Как се прави "социален шнапс", или Симптомът Кьолн

Общоизвестно е как се вари ракия: събират се най-различни плодове, предимно грозде и сливи, изливат се в специалния казан и в резултат на сложните, казано термично-химически, реакции по една тънка тръбичка започва да капе особена течност, наричана от нашенци ракия (по подобие на арабското арак), от французите - жива вода, от немците - шнапс, а от храбрите индианци - огнена вода. Тя наистина е огнена, защото може да гори, а погълната - буквално подпалва главата на човек и често го кара да прави какви ли не неща - понякога смешни, понякога - страшни.
Но думата ни тук е за една по-специална ракия и то с германски адрес: т.нар. "социален шнапс". Той се получава, когато в специалния казан се влеят различни хорски, обществени емоции - гняв, обида, страх, несигурност, агресивност и т.н. Тя също като обикновената ракия се приготвя дълго и бавно. И от тръбичката капка по капка се събира едно необикновено вещество - не по-малко огнено и експлозивно от обикновената ракия, дори много, много по-силно.
 Наричам го "социален шнапс", защото тази необикновена огнена вода се дестилира именно в Германия, в

най-голямата и могъща страна

на Западна Европа, където по Коледа и Нова година хиляди мигранти - под носа на втрещената полиция - извършиха скандални, безпрецедентни действия (главно срещу немкини) в центъра на Кьолн, в крайморския Хамбург и в редица други големи  градове на страната.
"Аз съм сириец - цитира немската преса - и вие сте длъжни да се отнасяте с мен доброжелателно! Поканен съм  от госпожа Меркел!" - крещи един мигрант в лицето на полицая, а друг къса на парченца документа за временно пребиваване и ги хвърля към бранителя на реда с думите: "Нищо не можеш да ми направиш, утре ще си купя друг"!
И хаосът продължава - изнасилвания, кражби, побоища - както се казва "Да е честита новата година". Но да се върнем малко назад - преди година, когато мигрантската вълна (идваща главно откъм Турция) нахлу в Европа на път към обетована Германия. За броени месеци в големите германски градове се оказаха милион и сто хиляди души. Какви? Сирийски бежанци? Хора, търсещи по-добър живот за своите жени и деца?
Съвсем не. Според  статистически изследвания, идващите от Сирия, където вече четвърта година пламти гражданска война, са едва 15-20 процента от общото число. А другите? Пришълци от цяла Арабия, от Африка, Пакистан и Афганистан. И забележете: над 65 процента от въпросните "бежанци" са самотни мъже от 15 до 35-40 години, поели пътя на една голяма авантюра. За какво са пристигнали, какво искат? Коледните и новогодишни обществени ексцесии на мигранти в Германия (а и не само в Германия) не дават много основания за оптимизъм.
Всъщност тази милионна, етнически пъстроцветна сюрия, както казват комшиите турци, наистина е пълна с въпросителни и експлозивни проблеми - поне засега в преносен смисъл. Много наблюдатели изказаха съмнение, че между  пристигналите в Германия мигранти има стотици и стотици прикрити членове на мрачно прославилата се "Ислямска държава". Други се захванаха да говорят за

новото "преселение на народите"

а комсомолката от позабравеното ГДР (Германска демократична република) г-жа Меркел побърза любезно да ги покани в своята страна. Недостатъчно обмислена покана, която според мен може да й струва канцлерския пост.
Но "да се върнем към нашите овце", както казва бележитият френски философ Монтен - към мигрантския проблем в Германия. Още от отделенията знаем физическия закон, че всяко действие има равно по сила противодействие. А неотдавнашното грубо и групово насилие срещу стотици немски момичета и жени, дори и такива, придружавани от съпрузите си, едва ли ще остане без следа...
Кьолн е световноизвестен като кръстник на одеколона (Кьолнска вода - фр.), но може да се превърне и в първи импулс за дестилация на "социалния шнапс", на взривоопасни националистични настроения сред германците. Защото русите и синеоки Гретхени, Лилита и Ане - Лорета са дъщери и съпруги на достопочтени немски бюргери, които никак, ама никак не обичат такива работи като грабежи на беззащитни жени и колективни изнасилвания.
А господата мигранти би трябвало да знаят, че миролюбива Германия не винаги е била толкова  кротка. Че преди 70 години е избила 40-50 милиона европейци (само в Русия над 22 млн.), че според "финалното решение", одобрено от фюрера Хитлер, над шест милиона "неариици" са изчезнали "яко дим" от нацистките концлагери.
Германия, която все още доизживява комплекса на вина заради Втората световна война, поне нейното старо и средно поколение прилича на дремещия древноарийски бог Тор, подпрян на страшния си железен чук. И ако този Тор, не дай си Боже!, се пробуди - "Ох Аллах, ох Исус, ох майко!", ще стане страшно.
Не бих искал да се поставям в неудобната роля на вещаещата беди Касандра, но казанът на "социалния шнапс"

вече започва да се загрява

от действията на мъжката тъмнолика сюрия. А много показателно е, че през този януари - за първи път след 70-годишна забрана, по немските книжарници се появи печално известната книга на Адолф Хитлер "Майн кампф" (Моята борба) - библията на хитлерофашизма. И никак не е чудно, ако някъде из Германия живее неизвестен (все още) дребен и енергичен мъж, със запленяващ ораторски талант и малки мустачки под носа, готов да проповядва пламенно "възраждане на великата нация", "добруване на народа" и смърт за всички, които не са арийци. И думите му ще намират благоприятна почва, поне сред онези, които вече са опитали от "социалния шнапс".
Дано не е така. Защото историята има трагико-комичния навик да се повтаря.