През две Ривиери до града на Колумб

От София тръгнахме привечер и незабелязано сме прекосили западната ни съседка. Сърбия спи и ние спим. След преход през Хърватия и Словения се устремихме още по на Запад. След кратък престой в Милано нощувахме на лигурската Ривиера. Пресичаме френската граница и пристигаме в Княжество Монако.

Казват, че името Монако

произхожда от названието на едно от лигурийските племена, населяващи го някога. Известно като "Пристанището на Херкулес", то е посещавано от древните мореплаватели - финикийци, гърци, картагенци, римляни. След драматични перипетии в стълкновения между Генуа, Испания и Франция Монако завоюва своята независимост през 1927 г. като конституционна монархия.
Територията на тази миниатюрна държавица е само 2 кв.км. Тук живеят около 30 хил. души, но нейни граждани са само 4500. Това е един от най-популярните световни курорти, притегателен център на могъщи магнати от Европа и Америка, а напоследък - и от Русия. Монархическите му издънки след знатния род Грималди от Генуа са влагали своето богатство във фантастични творения на световната архитектура и скулптура.
В една част на княжеството се намира Монте Карло, превърнал се в "златния кът", добил слава със знаменитото си казино. Една от залите е превърната в място за хазартни игри, където световни магнати се забавляват и залагат своите богатства. Гръцкият магнат Аристотел Онасис тук прахосва много пари, след което купува казиното за 3 млн. долара.
В южното крило е разположена операта, построена от архитекта на парижката "Гран опера" Шарл Гарние. След 1879 г. тук се провеждат премиерите на редица опери от световни композитори.

 На път за Испания

Към френската Ривиера ще се върнем по-късно. Пътуваме за Коста Брава. Оттук започва тридневното ни пребиваване в Барселона, столицата на провинция Каталуня. Географското разположение на този град на Средиземно море му позволява да се развива и модернизира непрекъснато като космополитен метрополис. В продължение на векове той е кръстопът на различни течения на световната и европейската култура, архитектура, изобразително изкуство. Тук са оставили свои творби световноизвестни художници като Пикасо, Салвадор Дали, Диего Веласкес. Техни творби са изложени в Националния музей на изкуството. Да се изброят всички образци на испанското културно наследство е невъзможно. Но не може да подминем талантливия архитект Антони Гауди (1852-1926), оригинален представител на каталунския модернизъм. Шедьовър на неговото творчество е катедралата "Саграда Фамилия", най-представителният и емблематичен монумент в града. В нея Гауди е сътворил символа на семейната стабилност. Смъртта е прекъснала първоначалния му замисъл. Негово дело е и паркът "Гюел", обявен за съкровище на човечеството от ЮНЕСКО през 1984 г.
Прекосявайки булевардите и площадите на Барселона, човек така и не усеща как му олеква задния джоб. Моята бдителност и предпазливост бяха превъзмогнати от опитен джебчия. Но това се вписва в сегашната окаяна икономическа и социална действителност на Испания. "Испанското чудо" след приемането на страната в ЕС се превърна във финансово-икономически проблем. Днес Испания е страна с огромна безработица. Световната криза се е стоварила върху плещите на испанците. Неслучайно по време на нашия престой в Испания над 50 града осъмнаха в бурни демонстрации.

Пътят назад обещаваше

не по-малко интересни впечатления. Предстоеше ни посещение на френската Ривиера. Лазурният бряг посещават годишно около 10 млн. души. Тук черпят вдъхновение много световни художници, артисти и музиканти. Тук прахосват парите си милиардери. Но не само плажовете и морето предизвикват интерес. Югозападните разклонения на Алпите са "пробити" от около 150 тунела, "навързани" един за друг. Автобусът излиза от тунел и окото привличат оранжерии, покрили цели склонове. И докато човек разсъждава как се обработват и напояват тези площи, влиза в нов тунел. А после в равнината лозите стоят подредени като войници, разперили ръка за поздрав.
Първата спирка е Кан, широкоизвестен със своите кинофестивали. Кризата бе съкратила броя на участниците, но журналистите бяха повече от миналата година. Тазгодишният 64-ти поред бе открит с филм на Уди Алън "Среднощ в Париж", в който участваше и Карла Бруни, съпругата на френския президент. Градът е витрина на френския шик. Тук човек може да хване нишката на модните тенденции и капризи.
След Кан посещаваме втория по популярност туристически град Ница. Времето ни стига само да прекосим крайбрежния булевард, да видим Залива на ангелите и луксозните хотели. Тук се провеждат годишно прочутите френски карнавали с концерти, спектакли, фойерверки. Особен чар на града придава руският събор "Св. Николай", чиято архитектура напомня за "Василий Блаженний" в Москва.
...И отново сме в Италия. Преминаваме през Римини, чийто плаж се проточва на 14 км, след което влизаме в Генуа, града на Христофор Колумб. Къщата му вече е почти развалина. Но се поддържа, за да приковава любопитството на милионите туристи от цял свят. Тя се е превърнала в атракция, която привлича като с магнит всички гости. А иначе самата Италия има достатъчно исторически паметници и забележителности, които не са за "изпускане"...