НАТО показа, че не е сигурно бомбоубежище

о.з. полк. Гергин Гергинов 

След явния неуспех на украинското контранастъпление САЩ/НАТО трескаво търсят вариант за достойно излизане от украинския капан, който сами създадоха, сами влязоха в него и сега трябва да излязат, за да влязат в тихоокеанския. Счита се, че за това има два основни варианта. 

Единият е създаване на евентуален съюз между остатъчна Украйна, Полша и Литва на основата на създаденият през юли 2020 г. от трите страни т.н. ДЛюблински триъгълникФ, с който да се демонстрира успех срещу Русия. За да се осъществи той, е необходим мир между Русия и Украйна, за постигане на който вече се предлагат различни варианти. Наскоро Стиан Йенсен, ръководител на канцеларията на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, в интервю за вестник "Verdens Gang" заяви: "Мисля, че решение може да бъде отказ на Украйна от територии срещу членство в НАТО". Впрочем след три дни пред същия вестник той се отказа от думите си, а НАТО се разграничи от тях. 

Такава идея се предлага и от други места,

което показва, че този въпрос се проработва. Ако такова решение се осъществи, ще се получи обособена група вътре в НАТО, която ще бъде използвана като острие срещу Русия и ще създава не само постоянна опасност на западната й граница, но ще бъде и генератор на постоянно напрежение за ЕС. Последното не само че не безпокои САЩ, но за тях това даже е добре, защото ще им позволи по-сигурно да държат в подчинено положение Европа и да я използват за своите цели. На такъв вариант Русия едва ли ще се съгласи, защото целта му е ясна - в този регион на САЩ е необходима колкото се може по-мощна група от страни, подчинена пряко на тях, и то с излаз на Черно море.

Другият вариант е въвеждане във войната и на други страни от междуморието, но без официална намеса на Вашингтон и Брюксел. Възможност за непряка намеса може да се осъществи чрез използване отново на страните от "Люблинския триъгълник" и по точно на техния полско-украинско-литовски корпус. Водеща роля в него е отредена на Полша, която напоследък активно се въоръжава - от САЩ се доставят 200  РСЗО HIMARS и 250 танка "Aбрамс", от Германия 150 танка "Леопард", от Република Корея 980 танка, 648 гаубици, 48 леки изтребители и 288 РСЗО, аналог на HIMARS. Страната провежда скрита мобилизация за довеждане на армията до 300-хиляден състав и създава още седем дивизии към досегашните три. 

На първо време останалите страни от междуморието биха били логистична база на корпуса, а 

при необходимост и участници във войната 

Но това е натовска войска и няма как САЩ/НАТО да се дистанцират от нея, освен ако съответните страни не преустановят членството си в алианса. Ако този или подобен на него вариант се реализира, много е вероятно на украинска територия да започне ново издание на Корейската война с почти същите участници както през 50-те години на ХХ век. В този аспект посещението на руската делегация в КНДР (през юли т.г.) придобива определен смисъл. 

Нашите нови управляващи все по-активно въвличат страната в плановете на САЩ за този регион. Провежданите крупни военни учения в междуморието не подминаха и нашата страна. От 5 до 20 август на авиобаза "Безмер" и летище "Чешнегирово" се проведе военно учение ДТракийско лято-23Ф с участието на ВВС на САЩ. Прави впечатление една от учебните теми, а именно Дпревоз на войски и товари и стоварване на товари по парашутен способФ с военно-транспортен самолет С-130. Темата е напълно адекватна с развитието на военно-политическата обстановка около Украйна и е подготовка за прехвърляне по въздуха на наши и други войскови части, например, до румънски или украински летища. 

Всичко, което става на наша територия по линията на НАТО, предизвиква загриженост в страната. Може би за да я разсее, нашият премиер ни уверява, че НАТО "е нашето бомбоубежище днес" и по-сигурно от него няма. 

Дали "бомбоубежището" е сигурно може да се съди по следното: тактиката за провеждане на украинското контранастъпление е компютърно моделирана от САЩ/НАТО, но се оказва, че е неподходяща за този ТВД - не било отчетено наличието на значителни площи с храсталаци и руските минни полета. Като се има предвид неподходящата тактика, наложена на украинската армия, безпроблемното унищожаване на добрата западна бойна техника и желанието на САЩ/НАТО да разрешават проблемите си с чужди ръце, може да се направи извода, че въпросното бомбоубежище не е от най-сигурните. 

Разширяващото се участие на страната в украинската война се вижда и от 

увеличаващите се доставки на въоръжение 

Освен боеприпаси, БТР и оръжие, например термобарични гранати за РПГ-7 на завод "Арсенал", има подозрение, че за тази цел се подготвя и зенитно-ракетен комплекс С-200 и по-точно неговите ракети В-880Э. И ето защо.

През нощта на 11 август 4 самолета МиГ31К с 4 ракети Х-47М2 "Кинжал" унищожават авиобаза "Коломия" в Ивано-Франковска област. На нея са установени доставени от САЩ тренажори и на тях се извършва първоначална подготовка на летци за многоцелевите изтребители F-16. Ударът е нанесен в навечерието на изпращане на летците за  обучение в САЩ и на практика той отдалечава във времето както подготовката им, така и използване на самата база за тази цел. Като отговор на следващия ден Киев атакува с две ракети от зенитно-ракетен комплекс С-200 Кримския мост. Ракетите са зенитни, но с помощта на американци/англичани са преоборудвани за поразяване на земни цели. 

Според руски и наши източници С-200 е на въоръжение у нас от 1983 г. - закупени са 6 пускови установки и 26 ракети. Комплексът е  развърнат на 20 км северозападно от София и от началото на настоящето столетие пусковите установки са без ракети, т.е. комплексът е небоеготов. 

Интересно е това, че едва през 2022 г. МО обявява заявка ТС 78.3905.22ВО за доставка на резервни части за ЗРК С-200, но в явната й част не се уточнява за кой елемент от комплекса са необходими-възможно е да се намерят, защото комплексът е закупен от 22 страни, а в 15 от тях все още е на въоръжение. 

Като се има предвид отработената в Украйна технология за преоборудване на С-200 за поразяване на земни обекти, основно граждански, защото за такива на фронта той е неефективен,

активното ухажване на страната ни 

от украинското ръководство, желанието на МО да достави резервни части повече от 20 г. след снемане на ракетите от пусковите установки, може да се допусне, че се проработва и въпроса за предоставяне С-200 на Украйна - без значение като цяло или по елементи. 

Ако допуснем, че заявката е необходима за нуждите на нашия ЗРК, то защо МО е чакало повече от 20 г.? Впрочем всеки, който познава комплекса или поне малко разбира от ракетна техника, ще се отнесе към това допускане най-малкото с лека пренебрежителна усмивка.  

Спринтовото намесване на страната в украинската война от новите управляващи навява спомен за написаното от Хенри Кисинджър след провала на САЩ във Виетнам: "Да си враг на Америка може да бъде опасно, но да си приятел е фатално". Тази мисъл поражда въпроса: кое е по-добро за една страна - да има за нея опасност от САЩ или да се достигне до фатален край от приятелство с тях?  

Гласове, със съкращения

*Заглавията са на редакцията