Кучешка бесовица

Има хорица, на които нито ядене им стига, нито пиене, нито жени, нито дивеч, на които им е малко да са млади, здрави и богати, та са зинали да вземат от когото им падне каквото има за вземане, нищо, че сираци и вдовици ще ровят в боклуците за гнил хляб, че пустеят гори и планини без птици и животни, че страната ни заприлича на бунище и животът ни - на робия... Голем праз - казват те и цепят през закони и наредби, през правила и норми, през хора и животни, защото единственият им принцип е да си слугуват на задниците и тумбаците, да се надвикват кой колко пиене е изпил, колко прасета е пребил, колко жени е употребил, кого е прекарал, прецакал, излъгал, ограбил, затрил... Джиповете им ръшкат из къра и из балкана целогодишно, каквото им падне на мушката - пада, не ти трябва чума по животните, мор или друга напаст. Виждат го селяни и граждани, виждат го всички - само не и кметове и прокурори, полицаи и горски, съдии и всякакви достолепни управници и магистрати. Ясно е защо - където разбойничеството не се наказва от властта - значи властта се управлява от разбойниците. Малко ли пъти сме били свидетели на орташките безобразия на крадци и техните титулувани закрилници на всички нива?
Сега обаче в бракониерството вече се вихри нова мода - не стигат всъдеходите и пушките, за каквито дори и убиецът на Джон Кенеди не би могъл да мечтае, ами и специални кучета-убийци си внесоха някои групи, например в Ловешко. Представяте ли си какво прави глутница дого аржентино с всяко животно, което застигне!  При това - тихо и окончателно, защото тези бойни кучета не пият и не пушат, не будуват по цели нощи край масата, та да им треперят мартинките, имат силата на носорог, упоритостта на вълк, издръжливостта на камила и безмилостния нрав на обучени професионални убийци. Е, те са оръжието на бракониерите - след като изръшкат гора, сечина, дол, овраг, баир - нищо живо не остава след тях. А когато това се прави от Коледа до Коледа, от Великден до Великден без сметка за разни забрани, размножителни периоди и други глупости - ясно е какво става. Но не е само до устойчивата психика на дого аржентино - и на собствениците им трябват много яки нерви - лесно ли е да гледаш свирепата разправа на тази глутница със свиня, която ражда, докато се опитва да избяга от тях, и прасенцата се сипят из окървавения трънак...
Та бесовицата от хора и кучета вилнее и дерибейства, закриляна от властите, и сее страх сред хора и ужас по топрака. Нема управия - въздишат селяните и се молят да ги не срещне глутницата, като ходят по работа из къра. Но няма голема опасност - това са нощни работи, който нощем скита по полето - дири си белята, а денем - то е друга работа. Окървавените кучета са измити и нахранени, прасетата са в каросерията на пикапа, пикапът е пред кръчмата, в кръчмата на шкембе чорба и бира са юнаците-разбойници, срещу кръчмата е кметството, където спи властта.
Тя спи и в общината, и в полицейското управление, и в прокуратурата - има ли всъщност място в България, където властта да не спи?