Право, куме, в очи!
Помпео да чете Козма Прутков
/ брой: 91
Положението е такова, че може да се каже: "Случва се и в най-добрите семейства". Трябва нещо съвсем да се е объркало в световните дела. Възможно ли е на най-богатата държава, т. нар. хегемон, за който се знае, че няма проблеми и по дефиниция нe може да има, да няма възможност да се справи с най-опасния си враг, защото нямал пари. Вярно е, че въпросната суперсила има баснословния дълг от 22 трлн. долара, но това не й пречи, тъй като печатният стан работи, доларите се леят и тя държи за гърлото целия свят - или поне така си мисли. Този факт й създава самочувствието на най-мощна, непоклатима, неповторима и недосегаема.
Оказва се обаче, че настъпва момент, когато и хегемонът изпада в трудно положение. До такъв извод в последния си доклад стига небезизвестната и у нас "Ранд корпорейшън" - мозъчният тръст, работещ за Пентагона и Конгреса. "САЩ нямат бюджетни ресурси, за да реализират мащабната си стратегия за противодействие на геополитическите амбиции на Русия и Китай." Авторите на стратегии предупреждават, че ако не бъдат направени промени в политиката на администрацията, може да настъпи разрив между целите и цената за тяхното постигане.
За каква "промяна в политиката" на администрацията става дума? От 30 години вече стилът на политиката на Вашингтон е един. Със смяната на президентите той не се променя и съответства на самочувствието на хегемона. Когато възникнат проблеми в отношенията с други държави - без значение съюзници или съперници, той не води преговори, а просто поставя своите условия - такива, каквито отговарят на неговите национални интереси. Разбира се, интересите на другата страна въобще не влизат в сметката. Който не приема тези правила на играта, го чака наказание. В най-добрия случай - санкции.
С Китай и Русия, обаче, правилата дадоха засечка. Не работят. Нещо още по-лошо. Те доведоха до кошмара, за който във Вашингтон си мислеха, че никога повече няма да им се присъни. А той взе, че излезе наяве: сближаването между Русия и Китай, обявени за най-голяма опасност за САЩ. И стратезите от "Ранд корпорейшън" замислиха как да бъде извършена "промяна в политиката". Направиха "гениалното" предложение да се втъкне клин между Москва и Пекин. Речено - сторено. Пропагандната машина заработи. Т. нар. "кремлинолози" започнаха да бълват анализи, изпълнени със "загриженост" за бъдещето на Русия, която била изложена на огромен риск от коварния Китай. Същата хватка решиха да приложат и със "заплахата", надвиснала над Москва от страна на Иран. Пуснати бяха дори набързо скалъпени фалшиви новини, че ирански военни са нападали руската база Хмеймим в Сирия.
Като стана ясно, че и този трик трудно ще хване декиш, във Вашингтон решиха да пратят първия си дипломат лично при Путин да опипа почвата. С надеждата да схване къде са слабите места на врага и как да го склони на отстъпки. "Аз съм тук, защото президентът Тръмп иска подобряване на отношенията", заяви Майк Помпео при кацането си вчера в курортния Сочи. Внушителната тежест (в буквалния смисъл на думата) на неговата персона едва ли ще му помогне в сложната мисия. Сирия, Иран, Северна Корея, Венецуела, Украйна, Афганистан - все точки на провала на администрацията, който трябва да се замаже. Възложено му бе по всички тях да търси "слабите места" на Русия. Много има да опипва. Всуе - твърде голяма е Русия. "Не може да се обхване необхватното", е казал руският литературен герой Козма Прутков. Но във Вашингтон не са чували за него. И слава богу.