Островът на боговете

Д-р Мария Найденова - Берова

Сладкиш, ухаещ на канела, шафран и мъдрост, обвит в тънки вълма леки пухкави облаци, полупрозрачни и меки като къделя захарен памук и изумрудена зеленина. Остров Бали в средата на Индонезия. Един от нейните 70 000 острова, достатъчно рекламиран като бленувана туристическа дестинация.
Преди 3 години един австралиец ми сподели, че след като видя Бали, няма да поискам да отида никъде другаде.
Самолетът прелита достатъчно ниско, откривайки невероятни изгледи към вулканични кратери, застинали и притихнали бледосини езера и нарисувани като в анимационно филмче тераси на оризища. Затаяваме дъх. А какво ли ще е, когато кацнем? Облива ни мека топлина и спираща дъха влажност, което кара премръзналите ни тела трескаво да потърсят климатизиран комфорт. С таксито от летището се отправяме към резервирания преди 5 месеца по интернет хотел в градчето/село Кута в южната и най-гъсто населена област на Бали.

Храмът на Богинята майка

Нашите гостоприемни домакини в хотела веднага ни поднасят чаша изстуден сок и предлагат палитра от най-разнообразни туристически услуги: обиколни турове на най-забележителните храмове, музеи и природни гледки. Пълна програма от спа-процедури и балийски масаж, водни спортове, гмуркане, круизи до близките острови. На Бали не можеш да скучаеш. Толкова история, етнография, култура и релакс - наведнъж, и то наведнъж!
Туризмът за Бали е от фундаментално значение за прехраната на местното население, което е около 2,5 милиона и непрестанно нараства.

"Островът на хилядата храма"

Допреди месец ми се струваше пореден пиар, сега си давам сметка, че храмовете, обсипали острова, са на всеки ъгъл и със сигурност са повече от хиляда. Според мен са около 2000. Във всяко село има по два-три. Залезът над храма Танах Лот, гледката от Кинтамани към изригналия преди 7 години вулкан, имперското спокойствие и могъщество на Бедугул, оглеждащ се в кристалните и неподвижни води на езерото Батур, храмът на Богинята майка (Besakih mother temple), издигнат преди 13 века и изглеждащ непокътнат, криволичещите тесни дори за мотористи улички на Убуд, изпъстрени с картини, батик или проснато като неаполитанско пране море от саронги, храмът Гоа гаях с неговите криволичещи пътеки, пещери и извори - това е само една много малка част, задължителна за всеки.
Седнали на бара до рецепцията, омаломощени от изгарящата жега и спиращата дъха влажност, като дух от бутилка изниква Еми, една от приветливите рецепционистки. "Вие не искате ли да се поразходите малко из острова?" и подава лист с десетина полу- и целодневни турове. Набързо постигаме консенсус, програмата за следващите 4 дни е попълнена изцяло, когато аз плахо питам: "А Комодо?". "Разбира се, имаме и Комодо". И ни остава да изчакаме заветния ден за лов на динозаври.
Но да се върнем към духа. На всяко свободно кътче има олтар на божество. Каменните статуи са бизнес. Край пътищата има огромни пространства -магазини на открито, в които се продават всички възможни атрибути за създаването им. Толкова голямо значение на смъртта като ново начало и празник не съм срещала никъде. Случайно видях две церемонии по кремиране. Хората бяха усмихнати, изглеждаха щастливи. Шествието, начело с жените, които носят даровете за мъртвите върху главите си, спира уличното движение за около 15 минути. Попаднали в задръстване, присъствахме неволно и на самата кремация край пътя. Когато видиш такова нещо с очите си, светогледът претърпява някакви необясними протуберанси и ти вече не си същият.
Балийците са най-гостоприемният и добронамерен народ на света.

