Развод по британски

Наричат го непримирим бунтар и умел популист, който мечтае и активно работи за независимостта на Шотландия. Но изглежда няма нищо против, ако под някаква форма родината му си остане част от Великобритания. Това е най-кратката характеристика за сепаратизма на първия министър на Страната на гайдите, в която мъжете носят карирани полички и дестилират най-реномираната кехлибарена напитка, известна по света като Scotch. Алекс Салмънд наскоро обяви, че е в процес подготовката на референдум за независимостта на Шотландия от Обединеното кралство. Водачът на Шотландската национална партия, която е на власт от близо пет години, поддържа гореща темата за независимостта на страната му от няколко години. Макар че неговото правителство защитава тази кауза без присъщото за шотландците дръзновение. Просто всеки път, когато искат да изкопчат нещо от Лондон - било средства, било привилегии - редиците на сепаратистите се множат. Те, подобно на добрите играчи на покер, опитват риска на блъфа. И много често печелят. Но в случая, ако отговорът на участниците в плебисцита е положителен, нещата могат да добият сериозни измерения - да започне процес на разделяне на държавата, който може да послужи като пример за много "автономии" в повечето държави на стария континент. Такава перспектива е възможна. Салмънд, за да подсили натиска над Лондон, се надява младежта да го подкрепи и предлага да се понижи възрастта на участниците в гласуването на 16 години. "Щом 16-годишен шотландец може да служи в армията, защо да не може да играе роля в определяне бъдещето на страната?" - казва премиерът.

Някои факти от историята

Преди три века - през 1707 г., парламентът в Глазгоу приема съдбоносното решение за обединение на страната с Англия и се саморазпуска. Причината за това съдбоносно решение е несполучливия опит на шотландския елит да създаде шотландска колония в Новия свят и по-точно в Латинска Америка. Идеята пропада с гръм и трясък. Най-влиятелните шотландци са разорени. Лондон използва това и предлага да компенсира загубите им при условие, че техният парламент гласува за политически съюз с Англия. Новият съюз дава на богатите шотландци равностоен достъп до неудържимо разрастващия се пазар на Британската империя. Така се създава Обединеното кралство, което се състои от Великобритания (Англия, Шотландия и Уелс) и Северна Ирландия, където голяма част от богатите протестанти имат шотландски корени. Знамето  на Англия с червен кръст на бял фон и знамето на Шотландия - Х-образния бял кръст на син фон, са обединени в първия национален флаг на Великобритания, известен като "Юниън Джак".
Изпълнявайки обещанито си да предостави на шотландците, уелсците и ирландците в Ълстър повече възможности за самоуправление, през 1999 г. Лондон даде на Шотландия право на свой собствен парламент, който може да решава някои вътрешни проблеми. Това става за първи път след обединението й с Англия през 1707 година. Отбраната и външната политика остават в компетенциите на британското правителство. Но шотландските националисти не се примиряват само с "предаването на пълномощия от центъра на регионите". Така за повечето аспекти на вътрешната политика отговорни стават шотландският парламент, първият министър и правителството.
Като част от Обединеното кралство Шотландия няма собствен държавен глава - съответният британски крал или кралица е държавен глава на Обединеното кралство и някои държави от Общността на нациите (бившата Британска общност), между които са Канада и Австралия. Но Шотландия има самостоятелна съдебна система, която не се съобразява с английските закони и показва голяма прилика със съдебните системи в континентална Европа. Също така законодателното събрание и управленските организации в много отношения се различават от английските. Националната църква на Шотландия (Church of Scotland) е от презвитериански тип и е различна от Англиканската. Свои "особености" има и шотландската валута. В Шотландия, както и в останалата част от Великобритания, в обръщение е британската лира. Въпреки това трите големи шотландски банки Bank of Scotland, Royal Bank of Scotland и Clydesdale Bank призвеждат свои банкноти. Заедно с паричните знаци на Bank of England в Шотландия съществуват четири различни вида банкноти в номинална стойност. Страната има и свои национални отбори по футбол и ръгби.

