Можем да научим много от мечките

Димитър Иванов е шеф на парка за танцуващи мечки в Белица от 2008 г. Той и екипът му се грижат за 27 мечки, които са прибрани в парка, след като мечкадарството в България е забранено със закон.


- Г-н Иванов, разкажете ни за парка за танцуващи мечки в Белица?
- Паркът е създаден през 2000 г. с идеята да бъде спряно мечкадарството в България. Първоначално се започва с 10 дка, за да се види как ще тръгне работата. След като нещата потръгват, през 2003 и 2004 г. е завършен целият парк, който в момента е разположен на 120 дка. В него има 7 различни сектора - 4 големи и 3 по-малки, които са изолационни за нови мечки. През 2007 г. вече в парка са прибрани всички "танцуващи" в България мечки. Тогава се заехме и с това да направим максимално най-добрите условия в парка, с които да достигнем естествената среда на животните. Това е и основната ни цел, а и мястото на парка е избрано в полите на Рила планина, но е точно между Рила, Пирин и Родопите. Това е най-доброто местообитание на мечките.
- Успяхте ли да върнете мечките към естествената им среда?

Мечката Лейди М - един от най-известните питомци на парка в Белица

- Най-голямата ни радост е, че миналата зима 26 от 27 мечки заспаха зимен сън.
- Това е успех, нали?
- Да, но изисква време. През 2009 г. имахме три мечки от Сърбия. С тях също постигнахме много бързо напредък. Те дойдоха в парка през януари, а декември същата година заспаха зимен сън.
- Това зависи от гледачите, нали? Как избирате хората, които да се грижат за мечките?
- Гледачите наблюдават целодневно мечките. Те следят дали някоя е нещастна или отделена от другите. Задължително съобщават за всеки бой. А, когато гледачът прецени, една мечка може да бъде преместена в друг сектор.
- Защо се налага това?
- Във всеки сектор има една доминираща мечка и ако тя започне да изявява прекалено силно характера си, започва да тормози другите. Тя започва да защитава своята площ и обикновено си избира най-хубавото място, например басейна. Оттук нататък нито една друга мечка не може да влезе в басейна.
- Как забелязвате, че другите мечки страдат по някакъв начин?
- Най-видимото е така нареченото "танцуване".
- Как "танцуват" и това стари навици ли са?
- Не, това е абсолютно типично поведение за всяка мечка. Когато не се чувства добре, тя започва да се накланя и да пристъпва от крак на крак, като прави две стъпки наляво и две надясно.
- Според характера ли определяте разпределението в секторите?
- Да, в един сектор са най-силните, в друг - по-слабите, женските също са отделени, тъй като са по-дребни.
- Каква е разликата в големината на мъжката и женската мечка?
- Женските са до 180 килограма, а има мъжки мечки, които достигат над 250 килограма.
- Може ли само с обучение да стане човек добър гледач, или трябва да се разбира с животните?
- В кръга на шегата е хубаво поне да е виждал животно през живота си. Всички гледачи са преминали курс по хуманно отношение към животните.
- Как преминава един ден на общуване между гледач и мечка?
- На първо място, абсолютно забранено е влизането при мечките. Миналата година успяхме да преработим парка по такъв начин, за да може да се върши работата, без да се влиза при мечките. Докато гледачите слагат храна или чистят секторите, мечките се преместват в по-малки сектори. Това се прави и заради това, че идеята на парка е мечките да живеят в максимално близка до естествената си среда. Понеже все пак работим с тях, е добре и да ни познават и това опознаване става основно чрез храната. С храната на мечките се показва и че местата, от които са се страхували, не са толкова опасни. Но това се прави с ежедневни повторения.
- Кое е любимото им ядене?
- Много харесват цаца. Тази година изядоха тонове цаца. И с нея се подкарват най-лесно към някой от секторите. Но общуването ни с тях свършва дотук. Мечките се хранят по три пъти на ден, като още сутринта им се оставя основното количество храна. Идеята е те сами да си я търсят през целия ден. Защото нали знаете хубавата поговорка, че човек без работа си мисли за глупости.
- Добре, но все пак познават гледачите...
- Да, но всъщност мечките свикват с хората, които носят храна. Наистина познават шума на служебната ни кола или бъгито, с което се обикаля парка. Може да реагират и на посетител, който носи храна.
- Разрешено ли е?
- Не, абсолютно е забранено, защото по този начин мечките се връщат към поведението "на молене", а целта ни е все пак да ги върнем към дивата им среда.
- Мислили ли сте за поколения в парка?
- Мечката предава опита на малкото си за две години в дивата природа. Тук обаче това е почти невъзможно. Затова и идеята се обезсмисля, тъй като новороденото мече няма да е в истинския смисъл диво. Едно бъдещо поколение ще бъде вечно затворено, а ние не искаме това.
- Кои са по-интересните характери?
- Монти в момента е най-забавен. Той е последният дошъл в парка. Конфинскуван е от частен хотел. Майка му е била убита по време на лов. Като малко мече е бил взет в хотела и е държан през цялото време в една стая. Дойде при нас с не толкова сериозни отклонения, но от него повече истинска дива мечка не става. Той се страхуваше да излезе навън. Беше нужно много време, за да му покажем, че никой няма да го набие или нарани. Първия път, като излезе, се убоде на една шипка и изпадна в паника. Но постепенно се отпусна и толкова игри видяхме от него. Бяхме му вързали една пластмасова топка и той започна да я премята около себе си. Точно като малко мече прави предни и задни кълбета. Непрекъснато се къпе в басейна. Затова се шегуваме, че Монти е новият кандидат за трупата на Нешка Робева. Боби също си промени характера. За първи път тази година се престраши да използва целия сектор. Покрай приятелството си с Чарли се осмели още повече. Най-интересното е, че той не се хвърля на бой. Нападнат ли го обаче, винаги побеждава.
- Как трябва да се отнасяме към мечките и могат ли те да ни научат на нещо?
- Не трябва да забравяме, че като деца всички ние сме били захранени с идеята за мечката. Независимо по какъв начин или от коя приказка. Кафявата мечка е най-умното животно, което е и най-близко до човека. Само това, че предава опита си на малкото за две години, за което на човека са нужни около 16-18, говори достатъчно за тяхната комуникация.