Първоаприлско

Месец април в родопския народен календар е "ложку" ("лъжку"). Природата сама е подсказала това название, а месецът, погледнат климатично, е нестабилен, непостоянен, измамен. Та колко му е да излъже тревата, да подмами овошките! Ставало е и ще става.

Лъжлив месец, а първият му ден - лъжковден. Природата лъже, а какво остава за нейната най-съвършена рожба - човека. Това не значи, че нашенецът се е отрекъл от Божията заповед "Не лъжи!" Първоаприлската лъжа е безобидна, тя е глътка свеж пролетен въздух, извор на здравословен смях и забава, шегата загърбва неволята и теглилата. "Лъжи ма, да та лъжа, да не тъжиш, да не тъжа" - казва народът. Развързването на "торбата с лъжите" има и магическо действие. Изпързаляш ли в тоя ден някого, спасен си от бълхите през лятото. Оказва се, че 1 април има вземане-даване с рибарлъка. Всичко тръгва от Франция, и то от рибарите. Изменчивото време (пак пръстът на природата!) им погаждало номера и те се връщали на брега с празни мрежи. Присмехулниците посрещачи това и чакали, за да вземат на подбив рибарите и да обявят 1 април за "ден на априлския шаран". Смисълът му е "едно и тоже" - "прати го за зелен хайвер".

И ако продължавам по тая писта, няма как да не стигна до един от многобройните наследници на Хитър Петър - Чудомировия герой Лъжлив Съби, който "ей тъй ще те метне с някоя лъжа, че да се чудиш откъде ти е дошло". Но, забележете, той баламосва де когото намери и както си иска, но не "да речеш, за интерес, а тъй само, за шега и подбив". Или да се пренесем на любимата еснафска чаршия на Иван Хаджийски, тя излиза от съня на пладнешката си леност само ако се появи ябанджия, който тутакси влиза в капана. Ако "селски калпак" пита за брусове, пращат го да тропа на вратата на женския метох, друг потурлия търси дебел дирек, дават му направление към някой еснаф с дебела булка. В Троян провождали малко чираче у Кино Христов, бръснар, неврастеник, с хубава булка, да му поиска "на кларнето дудука". След малко се чува вик: "Наа, на мама ти дудука!" И чаршията се залива от смях. А който е минал през вестникарството, сигурно е кръщаван с теста: "Иди ми донеси от цеха една кофа с цицери". Кой у нас чака 1 април, да те подметне!

Преди години в едно малко градче трима-четирима юнаци засядаха в кръчмата и пускаха лафове, на които лековерно даваше ухо местен кореспондент. Той приемаше за чиста монета изфабрикуваните на маса събития и като "журналистически патици" те тръгваха по медиите. Така страната научаваше, че две мечки слезли долу в града и се поразходили из стадиона. Друг път шегобийците известяваха чрез своето "мюре", че корморани изяли рибата в реката, че се появил не знам какъв си рядък орел, та даже и бившият Първи Тодор Живков е приет за почетен член в ловно-рибарската дружинка. А милите лъжци разнасят вестниците с небивалиците и се превиват от смях. То не че хората винаги хващат вяра на вестниците, защото те послъгват не само на 1 април. (Майтап бе, Ивелине). Лъжата мито не плаща. Емил Кротки казва, че тя е като смазката в машината, намалява триенето. А в наше време триенето е толкова силно, че човешката машина всеки миг може да се запали и изгори.

По-висшият стадий на лъжата (излъгването) е надлъгването. В него има тръпка на състезание - то трупа лъжа върху лъжа, за да стигне до фантастични габарити. Като във вица: Трима градинари обсъждат чия ябълка е най-голяма. Първият казал: "Моята е като тиква". Вторият отвърнал: "Моята не може да се събере в каруца". Третият завършил: "Вашите са нищо. От моята ябълка излезе червей и ми изяде коня". Според "българската философичност" главният в надлъгването е обикновен овчар или орач, който надхитрява с познания и хитрост учени глави, високопоставени особи, кметове, управници и чорбаджии. В същия кюп е и рогатият пакостник. Не е грешно да измамиш дявола, казал го е Даниел Дефо. Най-много се надлъгват и надхитряват политиците, характерно за тази раса. Страшното е, когато лъжат народа.

А днес не забравяйте да преметнете някого (може и по мрежата, но без хакерски трикове), за да не ви хапят лятоска бълхите. И да смажете машинката си...