Крачки до ръба на бездната

Светът боледува от известна, но сякаш забравена коварна болест. Днешният му ден е несигурен, а бъдещето изглежда мрачно. Развитите общества са дебалансирани - за сметка на средната класа се навъдиха свръхбогати банкери, мениджъри, консултанти и членове на разни бордове, надзорни и управителни съвети. Корупцията е повсеместна. Бедните, гладните и болните в така наречения трети свят се множат в геометрична прогресия. Финансовата и икономическата криза, тръгнала от САЩ и обхванала цяла Европа, настъпва и се задълбочава. Аналогиите с Голямата депресия от 30-те години не е случайна. Историята наистина не се повтаря, но човечеството няма никакво право да забравя какво произведе кризата, и то след демократични избори за Райхстаг в Германия през 1933 г. Днес дисциплиниращи мерки, които вземат управляващите във Вашингтон и в Брюксел на своите чести, но безплодни срещи, както и свиването на социалните разходи, е съпътствано от опасно трупане на оръжия. Все по-осезаем става рискът от горещи войни за енергийни и водни ресурси. В Близкия изток Арабската пролет доведе до триумф на ислямизма, а потенциалната опасност от удар срещу Иран заради ядрената му програма се засилва. Самият Бжежински предупреди тези дни за опасност от "катастрофална война"."Ако влезем в открит конфликт с Иран под каквато и да е форма, последиците за нас ще бъдат катастрофални, катастрофални масово и в глобален мащаб" - каза той. В сряда американският Конгрес прие нови санкции срещу Техеран, които засягат инфраструктурата и пристанищата на страната. Демонизацията на шиитската държава, която обяви, че ще покаже пленените седем безпилотни разузнавателни самолети на САЩ и Израел, е очевидно част от подоготовката за война. Сирия, която кипи от недоволството на милиони, също е потенциална цел на Пентагона. Пакистан - единствената ислямска държава, притежаваща атомно оръжие, може да подпали унищожителна световна война - радикални ислямисти и талибани са на път да вземат връх в Исламабад. Терористичната мрежа "Хакани" не само е вплетена в официалните структури на страната, но властите гледат на нея като на свой стратегически поддръжник във всяко бъдещо афганистанско правителство след изтеглянето войските на западната коалиция. Вашингтон обяви, че има неопровержими доказателства за сътрудничеството на пакистанските власти с терористите от провинция Вазиристан...
В Далечния изток двете Кореи продължават да са на нож и не могат да намерят общ език по най-важните проблеми, от които зависи мирът между тях. Северът вече тества първите си атомни оръжия и залага на ядрения шантаж. Расте напрежението между Китай и Япония за спорни острови в Тихия океан; Пекин и Тайпе се превъоръжават и се готвят за възможен въоръжен сблъсък.
В района на Каспийско море - най-богатия на енергийни ресурси, нито една от петте страни - Русия, Казахстан, Иран, Азербайджан и Туркменистан, няма доверие на съседите си, а все още не е постигната договореност как да се делят големите богатства. Три пъти лидерите на прикаспийските държави се събираха, но не успяха да изработят документ за механизма, по който ще се разпределят енергийните ресурси. В същото време САЩ правят всичко възможно, за да разширят военното си присъствие там.
Всеки нов ден предлага убедителни свидетелства за това колко важни в тази опасна кризисна ситуация са отношенията между САЩ и Русия -  най-силните ядрени държави, които поради това носят и главната отговорност за мира. За съжаление тъкмо тези отношения са твърде далеч от нужното и желаното. "Рестартирането" на двустранния диалог, чийто инициатор бе Обама, би трябвало да доведе до нормализация, до повече доверие. Става обратното. Много наболели проблеми, като например американската противоракетна отбрана, която безпокои Русия, остават препъникамъкът за преодоляване на опасното съперничество във военната област. Вашингтон твърди, че програмата му за европейска ПРО е изработена с цел да противодейства на заплахата от Иран. Но плановете са противоракетните установки в Румъния и Полша да бъдат разположени съответно през 2015 и 2018 г. В Москва са убедени, както твърди агенция Stratfor, че дотогава САЩ ще разрешат проблема с Иран - по мирен или военен път. Руските експерти са убедени също, че европейските елементи на американската ПРО се изграждат за възпиране на Русия. И не вярват на "честната дума" на Вашингтон.
