Макрон запали политическа буря

Божидар ЧЕКОВ

Жордан Бардела - лидерът на „Националния съюз“ предупреди френските избиратели: „Ако нямам пълно мнозинство на парламентарните избори, аз отказвам поста на министър председател!“
Мъдрост или изнудване е това? Може би и двете.
Все едно. Кой нормален политик би приел да оглави правителство на страна с три хиляди милиарда и двеста хиляди милиона дълг и да бъде отстранен при първия вот на недоверие, само шест месеца след началото на управлението на страната. Тази негова декларация паникьоса финансовите пазари и лихвите литнаха нагоре.
Габриел Атал - министър-председател в оставка, побърза да обвини „Националния съюз“ в некадърност и липса на смелост. „Тези хора ли искате да ви управляват“, обърна се той към избирателите и увеличи сътресението в най-богатата на правила и закони държава в Европа.
Какво ще стане, ако „Льопенистите“ спечелят парламентарните избори след десет дни, но откажат да управляват? Откъдето и да бъде погледната ситуацията, изводът е само един - пълен институционален хаос, с последици за целия Европейски съюз!
Кой е виновникът? Той е само един - словоохотливият, влюбен в себе си политик, бивш служител на банката Ротшилд - Еманюел Макрон. Дори и този слух обаче не отговаря на истината. Макрон не е бил банкер, а „сводник“ между закъсали предприятия, които търсят нов акционер.
Още на сутринта след изборите, в които неговата партия получи унизителните 15%, той реши на своя глава да разпусне парламента. Това било достойна постъпка на политик, загубил изборите, според някои. Без никаква подготовка, без да се посъветва с най-близките си хора, Макрон тласна Франция и Европейския съюз в най-лошата възможна криза, тази на неизвестността.
И цялата политическа буря пламва само дни преди началото на Олимпийските игри, над които виси опасността от ислямистки атентати. Чудно ли е тогава, че хиляди туристи анулират резервациите си, което от своя страна ще нанесе огромни загуби на френския туризъм.
В едно от интервютата, след решението, той каза, че е разбрал „Гнева“ на обществото, но не призна вината си за мекушавата политика спрямо нахлуващата отвсякъде емигрантска вълна. Не спомена нищо за финансовото си лекомислие, с което налива милиони в бездънната украинска кофа, докато кредиторите тропат на вратата на Франция...