Карлово - пантеон на българската слава

Карлово влиза в централните информационни емисии задължително два пъти в годината - на 18 юли, рождената дата на Апостола на свободата Васил Левски и празник на града, и с Празника на розите през май или юни. През останалото време през града преминават за ден туристи, някои успяват да пообиколят Старо Карлово, което е около площад "Васил Левски".
В църквата "Света Богородица" (1851) е ръкоположен Васил Левски в йеродяконски чин и е служил в храма (1859-1862). В двора й има гроб на известните Пулиеви - забележителен карловски род, от който по майчина линия са и братята Евлоги и Христо Георгиеви.
Не по-малко интересна е и другата карловска църква "Свети Николай" (1847) - там може да се види икона на Света Богородица, свидетел на Страшното (20 юли 1877 г.), когато са избити от поробителите над 800 карловци - занаятчии и търговци, учители, лекари, свещеници... В двора й е гробът на Гина Кунчева, майката на Левски.
Срещу "Св. Николай" е Историческият музей със 100-годишна история, разположен в сградата на бившото петокласно мъжко училище (1871). Друго училище - Лазаровото, от 1892 г., е дарено на карловци от Димитър Лазаров - сградата пустее и старее.
Няколко къщи бяха реставрирани преди няколко години с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Регионално развитие" и по проект за реставрация на арх. Петър Петров и екип. Това са Бухаловият хан, днес превърнат в Център за занаяти и културни традиции, Патевата къща и Патевата мааза, къщата на учителя и книжовник Райно Попович и Къщата с белия двор, завещана на държавата от известната общественичка, учителка и дарителка Ана Кузманова. Увековечена в картина на Никола Танев, къщата и днес пази колорита и вдъхновяващата красота на възрожденско Карлово. Патевата мааза е двуетажна постройка с две помещения долу - дюкян и склад. От склада започва стълба, която води до втория етаж. На маазата е имало два медальона с надписи. На единия пише "Днес мое, утре другиму, никогда никому", а на втория са инициалите на Васил Патев - "В.П.". Днес там е информационният център за комплекса "Старинно Карлово" и други забележителности в града и региона. Постигнати са великолепни резултати от реставрацията и в петте обекта. Архитектите са направили подробни изследвания на къщите и средата, намесата е деликатна и прецизна.
Други забележителни места в "Старинно Карлово" са Мазаковата къща (1840), днес етнографска експозиция към Историческия музей, Зоевата къща. Запазени са още Хаджидимитровата къща (1847), Хаджиангеловата с прочутата  Шушелова чешма... Една от най-скромните е Даскал Ботевата, в която е представена документална изложба за бащата на поета революционер - даскал Ботьо Петков. Запазени са сградите на Женското дружество "Възпитание", домовете на скулптора проф. Иван Лазаров, на актрисата Елена Снежина, на основателя на българския театър Иван Попов...
Безспорен принос в духовното пробуждане и развитието на девическото образование в Карлово има Женското дружество "Възпитание", създадено на 14 септември 1869 г. Година по-късно е създадена още една просветна организация в Карлово - Ученолюбивата дружина. Членовете й развиват широка обществена дейност, организират първите театрални представления в Карлово, приходите от които са изцяло за издръжка на училищата. Голяма част от членовете на Ученолюбивата дружина стават членове на революционния комитет, основан от Васил Левски.
Карлово е роден град на знаменития актьор Васил Кирков и на нашия съвременник Христо Мутафчиев - председател на Съюза на артистите, на д-р Иван Богоров - издател на първия български вестник, на братята родолюбци и благодетели Евлоги и Христо Георгиеви, на адвоката и дългогодишен кмет на Карлово, а после на Пловдив, Никола Козарев, на пътешественичката Анка Ламбрева, на арх. Никола Лазаров, на проф. Николина Георгиева - забележителна кукленотеатрална режисьорка и педагожка, на дузина генерали, между които Петър Тантилов, бащата на българската артилерия, братята Балареви, Бангеев и др., на поп Брайко Хаджигенов - учителя на Левски, на Теофан Райнов - син на Райно Попович, приятел на Левски и сподвижник на Раковски...