Причините за "стратегическите" въжделения

Алекс Салмънд назовава два определящи параметъра на "делото за развода" - времето, в което ще се проведе референдумът, и въпросът, на който трябва да отговорят шотландците. Това предизвика скандал. Британският премиер Дейвид Камерън заяви, че времето за референдума не бива да се протака и той трябва да се проведе най-късно през есента на 2013 г. Мотивите му са, че, ако процедурата се проточи, това ще навреди на шотландската икономика, тъй като бизнесът трябва да е наясно с политическите перспективи на региона. Камерън има подкрепата и на коалиционните си партньори - либералите, и на опозиционната лейбъристка партия. Той твърди още, че правото да организира референдум има Лондон, а не Единбург. Британското правителство смята също, че, ако има референдум, то въпросът, на който трябва да отговорят шотландците, е дали искат пълна независимост. Разчита се на факта, че мнозинството шотландци в момента не се решават на пълен разрив с Великобритания. Салмънд обаче държи референдумът да е през есента на 2014 г. А въпросът към избирателите да е: "Съгласни ли сте, че Шотландия трябва да бъде независима страна?". Въпросите могат да бъдат два, смята той. Вторият, ако го одобрят в хода на първоначалните консултации, ще бъде: "Искат ли шотландците, оставайки в състава на Обединеното кралство, повече властови пълномощия за своя парламент?". Салмънд вече изложи плана за превръщането на Шотландия в суверенна държава. Стараейки се да успокои съотечествениците си за последствията от раздялата, той обеща британската кралица да остане държавен глава. И още нещо много важно - Шотландия повече никога да не изпраща своя войска за участие в "незаконни войни" като тази в Ирак. Салмънд е категоричен и по въпроса за ядрените оръжия - "Шотландия, щом получи независимост, няма да позволи разполагането им на нейна територия". Особено значение за сепаратистките въжделения на около 40 процента от шотландците имат също богатите нефтени и газови находища в крайбрежните води на Северно море.
Възможният развод е крайно неизгоден за Лондон. Ядреното оръжие на Великобритания е базирано във военноморската база на остров Клайд, който е шотландски. И щом островът излезе от юрисдикцията на Великобритания, тя ще трябва да премести основния гарант за своята сигурност. Което ще струва много пари. Според Daily Telegraph базата е уникална. Тя има укрепени бетонни бункери за ядрените бойни глави и оборудване за тяхното транспортиране. Британският военен министър Филип Хамънд тези дни заяви, че ако Шотландия стане независима, тя ще трябва да компенсира на Лондон разходите по строителството на нови бази за ядрените ракети.
Интригата около развода се подклажда и от социологическите агенции, чиито прогнози за възможните резултати от референдума са много противоречиви. Някой, отчитайки колебанията в общественото мнение, прогнозират 30 процента от гласовете в полза на независимостта. Други твърдят, че цифрата ще е двойно по-голяма. Според Би Би Си гласовете на сепаратистите и техните противници ще се разпределят по равно. Но малцина са онези, които вярват, че след година-две Шотландия ще се отцепи от Великобритания.


Какво са дали на света

Шотландия е вероятно най-привлекателната част на Великобритания. Красотите й, изумруденозелените пейзажи и многобройни езера, както и старинните замъци привличат милиони туристи от цял свят. Шотландия е една от най-привлекателните точки в Европа и за младите хора, които отиват там, за да получат признатото добро образование. Световният принос на шотландците не се изчерпва само с уискито, гайдите и карираните полички. Шотландия е родината на нежния поет Робърт Бърнс и на майстора на историческия роман Уолтър Скот. Шотландска кръв е текла в жилите на Ибсен и Григ, на Кант и Луи Блан. Шотландецът Александър Бел открива телефона, а по-късно, заедно с Едисон , и грамофона. Шотландецът Къркпатрик Макмилан е създал първия велосипед, а сънародникът му Джеймс Уат - парната машина. Д-р Джеймс Йънг Симпсън въвежда първата упойка с хлороформ, а Флеминг открива "дядото" на антибиотиците - пеницилина. Къде ли щеше да е днес светът без шотландците?!