Неповторимият дух на Италия

(продължение)

Днешното пътешествие по улиците на Рим продължава. Нали си спомняте от миналия петък, разделихме се с вас, читатели, на "Площада на народа". Обещах да ви кажа къде водят другите две улици, тръгващи оттам. Всъщност това е без значение, защото Рим е градът, където на всяка крачка можеш да видиш нещо интересно, да снимаш някаква забележителност.
Всички пътища водят към Рим. Тази прословута сентенция е абсолютно вярна. В Римската империя всички пътища са започвали от Рим и оттам са се измервали всички разстояния. А император Октавиан Август, за да означи началото им, издигнал на Форума позлатен бронзов монумент, от който днес се е съхранила само мраморната му основа.
Едва ли има обаче нещо по-романтично от малките римски улички, по които може да се разхождаш с часове. Повечето от тях са покрити с павета. Ах тези павета, които у нас толкова много са мразени и подменяни с асфалт. Бил съм в много европейски градове, в които историческият облик на града се пази ревниво и павираните улици са част от него.
По малките римски улички придвижването с големи автомобили е доста трудно, затова по традиция повечето италианци отдават предпочитанията си на малките коли и най-вече на бързите скутери, които без проблем се провират както през тълпите от туристи, така и в задръстванията. 
Транспортът в Рим е добре уреден, но поради многото туристи автобусите и метрото много често са претъпкани. Важно е да се знае, че шофьорите не продават билети, трябва да си купите от автоматите, които не са на всяка спирка.
Затова, ако се чувствате добре подготвени, най-добрият вариант е да се разходите пеша. Вярно е, че тези разходки понякога могат да продължат с километри, но си струва. Само така може да почувствате духа на Рим.
Какво е един град без дух? Просто блокове и асфалт.
Рим е и много стилен град. Твърде далеч от съвременния кич - всеки да си строи каквото иска, както иска и където иска. Тук всичко е обмислено. Сградите са до 10-етажни, боядисани в пастелни цветове - тъмножълто и всички негови нюанси (от бежово, през оранжево до прасковено). Други цветове не са позволени. Прозорците са тесни и високи, закриващи се с капаци - добро решение за горещите летни дни. Дори новите жилищни сгради в по-новите квартали са направени така, че по стил и цвят да приличат на старите. В това е неповторимият облик на града - един общ организъм.
Но да се върнем на римските улици. Стана дума, че през лятото е доста горещо. В малките магазинчета може да си купите минерална вода, но може и да пиете от многобройните чешмички. А неповторимата атмосфера на улиците се създава и от многобройните кафенета и ресторанти, много от които носят духа на XVIII- XIX век и почти не са променяни оттогава. Отсъства "неповторимата" комбинация от бетон, стъкло и алуминий. 
За италианците храната е нещо свещено. Сутрин по улиците на града се носи неповторимият аромат на кафе и печени закуски. Да пиеш кафе на крак с пластмасова чашка? Забрави! Правят го само чужденците, а местните гледат на това с насмешка. Класика е да седнеш в някое от малките кафенета и да си изпиеш кафето с удоволствие. А италианците са майстори на еспресото. Задължително те питат: "Еспресо италиано? Еспресо американо?" "Еспресо американо" е нашенското еспресо - в по-голяма чашка и по-разредено. "Еспресо италиано" е това, което пият италианците, а у нас му викаме късо кафе. В Италия обаче то е много силно и ароматно, макар че са точно три малки глътки. Ако искате да усетите автентичния вкус на Италия, опитайте от него. Цената му е около едно евро.
Заведенията за бързо хранене не са на мода в Италия. Италианците предпочитат традиционните ресторантчета. Не може да дойдеш в Италия и да не опиташ макаронените изделия ("паста") и пиците.
Пиците са малко по-плътни от тези, които сме свикнали да ядем у нас. Внимавайте! Да излееш отгоре кетчуп, майонеза или горчица, както сме свикнали у нас, в Италия се смята за кощунство и обида към готвача. В България това "варварство" по отношение на традиционната италианска кухня е резултат от влиянието на американския блудкав вкус, който бе възприет от младите.
За италианците още по-голямо кощунство е да поднесеш спагетите с кетчуп. Или да ги ядеш студени. Традиционно сосът е доматен, с разни подправки и различно месо, а отгоре - настъргано сирене. Вариантите и рецептите са много и това е сериозна тема за разговор сред местните. Италианците предпочитат виното пред силните напитки. А най-популярният коктейл е "Шприц аперол" - смес от портокалов аперитив "Аперол" и шампанизирано вино "Просеко".
Трябва задължително да опитате и италианския сладолед ("джелато"), който има световна слава. Много е вкусен и ароматен и се продава почти навсякъде. Това е единственото нещо, което за италианците е приемливо да ядеш в движение. Недалеч от фонтана "Ди Треви" се намира и една съвременна сладоледаджийница, която ви я препоръчвам. Ще трябва да почакате 15-20 минути, но си струва. Ще я познаете по голямата опашка и стената със стичащ по нея шоколад. Докато избираме сладоледа и добавките към него, усмихнатият италианец пита откъде сме. Когато разбира, че сме от България, той се усмихва още по-широко и казва, че е бил на почивка у нас - на Златни пясъци, и има отлични спомени.
Като стана дума за разговор, повечето италианци знаят английски, но говорят с неохота. Просто имат национално самочувствие и държат на езика си. А иначе са много емоционални, приветливи.
Има много прекрасни места в италианската столица, които трябва да се видят. Но е хубаво да намерите място, откъдето да погледнете към града като на длан. Препоръчвам ви хълма "Квиринал" - най-високият от седемте римски хълма. Недалеч е от фонтана "Ди Треви". На върха му има прекрасен площад и две църкви, създадени от гениите-съперници Бернини и Боромини, както и няколко други дворци. Гледката към града по залез слънце е неописуема!


Из римските улички


Традиционна италианска пица

 




Снимки: Авторът