Това е причината Русия да предложи интеграционна схема - изграждане на обща противоракетна отбрана. След като главната причина за изграждането на ПРО е Иран и възможни заплахи от Северна Корея, то тогава САЩ би трябвало да приветстват руската идея, тъй като с евентуалното й реализиране ще се укрепи американската ПРО. Вашингтон обаче видя в нея опит да се попречи на разполагането на американски войски в Източна Европа и отхвърли руското предложение. Затова Москва обяви, че ще приеме нова отбранителна стратегия, с която да противодейства на американските планове. В Калининградска област Русия ще разположи мобилно-тактически комплекси "Искандер" и радиолокационна система. Други противоракетни установки тя може да разположи и на своитеи южни и западни граници и да насочи руски стратегически оръжия за пробив на американската ПРО.
Така, вместо да заложат на партньорството и съкращаването на ядрените арсенали, САЩ провокират нова надпревара във въоръжаването. По този повод ядреният физик и консултант на Федерацията на американските учени Джоузеф Бат писа в "Ню йорк таймс": "Да бъде възпиран Иран и да се укрепят връзките с Русия означава с един куршум - два заека. За съжаление ПРО няма да възпре Иран и няма да укрепи връзките с Русия. Напротив - тя ще повлече след себе си увеличаване на ядрените арсеналии, ще направи обстановката в света по-опасна... Ако се откажем от тази неудачна и скъпоструваща авантюра, връзките ни с Русия и Китай естествено ще се укрепят."
По този повод загриженост изразява и The International Herald Tribune, който в статия от фонда Карнеги изтъква, че руско-американското сътрудничество е важно за реализация на неотложните национални интереси на САЩ - неразпространение на ядреното оръжие, борбата с тероризма и наркотрафика, а също и изтеглянето на САЩ от Афганистан и Централна Азия при запазване на сигурността в тези райони, енергийната политика, международните финанси и т. н. Не само Путин, подчертава авторът Матю Рожански, но и много от онези, които искат оставката му, не желаят намесата на САЩ във вътрешните работи на Русия, независимо от това какъв е предлогът.
Зад медийната и дипломатическата риторика не може да се скрият реалните действия. Конкретните планове на САЩ са в процес на реализация, твърди бившият началник на Главното управление за международно военно сътрудничество в Министерството на отбраната на Руската федерация, отговарящ за отношенията с НАТО в Генералния щаб Леонид Ивашов. САЩ са построили 21 противоракетни кораба, а още няколко са в строеж. Приказките, че тези действия се предприемат срещу Иран, Северна Корея или някаква си Гватемала, са смешни, изтъква той. Военните специалисти не вярват на тези приказки. Освен това Пентагонът планира "временна" дислокация на флот с ракетно въоръжение в Северно и Баренцово море. Според представителя на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин с това край руските граници ще се формира военен потенциал, чието предназначение официално ще бъде да прехваща балистични ракети в южната част на Европа. Разполагането на американски флот в северните морета се възприема от руснаците като опит за коригиране основите на стратегическия баланс между двете страни и неутрализиране на руския ядрен потенциал.
Тревожното в случая е, че кризата не прави по-сговорчиви ястребите в САЩ и че доверието от страна на Русия, изглежда, е на изчерпване. Онзи ден с нетърпящ възражение леден тон Владимир Путин заяви, че САЩ се стремят да господстват над останалите страни и че светът е уморен да приема заповеди от Вашингтон. "Понякога ми се струва, че Америка не се нуждае от съюзници, а от васали. Русия би искала да бъде съюзник на САЩ, но хората се умориха от диктата на една държава", подчерта той.
Междувременно обстановката около Иран и Сирия принуждава Русия, както съобщиха от руското военно ведомство, да стегне военните си групировки в Кавказ, в Каспийския район и в Средиземно и Черно море. Ударът срещу Иран от страна на Израел или САЩ може да бъде нанесен всеки момент. Какво ще последва, не е трудно да си преставим. Над света тегне опасността от унищожителна война. Авторитетният седмичник "Иконъмист" писа много ясно: "Целта на рестарта на Обама бе не да промени Русия, още по-малко - да се прегърне с нея, а по-скоро да намали напрежението с оглед националните интереси на Америка". Всяка от двете страни възприема другата като противник, а не като партньор. Рестартът достигна своите граници...