Работните пегаси на Октомври

Идеята за тази статия се роди от стихотворението ми "Тройка пегаси в Питер", посветено на поета Найден Вълчев и публикувано във вестник "Литературен фронт" през 1977 година. Цитирам част от него:
"Безкраен ръб на хоризонт и дълга вечер пълнолунна...
И някъде в началото на Невския проспект замислена лежи
кръстосаната сянка на голямата несъвместима тройка:
Александър Блок, Сергей Есенин и Владимир Маяковки.
Здравей, измислена от мен, необходима поетична среща!
И тази снимка гениална никога не ще попадне
в архива на музея, в каталозите на антикваря.
Замръзналият марш на вятъра през крачките моряшки
звъни суров и вдъхновен
във мокрите коси на тримата поети.
..................................
Сега ще тръгнете покрай леда към моста, улицата "Мойка"
и птиците на хлъзгавия парапет... Дими гореща
изпусната в канала пара пред забързаната руска тройка -
работните пегаси на Октомври! Довиждане! До следващата среща!"

Трябва да поясня, че срещата на тримата поети на брега на Нева е мое видение и моя метафора. Тримата никога не са се срещали заедно, още повече - на брега на реката, от която залпът на крайцера "Аврора" оповестява началото на Великата октомврийска социалистическа революция - превземането на Зимния дворец.
Но тази "руска тройка", гениална и безсмъртна, тегли през времето истината, облечена с художествените проникновения на творчеството им, за Октомври 1917 г. Символистът Александър Блок, футуристът Владимир Маяковски, имажинистът Сергей Есенин - водещи фигури на три от поетическите течения в руската художествена словесност в навечерието на Октомврийските събития в необятната северна страна - посрещат революцията с възторг от нейния размах и велики идеи.
И не са случайни стихотворенията и поемите, които създават както по времето на революционния вихър, а така също и след победата на руските работници и селяни, установявайки на земята първата работническо-селска власт - властта на Съветите. Разбира се, всеки от тримата гениални поети вижда по свой начин революцията и я възпява от ъгъла на своя художествен метод и поетически почерк. И в това е различието и в същото време тяхната близост, защото историческото време, в което навлизат с огнените  си пера и го пресъздават по неповторим начин,  е  едно - Октомври, 1917 г. През тях ще преминат и опиянението от свободата, и разстрелите на контрареволюцията и кървавият ореол на Гражданската война.
В началото на 1918 г. Александър Блок (1880-1921) публикува поемата си "Дванадесетте", а в статията си манифест "Интелигенцията и Революцията" призовава: "С цялото си тяло, с цялото си сърце, с цялото си съзнание - слушайте музиката на Революцията!". Поетът създава поемата "Дванадесетте" като под хипноза, като вслушан в някаква небесна диктовка. Когато поемата е завършена, той записва в бележника си: "Днес аз съм гений!" А съветският писател Иля Еренбург, възхитен от поемата, пише следното определение за Блок:
"Пушкин беше първата любов на Русия, след като тя е обичала мнозина, но Блок тя позна в страшните съдбоносни дни на великото пожарище и когато не можеше да обича - тъкмо тогава тя го позна и обикна. Поемата "Дванадесетте", най-великото явление в руската литература, ще пребъде... Това не са доводи, не са идеи, нито молитви, а изпълнен с безкрайна нежност вопъл на последния поет, хвърлил се в есенната нощ под тежките копита на откривателите на друг век и може би на друга планета".

В България поемата силно впечатлява Гео Милев

    Той я превежда и публикува в списание "Везни". В световната и в европейската литература поемата на Блок може да бъде съпоставена по духовната и изобразителната си енергия единствено с поемата "Септември" на българския непрежалим поет. Александър Блок се изявява като силен социален поет и в стихотворението си "Фабрика" и одата "Скити". "Скити" Блок пише почти едновременно с "Дванадесетте". Една страстна, патетична, патриотично-революционна творба. Както Пушкин предупреждава Запада в стихотворението си "Клеветниците на Русия", така великият Блок със "Скити" се обръща към контрареволюционна Европа през онези години. Колко съвременно звучи и днес високохуманният финал на одата:

О, стар свят! Опомни се най-подир!
На братски пир и подвиг мирен,
за сетен път на светъл братски пир
зове те варварската лира!

