Пловдивската опера ме подготви, а Варненската ми даде шанс

В пика на своята 40-годишнина Ивайло Михайлов, все още най-младият солист на Пловдивската опера, има всички основания да твърди, че 2013-а е много силна година за него. В момента той журира в Хо Ши Мин/Сайгон, във Виетнам, музикалния формат "Попзвезди се превръщат в оперни звезди". Предаването е изпробвано най-напред през 2010 г. в Обединеното кралство, а по-късно за Азия в Република Корея. 8 популярни певци преживяват трансформация в оперни изпълнители с помощта на известни майстори на оперната сцена, които се явяват техни ментори. В четиричленното жури освен Ивайло Михайлов има още една българка - Евелина Кръстева Стоянова, а от виетнамска страна участват оперна певица и известен журналист. Идеята е да се популяризира класическата музика чрез идолите на новата генерация зрители. Първото излъчване на шоуто по виетнамска телевизия стана на 29 декември миналата година. А как е поканен в журито на шоуто? Той е учил музикално-сценична режисура в АМТИИ в Пловдив и е впечатлил с избора на тема за курсова работа своята преподавателка по история на музикалния театър доц. д-р Миглена Ценова-Нушева, тя го е препоръчала. 
И ако започнем отзад напред - с последния месец на годината, на 15 декември известният български тенор дебютира в Националната опера в Букурещ в ролята на Фауст от едноименния спектакъл по музика на Гуно и режисура на Александър Точилеску, диригент Адриан Морар. Спектакълът се игра в памет на известния режисьор. "Фауст" е дълбока творба за смисъла на живота и химерните, но невъзможни въжделения, които сами си създаваме. Успехът му в тази роля е много голям.
Ивайло Михайлов е познат в Пловдив от детските си години като солист на популярния Хор на пловдивските момчета и младежи "Стефка Благоева", по-късно той беше и негов вокален педагог. Завършил е езикова гимназия с френски език, в Музикалната академия се е дипломирал в класа на Валери Попова, специализирал е в академията "Борис Христов" в Рим и в Озимо, ученик е и на Калуди Калудов. Има няколко магистратури, включително и по арт мениджмънт и музикално-сценична режисура. Във Виетнам Ивайло посрещна новата 2014 г. А късметът му през 2013-а се отприщи с поканата на маестро Борислав Иванов за участия в спектаклите на Варненската опера. В началото на новия творчески сезон 2012/2013 г. постъпва на втори трудов договор във Варненската опера, където му е даден големият шанс да дебютира в изключително подходящите за гласа му роли на Ернани в едноименната опера на Джузепе Верди, Дон Хозе в "Кармен" на Жорж Бизе, Фентън във "Фалстаф" от Верди, които редува с вече готовите от Пловдивската опера партии на Алфред в "Травиата" от Верди, Родолфо в "Бохеми" и Каварадоси в "Тоска", опери от Джакомо Пучини. Както Ивайло Михайлов казва, "Пловдивската опера ме подготви, а Варненската ми даде шанс". През последните години Пловдивската опера търпи трудности поради продължилата години наред реконструкция на Градския дом на културата "Борис Христов", където тя ползва под наем зала, сцена и репетиционни помещения. Играят се по-малко оперни представления на подиума в Концертната зала и на сцената на Античния театър. Своите участия във Варна Ивайло Михайлов редува със спектакли на "Мадам Бътерфлай" (Пинкертон) и "Любовен еликсир" (Неморино) на пловдивска сцена, както и с много концерти. Най-запомнящ се сред тях е "Тримата тенори", истинско певческо съревнование с пловдивския му колега Стоян Даскалов и с русенския тенор Петър Костов, с които е добър приятел. През април в Пловдив бе тържествено открит обновеният Дом на културата. През април Ивайло заминава на турне в Белгия и Холандия с "Фалстаф", като солистичната трупа е съставена само от италианци и испанци, а оркестърът и хорът са на ТМПЦ - Варна.

