Нравствена асиметрия

За разлика от Германия, чийто бивш президент Хорст Кьолер подаде оставка преди година заради непрeмерено изказване - че от войната в Афганистан печели германската икономика, в САЩ  изглежда нямат морални угризения за това, че са пермаментно във война, която носи смърт и разрушения. Сравнението е на Дейвид Суансън -  автор в канадския сайт Global Research. Реакцията му е провокирана от статия на Дейвид Броудър във "Вашингтон пост", в която се твърди, че войните създават работни места. Това, разбира се, е спорно, като се има предвид не само нравствената и социалната, но и икономическата цена. В случая интересни са аргументите на канадския автор.
Войната винаги е била неразделна част от човешката история, признавана и от хуманистите като неизбежно зло. Според Хегел човечеството само би си потърсило враг, ако го нямаше. Днес обаче не става дума за човечеството, а за страната, която е поела отговорностите на негов лидер. Както казва Хенри Кисинджър, Удроу Уилсън не е първият, който вярва, че природата на вътрешните институции определя международното поведение на държавата. Метерних също вярва в това, но върху съвсем различни предпоставки. Докато Уилсън е убеден, че демокрациите са миролюбиви по самата си природа, Метерних ги смята за опасни и непредсказуеми.
Опитът на американската демокрация през годините след Втората световна война потвърждава тезата на Метерних. Само Виетнамската война струва на САЩ 535 милиарда долара, а преди това - Корейската - значително повече. Исторически факт е, че мнозинството американци като правило гласуват за онзи, който обещава да спре войната. С такова обещание бе избран и Обама. Но десетгодишната касапница в Афганистан продължава без изгледи за успех,

само с обещания

за близък край. Защото президентът е принуден да се съобразява с интересите на военнопромишления комплекс. Това руши американската икономика и позволява на автори като Дейвид Броудър да внушават на публиката фалшиви и опасни тези. Предшественикът на Обама в Белия дом Джордж Буш, с чиято заповед започна иракската авантюра, наскоро дори се самоопредели като противник на войната. "Бях дисидентски глас в собственото си правителство. Не исках да използвам сила в Ирак. Исках да дам шанс на дипломацията", казва той в интервю при представяне на мемоарите му.
Противно на митовете и стереотипите, внушавани от авторитетни американски медии като "Вашингтон пост", военните разходи не спират да растат. Тези дни бе обявено, че поради кризата бюджетът на Пентагона ще претърпи известни съкращения до 2016 г. Но той във всеки случай ще е около 700 милиарда долара средногодишно. Което е повече от военните разходи на всички останалаи страни по света взети заедно. За сравнение военният бюджет на Китай е 65 милиарда долара, на Русия 50 милиарда долара, на Франция 45 и т.н. По оценки на изследователския Институт за прогресивна политика сега на Пентагона се пада около 40 процента от разходната част на бюджета на САЩ. Според Стокхолмския институт за изследване на мира брутният военен бюджет на целия свят през 2007 г. е бил 1 трилион и 339 милиарда долара. Суонсън твърди,че харченето на пари за военна доминация в света е деструктивно и е по-лошо за американската икономика дори от абсолютното бездействие. Ако парите за водене на войни бъдат спестенни и

се намалят данъците

ще се създадат повече работни места, отколкото ако се инвестират във военни производства, смята той. Всяко работно място във военната индустрия е точно толкова лъжовно, колкото и оправданието за която и да е война.
Робърт Полин и Хайди Гарет-Пелтиър от Института по политическа икономика са направили впечатляващи изчисления. С всеки милиард долара, инвестирани във военно производство, пишат те, се създават около 12 000 работни места. Ако заедно с инвестирането на тези държавни пари се намалят и някои данъци, ще има работа за още 15 000 души, ако се вложат в здравеопазването - 18 000 безработни ще заживеят нормален трудов живот, а ако милиардът долари отиде за  инфраструктура и образование, ще има нови 25 000 работни места.
"Вашингтон пост" тиражира и известната историческа догма, че благодарение на засиленото военно производство в навечерието на Втората световна война е сложен край на Голямата депресия. Това твърдение не се споделя от всички икономисти. Истината е, че ако средствата за военни нужди са били инвестирани в други индустрии, сигурно са щели да ускорят възстановяването. "Щяхме да имаме повече и по-добре платени работни места и щяхме да бъдем по-разумни, по-знаещи и по-миролюбиви, ако бяхме инвестирали в сферата на образованието, вместо във войни"- заключава Суансън. Ако дори и половината от средствата, които американското правителство харчи за войните, бяха разумно инвестирани, САЩ можеха да имат безплатно образование от предучилищното до колежанското. Да не говорим за това, че щяха да имат по-дълги отпуски, по-добро здравеопазване, по-удобен и по-бърз обществен транспорт, гарантирана трудова заетост, по-високи заплати. Всичко това звучи логично, но дали наистина е възможно? Отговора намираме в разсекретените тайни документи, скривани дълги години от американските медии.
В новата си книга "Обещанието на Европа: защо европейският път на развитие е добрата надежда в едно несигурно време" Стивън Хил прави