Вторият по възраст от "работните пегаси на Октомври" е Владимир Маяковски (1893-1930).  Творческото  наследство  на  Маяковски  не  е поетическа реликва, а безсмъртен пример на борба за социалистическо изкуство, в което в едно цяло се сливат страстната идейност и високото художествено майсторство. Неговата поезия изразява вярата в човека, в силата на неговия ум и душа. Тя прославя творческия гений на народа. Стихотворенията на поета, появили се в печата в първата година на победилата революция "Наш марш", "Ода на революцията", "Ляв марш" прозвучават като химн, прославящ Октомври и народа. Свидетел и участник във великото събитие, поетът го възпява като решително отрицание на старото, на експлоататорския свят и в същото време осъзнава неговия обновителен смисъл. По-късно, през 1924 г. Владимир Маяковски публикува поемата "Владимир Илич Ленин", а три години след нея поемата "Хорошо". Те са най-високото стъпало в творческото развитие на поета и качествено се отличават от всичките по-рано създадени от него епически произведения. Маяковски е най-мощният и витален трубадур на революцията в Русия.

Разгърнете се в марш!
Не за словесни клаузи.
Тихо, оратори!
Имаш думата,
другарю маузер.
Стига ни вече закони
чак от Адама и Ева.
Историята ще подгоним.
Левий! Левий! Левий!
(Из "Ляв марш")

В поемите и стихотворенията си за Октомврийската революция поетът създава монументални исторически обобщения и точни реалистични образи. Ехото на неговата революционна и дръзка поезия оказва влияние върху много поети както в Русия, така и в световната поезия. Гео Милев превежда откъси от поемата му "150 000 000", които публикува в издавания от него "Алманах Везни" през 1923 г.
И колко е точен и проникновен в своята изповед трубадурът на Октомври: "Я всю своюй звонкую сьшу позта тебе отдаю, атакующий клас!"
Най-младият от тримата руски поети, чието творчество в тази статия се разглежда в контекста на поезията, създадена в прослава на Октомврийската революция, е лиричният, нежният, драматичният, ранимият Сергей Есенин (1895-1925). В едно от своите произведения поетът синовно заявява: "Ще изчезнат лъжата и тъгата - аз ще възпявам с цялото си същество на поет шестата част на земята с името Рус".

В годните на съветската власт

Есенин много често в поезията си се обръща към съвременността и описва картини, характеризиращи революционна Русия. И той е впечатлен от Ленин. Създава неговия образ в "Завръщане в родния край", в поемата "Анна Снегина", "Песен за великия поход", "Капитанът на земята". Интересно и знаменателно е, че той престоява няколко часа край ковчега на ръководителя на Октомврийската революция на поклонението в Колонната зала.
Малко се знае и че при откриването на паметника на Маркс в Москва зад Ленин, на трибуната, е и Сергей Есенин. Това е документирано върху кинематографска лента, заснето тогава. В "Капитанът на земята" заявява: "...Щастлив съм, че в сумрачното време еднакво чувства с него съм дишал и живял."
През 1923 година Максим Горки в своите очерци "По Съюза на съветите" пише: Сергей Есенин не можеш да го скриеш, не можеш да го зачеркнеш от нашата действителност. Той изразява стона и воплите на стотици хиляди, той е ярък и драматичен символ на непримиримия разкол на старото с новото."
Сергей Есенин, който през целия си творчески път е неуморим търсач на неповторими художествени средства за изразяване на своите чувства и прозрения, с огромно желание се отправя по неизследвания от него път - създаването на епически произведения. Забележителни образци на голям художествен успех в епическо-повествователен план са поемите "Песен за великия поход" и "Анна Снегина" - в тях той използва неповторими лексика и ритъм, за да изрази по есенински истината в борбата на народа за своето щастие.
В "Анна Снегина" пише:

Помня само когато смутени
пророниха тези слова:
- Какво е това Ленин?
Как казах:
- Вие сте това!

Есенин е сложен поет. Може би един от най-сложните, оставили дълбока следа в историята на руската съветска литература. Цялата съдба на Русия е в неговите стихове. Той силно и драматично пише и за разстреляните 26 бакински комисари.
На хората е винаги близка правдата, която вълнува човешкото сърце. Това дълбоко и праведно сърце тупти в творчеството на тримата велики поети. Поезията на Блок, Маяковски и Есенин отвори нови страници в европейската и световната поезия. Тримата прославиха талантливо и мощно историческата победа - Октомври 1917 - която промени света, а също така и творческия гений на народа, творец на историята.
И тази безсмъртна руска тройка през нощта на 24 срещу 25 октомври 1917 година стана свидетел на Великото начало. Крайцерът в Петроград, кръстен на името на богинята на Зората, не изригна само с един-единствен залп. Като отдавна тлеещ вулкан той пропука от векове напластената мъка, разкъса плесента на планетата и от прясната рана потече пречистената кръв на човечеството.