Кошмари в еврозоната

След горещото лято в Европа се очаква бурна политическа есен. Юрополис - организация на германски учени, настоява да се отложи решението на Конституционния съд в Германия по въпроса дали постоянният спасителен фонд за еврозоната - Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) и бюджетният пакт на ЕС отговарят на конституцията на страната. Миналия месец съдът в Карлсруе - федералната столица на правосъдието - обяви, че на 12 септември ще оповести решението, което се очаква с особено напрежение в цяла Европа. Без "зелена светлина" от Карлсруе Германия не може да ратифицира двата договора, а те пък не могат да влязат в сила без германското "да". Ако съдиите кажат "не", което не е изключено, няма как да бъде спасена еврозоната в днешния й вид. Макар че Брюксел все още има пространство за маневри, при които може да се наложи да жертва не само Гърция, но и Португалия. Авторитетни икономисти очакват дълговите болести на еврозоната да са сред главните причини за забавянето на световния икономически растеж. Освен това заради мерките за икономии, които се осъществяват от почти всички нейни членки, икономическият растеж в еврозоната, дори и в случай, че тя оцелее в сегашния си формат, ще бъде изключително бавен.
В тези условия българското правителство с вече охладнял ентусиазъм миналата седмица обяви, че замразява отдавнашните си планове да се присъедини към еврозоната. След три години на жестока рестриктивна фискална политика управляващите в София разбраха, че нито Европа, нито България са готови за замяната на лева с еврото. Литва направи същата стъпка - обяви, че отлага своята кандидатура за клуба на единната валута.
Според "Уолстрийт джърнъл" проблемът с легитимността на новия

фонд за екстремна помощ

в ЕС и предстоящите избори в Холандия, където влиятелни законодатели настояват за отстраняването на проблемните страни от еврозоната, могат да попречат на опитите за спасяването на Европа. Като се има предвид положението в Гърция, Испания и Португалия, решителният избор, който ще бъде предшестван от откритото заседание на Европейската централна банка, може да промени съдбата на евроклуба. Президентът на банката Марио Драги допуска ръководенната от него финансова институция да започне нова операция с изкупуването на испански правителствени облигации, след като страната се съгласи да приеме програма за сериозни реформи. Но испанските власти не искат да направят политически унизителната крачка и молят за помощ. Логиката на операцията, предлагана от Драги, се състои в това, че онези инвеститори, които сега се страхуват да закупят испанскки облигации, вероятно ще направят това, след като имат гаранции, че винаги могат да ги продадат на Централната банка. Кредитни експерти обаче гледат скептично на тези нови идеи. Спорeд тях кризисният мениджмънт включва фонда за екстрена помощ, който е твърде малък, за да изиграе желаната спасителна роля за Испания и Италия, докато Европейската централна банка печата нови евра, за да запълни пробойните. Но големите помощи само ще отложат фалита, е мнението на много икономисти. Защото те няма да премахнат причините за болестта на еврозоната - липсата на конкурентно производство в някои от страните, липсата на икономически растеж и най-накрая липсата на частни инвестиции.
Гърция например получава над 200 милиарда евро помощ, която е горе-долу колкото е годишният й брутен вътрешен продукт. Но въпреки това нейната икономика се свива, а бремето на дълга остава най-голямо в ЕС. В случая с Испания също досега движението е в омагьосан кръг - потенциалните инвеститори от Севера не желаят да поемат риска - Испания да напусне еврозоната, а те да получат обратно парите си в друга, по-слаба валута, ако изобщо ги получат.
В редовния си анализ Европейската централна банка понижи прогнозите за растежа на еврозоната. Евалд Новотни, член на Управителния съвет на ЕЦБ, е казал пред журналисти, че се очаква стагнация във Франция и задълбочаване на разделението между Северна и Южна Европа. "Ние трябва да очакваме отрицателни темпове на растеж във всички южни страни през 2012 г. и стагнация във Франция" - заявил той. През юни банката обяви, че очаква свиване на икономиката на еврозоната с 0.1 процент за тази година. По всичко изглежда, че рецесията ще бъде по-дълбока. Несигурността нараства и всяко прибързано действие е рисково. Междувременно МОТ - световната организация по труда, предупреди, че трябва да се очаква "катастрофално" увеличаване на безработицата, ако Гърция излезе от еврозоната. В Испания, където безработицата в момента е засегнала една четвърт от работоспособното население, се очаква през 2014 г. да достигне 27.7 процента, а средно за Еврозоната тя да се надхвърли 13 процента. Сега безработицата за целия Европейски съюз надхвърля 25 милиона, информира Евростат. А за еврозоната вече е над 18 милиона.
Тези дни италианският премиер Марио Монти изрази пред германския седмичник "Шпигел" опасения, че напрежението, предизвикано от начина, по който се управлява дълговата криза в Еврозоната, вече