окуражаващо внушение

Европейският съюз има най-голямата и конкурентоспособна икономика и повечето от жителите му живеят по-богато и по-здравословно от повечето американци. Европейците работят по-малко часове, имат повече свобода да кажат какво искат от работодателите си, да одобрят или отхвърлят поведението им, да ползват по-голяма отпуска, майчинство, да имат безплатно или евтино здравеопазване, безплатно или евтино образование, по-добра екосреда, по-малко насилие, да печелят от демократичното представителство и гражданските свободи. Европа дори предлага модел за външна политика, води съседите си към демокрация, предлагайки перспективата за членство в ЕС, докато САЩ отдалечават отделни страни от демокрацията, при това на висока цена, заплащана с кръв и много пари. В отбранителната политика Европа прилага принципа на разумната достатъчност. И далеч не е беззащитна със своя 230-милиарден военен бюджет - три пъти по-малък от американския.
Европейският модел би бил привлекателен, ако не съществуваше опасността от по-високи данъци, смятат известни американски икономисти. Проблемът е, че голяма част от данъците на американците не отиват за техните най-важни нужди, а за милитаризацията на страната. Огромни средства се изсипват като във фуния, а системата на здравеопазване остава неефективна. През миналата година американското правителство е предоставило на бизнеса 300 милиарда долара данъчни отстъпки за здравни осигуровки на работниците и служителите. Тези пари са достатъчни, за да се осигури добро здравеопазване, но е фикция това да стане в една здравна система, която съществува само

за да носи печалби
 
Най-голямата и същностна разлика между американския и европейския модел е, че в САЩ огромни държавни средства се насочват към военнопромишления комплекс. Но това също показва голямата разлика в мисленето на американските граждани и онези, които ги управляват. Многобройни социологически проучвания показват, че гражданите на най-богатата и най-силната държава биха искали парите им да отиват не за военни, а за хуманни нужди. Проблемът е, че техните възгледи не се споделят от правителството и законодателите. За това говори следната случка, описана от Суансън. Преди няколко години негов познат американец, който живее в Швеция, се срещнал в един хотел със сенатора Джон Брокс от Луизиана. И двамата отивали със съпругите си на театър и наели едно такси. Брокс - представител на консервативното крило в Демократическата партия и върл противник на високите данъци, запитал спътника си за Швеция и реагирал с голяма доза ирония по темата за данъците в Швеция, които нарекъл убийствени. Отговорът на спътникът му бил, че ако американците знаят какво шведите получават срещу данъците, които плащат, ще вдигнат революция. До театъра сенаторът не обелил повече нито дума.
В отговор на твърденията на Дейвид Броудър за войната като лечител на икономиката неправителствената организация "Преоценки за Афганистан" е създала инструмент във Фейсбук, който позволява да се види как могат да се изразходват по нов начин един трилион долара от

постъпленията от данъци

които досега са похарчени за войните в Ирак и в Афганистан. Резултатът е впечатляващ. Първо с 378 милиарда долара могат да се построят 3 милиона жилища; с 12 милиарда долара могат да се наемат всички работоспособни афганистанци за една година; с 3.4 милиарда долара могат да се осигурят здравни грижи за един милион американци; срещу 58.5 милиадра могат да се наемат един милион учители по изкуствата за една година; c 61 милиарда могат да се наемат 1 милион учители в основни училища; за 79 милиарда могат да се осигурят едногодишни стипендии на 10 милиона студенти и т.н. Остават над 400 милиарда. Суансън няма идея къде да се вложат.
През септември нобелистът по икономика  Джоузеф Стиглиц в съавторство с Линда Билмес  публикува статия във "Вашингтон пост" под заглавие: "Истинската цена на иракската война: 3 трилиона и отгоре". В тяхната сметка са включени разходите за диагностициране, лечение и компенсации на ранените и болните ветерани, които през 2010 г. са били много повече от очакваните. Остава въпросът: ако не бяха войните в Ирак и в Афганистан, щеше ли кризата да бъде толкова сурова?