Критик с усет към писменото слово

За мнозина днес името на Йордан Т. Христов може да не е толкова известно, но със сигурност не трябва да бъде забравено. Казвам това, защото заради любопитство се опитах да намеря нещо от и за него в интернет. Но глобалната мрежа този път се затрудни. И това е доста тъжно.
Литературен критик с невероятен усет към писменото слово, с остро и точно перо. Журналист във в. "Отечествен фронт" (по-късно "Отечествен вестник"). Дълги години отговаря за литературната страница там. Неговите рецензии, публикувани на страниците на вестника, дават представа за литературно-критическия му талант и широката обща култура.
Приятелите и връстниците му, а и всички, които са го познавали отблизо, го определят като човек с пословична скромност, великодушие, душевна мекота и деликатност, носител на истински художествени ценности. 
През март идната пролет ще станат 80 години от неговото рождение. А това лято през август се навършиха 20 години от ранната му кончина.
Роден е в тогавашното село, а днес град Алфатар. Намира се недалеч от морето. Може би и това е имало някаква връзка, но най-вече заради сполучливите литературни скечове върху "Старецът и морето" на Хемингуей по време на една студентска бригада получава прякора Стареца, с който неговите приятели се обръщат към него. Но Стареца значи и мъдрост...
За твореца най-добре говори създаденото от него самия. Затова представяме на нашите читатели два откъса от рецензии на Йордан Т. Христов за големия поет Александър Геров.

"Не е лесно да се посочи друг поет от най-новата българска поезия, който така настървено и с неотслабваща енергия да търси смисъла на човешкото съществуване, както това прави Геров. Неговите досегашни книги сочеха, че този смисъл е в човека до нас. Обаче Геровият неспокоен дух, който иска да провери всичко "и още веднъж", надниква напоследък и във времето и пространството - може би там също се таи някакъв смисъл, може би той е по-привлекателен?(...) И въпреки че при тези космични екскурзии на духа не бе открито ново разковниче, те разкриха поета в нова светлина: Геров борави вече с големите мащаби на вселената, радиусът на поетичните му видения се губи някъде в безкрайността на времето и пространството. Така се родиха прекрасни стихотворения, натежали от най-хуманна философия. (...) Тази философия обръща индивида от средата на двадесетия век с лице към себеподобните, за да открие в тях неподозирана вселена от ценности. Тя връща на същия този индивид, стъписан от несъизмеримостта си с вселенските мащаби, самочувствието и съзнанието, които му подобават.
Обаче тези позитивни сентенции за реално съществуващия смисъл на човешкото съществуване съвсем не означават, че след като е достигнал до тях, Геров е станал безпроблемен автор. Напротив, все нови и повече въпроси на живота завладяват поета, все по-голям става диапазонът на чувствата и мисълта по пътя към дирене на красота и човешко щастие."

("Така прочетох Геров")

"Той живее сам. Самота. (Има стихове за нея.) И не е съвсем сам. Котката. И гълъбчето на балкона (купува жито и то кълве от дланта му). (...) Казал ми е, че вече не пише. Разбирам го. Стига. Много нещо е преживяно до изпепеляване на чувства и разум, много нещо е премислено милион пъти, написано е най-съкровеното. И в последните години той стигна до такъв синтез, че стихотворенията му взеха да изкристализират в няколко думи, в един ред. Както и неговите "Десет самозаповеди" (Не са шашващи, но нека да помисли върху тях): 1. Вярвай в живота. 2. Вярвай в себе си. 3. Вярвай в приятелите си. 4. Живей достойно и честно. 5. Учи се да се бориш и да се наслаждаваш на борбата. 6. Възхвалявай любовта - най-великото творение на природата. 7. Умеренно се поддавай на изкушенията. 8. Не се страхувай да се влюбиш, ако... можеш. 9. Чувствай се сам, за да те почувстват и другите. 10. Обичай животните, тогава няма да мразиш и хората.
Какво островче е неговият дом - на чистота и човещина! Излизам, оставям го сам, но в главата ми звучи неговата девета "самозаповед" - чувствай се сам, за да те почувстват и другите. Как? Когато на всяка крачка потъваш в мърсотията на така наречената ни цивилизация. "

("Чувствай се сам, за да те почувстват и други").