настройва страните една срещу друга

и заяви, че не трябва да се позволява разделение в Европа. В Италия расте възмущението от поведението на Германия, оценявано на  Апенините като арогантно. "Напрежението, което съпътстваше еврозоната в последните години, вече носи чертите на психологическо разделение на Европа. Трябва да работим усилено, за да го овладеем", предупреждава Монти. Той допълва, че ако еврозоната стане причина за разделението в Европа, "основите на европейския проект" ще бъдат разрушени.
За състоянието на европейските финанси говори и фактът, че борсовите индекси реагират нервно при всяко изказване на Меркел. Но многобройните планове като че ли поставят повече нови въпросителни. Първите антикризисни планове бяха огласени през пролетта на 2010 г. Тогава по предложение на Германия бе решено да се създаде Европейски фонд за финансова стабилност. В онези условия антикризисните мерки имаха скромно финансово изражение - 75 милиарда евро. Но с тях не бе постигнат реален резултат. В края на миналата година Брюксел призна, че стойността само на пакета за финансовото оздравяване на Гърция струва 130 милиарда евро. Междувременно се реши средствата да се увеличат до 1 трилион евро и на тази база да се създаде Европейски стабилизационен механизъм. Но антикризисните мерки отново не проработиха в

закъсалата средиземноморска периферия

на еврозоната. Така на картата на Евросъюза се очертаха два лагера: единият - включващ проблемните страни - Гърция, Испания, Португалия и Ирландия, а другият - страните с по-добри показатели - Германия, Холандия и Финландия...
Сега въпросът дали Брюксел ще продължи помощта си за Гърция ще получи отговор след поредната мисия на експерти от тройката - ЕС, ЕЦБ и МВФ в Атина, резултатите от която ще са налице през октомври. След срещата си с гръцкия премиер Самарас миналия месец Меркел заяви, че програмата за международна помощ за Гърция ще продължи. В случая обаче има една малка подробност. Финландия не е съгласна с тази политика, защото се получава така, че тя трябва да поеме непосилна част от негативите. По данни на МВФ общия дълг на страните от еврозоната през идната година ще съставлява 91 процента от БВП. Във Финландия обаче съотношението дълг-БВП е само 53 процента. Освен това исторически Финландия има по-тесни търговски връзки със страни извън еврозоната, с които осъществява две трети от експорта си. Главните й търговски партньори са Русия, Норвегия и Швеция. И съвсем логично тя иска от Брюксел да застрахова нейните вноски за спасяването на Гърция и Испания. Препятствията пред многобройните спасителни идеи за еврозоната никнат като гъби. Единствената надежда е във вече относителната сила на германската икономика, която също не се радва на добро здраве. Във всеки случай - ако оцелее, еврозоната ще боледува още дълго и сигурно ще бъде променена. Особено значение има и фактът, че в борбата срещу "ефекта на доминото" в еврозоната ЕС разчита само на собствени сили. Най-важният донор - МВФ, не крие намерението си да стои встрани от операциите по спасяването на Гърция. С търпение трябва да се въоръжат също Кипър и Португалия. На 8 октомври в Люксембург финансовите министри от Евросъюза ще трябва да направят поредната стъпка. Финансовият кошмар в еврозоната продължава...

След срещата си с гръцкия премиер Самарас миналия месец Меркел заяви, че програмата за международна помощ за Гърция ще продължи

Международната организация на труда (МОТ) предупреди, че евентуалното излизане на Гърция от еврозоната ще доведе до "катастрофално" увеличение на безработицата в еврозоната. В момента в целия Европейски съюз има над 25 млн. безработни, а в еврозоната броят им надхвърля 18 млн.

Пред германския в. "Шпигел" италианският премиер Марио Монти изрази опасения, че напрежението, предизвикано от начина, по който се управлява дълговата криза в Еврозоната, вече настройва страните една срещу друга, и заяви, че ако еврозоната стане причина за разделението в Европа, "основите на европейския проект" ще бъдат разрушени