Като на седянка

Народното ни събрание заприлича на истинска седянка. То, няма лошо в седенките. Някои си спомнят с умиление за тях. По-младите пък се смеят искрено на скечове, връщащи към искреността на разговорите за туй и онуй. Да, то и на седянката се обсъжда положението "по света и у нас". И в парламента се обсъждат същите теми. Само дето едни умни хора са определили парламента като институция. И то водещата у нас. Която да мисли за доброто на народа, сътворявайки закони. Та да може тоз народ спокойно да седне на по ракийка на седянка или не и да обсъжда глобалното положение.
Откъм година и половина насам обаче тази достолепна институция се превърна в истинска седянка. Парламентарният контрол съвсем заприлича на вица отпреди години за трите баби, дето едната обяснява как едно време гледала "еййййй такива краставици". Втората пък си спомнила "каквиии домати гледала едно време", а третата, която била глуха, се вмъкнала в разговора: "Еех, умря си човекът...".
Та така и в парламента. Депутати задават въпроси към министри, а министрите отговарят в тона на "Еех, умря си човекът...". Поредното доказателство бе вчера. Като се тръгна от мерките на правителството за корупцията по високите етажи, та се стигна до накърнено премиерско достойнство, разсъждения за мъжественост и взе, че свърши с искрени извинения. Цялата тази сага бе достолепно огласяна от гръмкия смях не на кого да е, а на парламентарната шефка Цецка Цачева. На микрофон. Нещата заприличаха наистина на мегдана, когато депутат помоли колегите си да запазят, ако ще собственото си достойнство и да не се нападат лично. А отсреща получи отговор направо като на пазара. Единственият лъч светлина бе посечен от Цачева, която "нямало да се мори тепърва да учи някого".
Та, същите тези, дето са на власт и седят в онази сграда на онази институция, взеха, че си излязоха, когато се заговори за бедността на хората. Темата очевидно за тях е скучна. Бедният, който седи на пейката пред блока и в двора пече чушки за зимнина, не е от техния калибър, нищо че той ги храни с данъците си. На него трябва да му обяснят защо един министър с месеци не се явява в парламента да отговори на въпроси за хората, макар че е длъжен. С какви ли не финтове същата Цачева се мъчи да затвори устата на депутатите за питания. Щото въпросът е "най-каверзното нещо на света", както е казал Брехт. Може да те направи за смях, особено когато всеки ден има по 10 повода за тва. Но тези, дето се правят на глухи, би трябвало да се замислят докога номерът им ще минава. Лошо за тях, ако отпадне основанието да се явяват в парламента...