Карловка е първата жена в света, летяла на боен самолет над обсадения от Втора българска армия Одрин през Балканската война (1912 г.). По това време Райна Касабова е 15-годишна доброволка самарянка в полевата болница до Свиленград. Заедно с поручик Ст. Калинов извършват разузнавателен полет с бойна задача да хвърлят позиви над Одрин. Полетът влиза в световните медии и момичето получава заслужено признание - войнишки боен кръст, а по-късно и медал за заслуги към БНА.
В градския парк в северната част на града се намира бюст-паметник на алпиниста Христо Проданов и построената през 1891 г. от братята Евлоги и Христо Георгиеви Фабрика за вълнени изделия. Нейната съдба, както и на вилата им - и двете дарени на карловци, накара вицепрезидента Илияна Йотова да постави въпроса за опазването им. Тя посочи, че вилата на големите български дарители и съседният имот, известен като "щампата" към текстилната фабрика "Карловска коприна", първо трябва да бъдат консервирани и след това реконструирани. Вилата е общинска собственост, "щампата" е паметник на културата, но частна собственост. Какво каза преди около година вицепрезидентът Илияна Йотова: "Стартираме от Карлово, защото аз и моят екип сме убедени, че къщата, която братята са дарили, текстилната фабрика, която най-големите български дарители са оставили на карловци, не бива да тънат в разруха. Това е една много тежка диагноза за нас като българско общество... Нашата идея е да се реконструират всички домове, всички онези къщи и места, където са били българските будители. Това за мен е най-краткият път за поддържане на българското самосъзнание, за онзи истински патриотизъм, от който всички ние търсим упование и имаме огромна нужда." Сериозна подкрепа за инициативата е дошла от запасното воинство, припомня народната представителка Веска Ненчева. Почти година по-късно ситуацията е следната - отпуснати са 30 000 лв. целево за укрепване на вилата, която е в много тежко състояние. Двата обекта представляват един комплекс и трябва да се мисли и за "щампата", където ситуацията е утежнена от смяна на собствеността в хаоса на 90-те години.
През 1985-а Карлово е наброявал 28 000 жители. Днес броят им не достига и 23 000, но местните се гордеят със срасналата се с градчето 61 Стрямска механизирана бригада. Съществува и кварталът "Военно градче", а Гарнизонният военен клуб е сред основните сгради, обрамчващи площад "20-и юли". Там са общината, читалището "Васил Левски", наблизо са библиотеката и лятното кино. Недалече е и карловската архитектурна забележителност Куршум джамия. Тя ще придобие нов статут на паметник от национално значение, ще бъде обявена за архитектурно-строителна художествена и историческа недвижима ценност от Средновековието. И с пълно право, защото е една от най-старите запазени сгради от онази епоха у нас. Смята се, че е била изградена от Карлъзаде Лала Али бей през 1485 г. Храмът е знакова сграда, която определя Карлово като център в северната зона на Стремската долина. През 2013 г. Окръжният съд в Пловдив я беше присъдил на Главното мюфтийство и това събуди бурни реакции, дори масови протести, които спряха изпълнението на решението.
Карлово е дало толкова много знаменити личности във всички времена и дялове на българската история, че градът е като техен феноменален пантеон и всяка погрешна стъпка на общинари и общински съветници се вижда и без увеличително стъкло. Трябва да се пази паметта, като се изпълват с живот прочутите карловски къщи. Сериозна голяма и постоянна задача е изучаването на историята от младите хора на място, в пряк допир с културното наследство. Някои практики от миналото като патронаж на отделни класове и училища над тях могат да дадат добри резултати.


Имотите, дарени на карловци от братята Евлоги и Христо Георгиеви - вилата и фабриката, са в плачевно състояние

Карлово в миналото