Когато се усмихват, го правят с очите си

Усмивката и желанието да ти услужат, помогнат и упътят е искрено, без грам лицемерие. Те са щастливи хора, благодарни на съдбата, боговете, духовете на предците, че са се събудили живи и този факт ги кара да си подсвиркват, да си припяват или дори леко да си танцуват. Пееха всички - от охранителя на хотела до капитана на гемията. Всяка сутрин и вечер принасят дарове на боговете (близо 90% от населението са будисти). Даровете се поставят на улицата пред сергията, на входа на магазина или бръснарниците и дори на рецепцията в суперлуксозните хотели. Ритуалът е съпроводен с кратка молитва и пръскане с вода.
Балийците са друго тесто хора. Първото е диалектът - не могат да произнасят "Ф". Когато казвах на шофьора ни, че искам някъде да пия кафе, той питаше: Копи?, и аз все отговарях: Да, бе, пейст! Лесно свикваш, че 15 е пиптийн...
Скромни и непретенциозни, те имат основно меню от ориз, хапки запържено или панирано пилешко месо или риба (за по-заможните). Плодовете са разнообразни, но недостатъчни, а земеделието е особено трудоемко. Оризови пръчици, оризов чипс, многобройни ухаещи прекрасно подправки, малко зелен фасул и мека, сладка бяла ряпа - това е основата на менюто им. За туристите, разбира се, има огромно разнообразие от ресторанти, които не са особено скъпи за джоба на европееца и австралиеца - балийска, индонезийска, тайландска, индийска, китайска, японска кухня, дори италиански пицарии и вездесъщите вериги за полуфабрикатни сандвичи. Вкусно, питателно, здравословно и... много лютиво. Лютиво, ама вкусно!
Може да се нахраниш и в местните квартални кръчмички за по долар-два. Бирата в магазина е колкото два лева наши пари, а в скъпия ресторант - три. Вечеря за двама обичайно излиза между 20 и 40 лева. Да си наемеш шофьор за цял ден излиза около 7 долара, а ако платиш бензина, ползването на колата и си записал предварителна програма до северната и най-интересна част на острова - по 40 лева на човек за осем часа.
Програмата ни е почти задължителна и включва всички национални туристически обекти - обясняват туристическите гидове. На 2-3 пъти се опитах да споря с гида ни, но опитът беше напълно неуспешен по 2 причини. Първата, че съм жена, а втората, че ако не изпълни програмата, може да не получи бакшиш.

Комодо е една грандиозна пиар кампания

с цел поминък на местното население на островите Флорес. Гущерите са полуопитомени. Някой единичен екземпляр, побъркан от жега или хормони, може и да се е зареял в свободния свят, но останалите хитруват и стоят до храната.
Пътуването до Ринча е около 2,5 часа, през които не можем да отлепим поглед от невероятната, почти извънземна красота. Морето е спокойно, водата изглежда изумрудена, бризът обсипва устните ти с романтика и сол. Неусетно пристигаме и на кея ни посреща първият комодски варан - бебе на 2 месеца. Слизайки на сушата, ни полъхва горещина на пещ, вятърът е утихнал и ни се иска да спрем калорифера поне за малко, но...бързо забравяме мрънкането, навлизайки в селцето на рейнджърите. Плащаме чинно таксата за входен билет и официалното дарение за развитието на парка. Рейнджърът ни е симпатичен чичко, който е завършил семестриално театрална академия. И започва представлението!
Той ни води, въоръжен с двузъба сопа, ние след него притичваме с щракащи фотоапарати. В гората е тихо и спокойно, показва ни що е то фикус, орхидея и изкопани ямички, в които женските мътят по няколко месеца, съпроводено с обилна информация за канибализма, жестокостта и изяждането на бебетата от родните им майки варани. Разминаваме се с двойка, които вече стенат и пъшкат, защото не са видели нито един гущер още. Нито един "свободен див гущер" имам предвид, защото едрите мъжкари са "приютени" под колибите в селцето. В този момент нещо вляво прошумолява и излиза Той - тийнейджър варан, дълъг около 1,50 метра. И иска да се шмугне отново в гората. Рейнджърът го подгонва и насочва към пътеката, аз се спускам подире му и успявам да заснема десетина кадъра.
Не забравяйте обаче две неща: никога не подавайте нещо с лявата ръка, нито се ръкувайте с нея и никога не заставайте пред човек, който се моли. Това е проява на изключително пренебрежение и обида.
Далеч съм от представата си за първопроходец - толкова много българи вече са били на Бали. Само в нашия самолет, излитащ от Куала Лумпур на отиване, бяхме 16 българи. От практическа гледна точка е полезно да се знае, че най-добрият курс за валутна обмяна е в магазините на "Кодак", че плажовете на Бали на са като на Златните и е рядкост да видиш шезлонги покрай морето.
А, да! И не забравяйте, че всички балийци по раждение получават безвъзмездно "целогодишна и доживотна абонаментна карта" за най-красивата "сауна" в света. Това бързо ни разделя нас, европейците, от мечтите за живот на някой топъл остров. Носете си джапанки, слънцезащитен крем, фотоапарат и добро настроение. Всичко останало ще намерите там!
Лек път!