Пинкертон в "Мадам Бътерфлай" от Пучини, пост. Нина Найденова

През новия сезон той гастролира в ролята на Алфред от "Травиата" в Белгия и участва в ролята на Пинкертон в новата постановка на "Мадам Бътерфлай" на новооткритата сцена на Дома на културата "Борис Христов" в Пловдив. С режисьорката Нина Найденова са работили заедно през 2000 г. на старозагорска сцена при постановката на "Луд гидия" от Парашкев Хаджиев. Чувства я съмишленик, защото тя работи ситуационен театър, в лицето на Таня Иванова (Чо-Чо-Сан) тенорът среща забележителен партньор и певица. Диригент е маестро Диан Чобанов, който е чест за всяка оперна трупа. В ролята на Пинкертон, освен гласовите си възможности и експлозивен темперамент, Ивайло Михайлов прояви и добрите си актьорски заложби. Режисурата на Найденова го изисква.
Единственото, за което Ивайло Михайлов съжалява през изминалата година, е, че заболя точно преди своя дебют в ролята на Радамес на Античния театър, пропаднаха и някои спектакли за фестивала "Варненско лято", един от които - "Травиата", бе с участието на голямата румънска певица Ирина Йордакеску, но съдбата му даде компенсация няколко месеца по-късно, когато той пя с нея същото заглавие в Антверпен и Гент, Белгия.
В ролята на Ернани Ивайло Михайлов дебютира на сцената на Националната опера. Там му предстоят спектакли на "Мадам Бътерфлай" и "Травиата" след завръщането му от Виетнам. 

Фауст в постановката на Букурещката опера

И още един дебют се състоя през изминалата година - като артмениджър и режисьор с "Бастиен и Бастиена" от Моцарт. Христина Ангелакова, директорка на международния Моцартов фестивал в Правец, го покани с този спектакъл и там представлението и изпълнителите София Мерджанова, Георги Динев и Владимир Ников, пловдивски колеги на режисьора, бяха забелязани от директора на Русенската опера и откупени два спектакъла за Музикалната седмица през септември. Преди това операта за деца бе играна в Пловдив, на сцената на Кукления театър, за което Ивайло Михайлов е благодарен на директора Виктор Бойчев, и на сцената на лятно кино "Орфей", което по този случай се препълни до крайност в средата на август. Самият Ивайло е участник с Криско, Бобо, Печенката и Васил Петров в "цветните олимпиади" на НД "България си ти". А желанието му да се пробва в нови творчески провокации го направи пеещ рисуван герой в анимационните филми на Неделчо Богданов "Българ" и "Brain damage".

- Какви са впечатленията ти от младите певци, как се занимаваш с тях? Интересува ме технологията на шоуто, колко време се готвите, преди да излезете пред публика?
- Когато работя с певците, непрекъснато си повтарям, че това не са просто някакви начинаещи ученици, а най-големите звезди на Виетнам. Те имат достъп до 90-милионна аудитория. Има едно момче от тях - Буй Антоан, което е спечелило миналата година "The Voice" и ако погледнете клиповете му в Youtube, ще видите, че има над милион и половина посещения. Това е доста стряскащо и си го напомням, когато давам оценки. Разбира се, за толкова кратко време няма как да направиш от някого оперен певец, но поне се опитвам да ги доближа не толкова до оперното звучене, колкото до оперната естетика. Всички те възприемат учудващо бързо, а и сами за себе си са открили в работата си много хватки, които са близо до оперната техника на пеене. Изумен съм от високото качество на аранжиментите и от това как цял оркестър преминава от една тоналност в друга, за да е удобно на изпълнителите. За цялостната организация на шоуто се грижи моят шеф - г-н Мин. Президент на медийната компания "Катиенса", той е чудесен ръководител и човек. Правил е докторат по режисура у нас в НАТФИЗ. Свързан с България, я възприема като втора родина, както и 30 000 виетнамци, били у на през годините.
- Как се възприема шоуто от публиката?
- Доколкото разбирам, във Виетнам операта е почти непознато изкуство за масовия зрител. Почти всичко, което звучи в ефир, пък било то и "вносни" песни, е с частичен или цялостен превод на виетнамски. В шоуто ариите също се изпълняват с превод на единия куплет. Тук популярните песни са много нежни и мелодични, на основата на пентатониката. В този ред на мисли лекото пеене се възприема по-добре от публиката и точно тук е предизвикателството - в подбора на ариите. Когато давам своите оценки, аз най-често говоря за избора на пиесата и цялостното й представяне, а не непременно за оперно звучене на гласа.
- Какво ти носи участието в този музикален формат?
- Приех не толкова заради парите, колкото заради възможността да участвам в първото за страната издание на телевизионен формат и да придобия различен вид сценичен опит - пред камера, за което не съжалявам. В момента научавам много и за мюзикъла като жанр, и за режисурата на подобен вид спектакли - с повече визуални ефекти и близо до модерния свят в ерата на информационното общество.