания свят, без да робуват на политически и други пристрастия.

Дългокос поет бунтар

Тясната улица с гостилницата започва от площад "Катерина". В нея лъха на чистота и патриархален уют. Любезният домакин ни посреща с уморени, но топли очи. В менюто цените от 12 до 14 часа са за обикновени чиновници, работници, студенти и пенсионери от квартала. Ястията са типично гръцки - и обезателно с чаша вино. Зад прозореца, на отсрещния тротоар, около кръгла масичка с пъстра покривка са приседнали на чашка кафе четирима достолепни мъже, прехвърлили седемдесетте, вгледани в избелелите картини на спомените си. Обедна идилия в милионния град...
На електрическия стълб се полюшва окачен транспарент, който призовава гражданите на поредния протестен митинг срещу икономическата криза и безработицата. Сутрешната преса също коментира в статии и карикатури стегнатото от социалната примка гордо гърло на гръцкия народ.
Снощи един от новите ми гръцки приятели с още по-голяма гордост ми каза, че наскоро ще излезе от печат втори том на "История на гръцкото съпротивително движение срещу италианския и германския фашизъм". Предстои да бъде реабилитиран и Никос Захариадис, обвиняван след ХХ конгрес на КПСС в какви ли не прегрешения. И сякаш героичната борба на гръцкия народ срещу фашистката окупация дръзко влезе в гостилницата с крачките на един от постоянните клиенти по обедно време - атински студент, който ми заприлича на дългокос поет-бунтар...

Духовната лодка на Михалис Гарудис

Срещу статива в солунското ателие на художника е окачена в рамка голяма фотография на Янис Рицос. На нея един от най-вдъхновените творци на Гърция е написал: "На нашия Михалис - от сърце! 29 май 1979 г." Автографът е поставен в София около деня, в който поетът е бил отличен с Димитровска награда. Разглеждайки изложба на млади художници, открита в чест на 24 май, Рицос се впечатлява от картините на Гарудис, учил живопис в класа на проф. Илия Петров в Софийската художествена академия. Големият поет купува една от картините. Запознава се с младия художник и приятелството им оставя ярка следа у Михалис.
Прозорците са духовната лодка на художника, която пътува сред червените покриви на древния град и гледа към залива на морето. Върху лъка на хоризонта митичният Олимп пробива прозрачната пролетна мъгла. Великолепието й е фантастично! А лодката е претоварена от символи и метафори: сенки на гларуси върху "обработени" от вълните на морето многоцветни камъчета, напомнящи очи на богини и сълзи на роби; жилави корени; пера на птици, гвоздеи, житни класове, паламарки, дъски от галери, завързани въжета, маслинови клонки, светли лимони, а сред листата на лавър - сияеща българска мартеница... Реален и символичен свят, населил духовната лодка - картините на Михалис.
А тук той е същият, какъвто го помним от младостта му в София - много светъл, а понякога - безкрайно тъжен. Разбира се, ще съм неточен, ако не отбележа прошарената му дълга коса. През декември т.г. отново ще се срещнем с талантливото  творчество на Михалис Гарудис - най-новата изложба на художника в София ще бъде подредена в Градската галерия и салона "Арте" на ул. "Раковска" 183А.
Моето естетическо преживяване и вълнение е в аванс. Ще добавя още, че одухотворената Евангелия - съпругата на художника и негов строг критик, а също и единствен член на журито на бъдещата изложба - много рядко посещава духовната лодка на Михалис. Тази сутрин обаче тя дойде в ателието, за да ни придружи по-късно из улиците на Солун.
Евангелия и Михалис са в Отечеството си! То ги обича. Двамата в радостни и тъжни дни приличат на две малки вселени - като онези, изхвърлени от прибоя капки върху тротоара на крайбрежния булевард "Нике", в които сякаш се оглежда цветът на цяла Егея.

София - Атина - Солун - София