От редактора
Празнични сияния
/ брой: 248
Рождество
Коледа е. В очите ни светнали,
Истинска Коледа, в която сме заедно,
Блещука, сребрее, изчиства се просторът
И с приказна царствена мантия,
От снежинки перлени вплетени
Святото тайнство на празника
Спуска се тихо отгоре ни
Във внезапния миг на прераждане.
Коледа е. Толкова прелестна!
Коледа, в която повярвахме,
Във звездата на нашия порив,
На любовта в святата тайна,
Коледа във душите ни трепетни,
В споделения залък от хляба ни,
В ръцете, с които се молим,
Прегърнати да сме заедно.
Новогодишна нощ
Тази нощ за двама ни е звездна,
Нощ отправна, пътеводна,
И тръгваме по нашия безкраен път,
Безкраен път сред звездите на Вселената
И белите коне на времето
Напред ни водят и летят, летят.
Тази нощ за двама ни е нова,
Изначална нощ, предначертана,
Снегът се спуска като благослов
И ни понася на крилете на звездите,
А ние, уморени от тъй дългото скитане,
Нощта превръщаме във вечност,
А вечността — в любов.