Изпращаме една година, посрещаме друга или размишления от преддверието преди смяната на караула

Отива си в бяло пременена една година. И това като че ли заличава всичко лошо, всички трудности на изминалото време, когато всяко изречение започва и завършва с думата "криза". Поднася ни се нов бял лист, върху който да пишем новите си успехи и поражения. Остава очакването за чудо.
2010-а в колективната памет на старата културна столица ще се запомни с тези два акта - откриването на  новата сграда и експозиция на Археологическия музей на 12 октомври и волята на пловдивчани да запазят своята опера - едно усилие, което продължава.
Повече от 15 години трае мъчителната одисея около Археологическия музей - още към средата на 90-те години той беше затворен частично, от време на време се пропускаха групи туристи, които да хвърлят око в една от залите със старата експозиция. Строителството, започнало през 2003 г., вървеше мъчително поради недостиг на средства. Загуби се около година и нещо за окончателното му завършване и подписването на акт 16. Но затова пък откриването му с връщането на Панагюрското златно съкровище за определено време беше подобаващо тържествено, празнично, красиво.

Другото събитие - 20 хиляди пловдивчани се подписаха под императивното "Пловдив заслужава да има опера". Дори вселенският патриарх Вартоломей се обяви срещу закриването на Пловдивската опера. Нямаше как след този акт управляващите да не запазят операта, дори досегашното ОФД се сдоби с названието Държавна опера Пловдив, като се претопи филхармоничната част от предишната абревиатура, но наказанието не закъсня. Съкратен беше балетният състав, общо 87 души отпаднаха от трупата. Пловдив беше наказан от управляващите за непослушанието си, ergo заявената категорично воля, повече отколкото Русе, Стара Загора и Бургас.
На мястото на Калуди Калудов дойде Пламен Тасев, главен диригент е Алексей Измирлиев. Пловдивските музиканти и певци се борят за своето институционално (и физическо) оцеляване така, както винаги са го правили, но и една идея повече. С по-премислени (и по-популярни) в програмно отношение концерти, с гастроли на отлични солисти.
Към колективните постижения на изминаващата 2010 г. трябва да прибавим и промененото отношение към пловдивските художници извън обичайното позоваване в речи и изказвания, че "Пловдив е град на художниците". До немного отдавна постоянната им експозиционна зала на улица "Гладстон" беше, макар и общинска собственост, в плачевно състояние. Най-напред художниците намериха временен, а може би и постоянен, пристан във фоайето на бившия младежки дом, сега сграда на Общинския съвет в Пловдив. Към края на годината подаръците заваляха - ремонтиран бе покривът и освежено пространството на споменатата сграда на Дружеството на пловдивските художници, открита бе с официална церемония и с прекрасната изложба - завръщане на Христо Стефанов, къщата на художниците - сградата е реновирана от Международен панаир Пловдив. Освен това собствениците на мол "Галерия" предоставиха огромно пространство за експозиции и изложби на пловдивските художници. Когато бизнесът и общинската власт се ангажират по този делови начин, можем само да адмирираме случващото се. Трябва да споменем, че към многобройните частни галерии на Пловдив тази година се прибави и просторната "Резонанс" на галеристката и художничка Антония Димитрова.
Класацията дотук не засегна творческите постижения на хората, живеещи в града на хълмовете. През 2011 г. се навършват 100 години от основаването на Дружеството на пловдивските художници. Годишната изложба на пловдивските художници с творби на близо 90 автори и излъчените от авторитетно жури отличници дават известна представа кой как е възприеман от колегите си. Отличени са Румяна Йотова - първа награда, Матей Матеев и Александър Димитров, съответно втора и трета награда, за млад автор - Мариана Калъчева. Тази година великолепният художник Янко Ненов, "пътешественикът" в държави, стилове, техники, материал - дърво, бронз, хартия, маслена живопис, керамика, рисувана коприна, отбеляза 30-годишния си творчески юбилей с ретроспективна изложба. А в края на годината подреди нова експозиция от миниатюри върху чемширово дърво в галерия "Дяков".
Цялата година беше доминирана от изказвания и протести на кинаджии, театрали, научни дейци. Заличен е Родопският драматичен театър, Пловдивският се сдоби със сцена "Николай Хайтов" в Смолян. Пари няма, но предишният директор Емил Бонев предвидливо напълни афиша с нови заглавия, преди да се оттегли като драматург на театъра и главен режисьор на тв поредицата "Пълна лудница". "Канкун", "Есенна соната", "Очаквайки Годо", "Истанбулска история" и особено "Български разкази", новият моноспектакъл на Мариус Куркински, изпълниха до предел всекидневието на актьори и сценичен персонал и пълнят със зрители двете зали на театъра, в Смолян беше показана "Есенна соната". То е и представлението, което се окичи с награди за режисьора Иван Урумов и актрисата Анелия Ташева на последния фестивал "Сцена на кръстопът". Театралите живеят "на пръсти", защото с приемането на Закона за сценичните изкуства ще бъдат въведени срочните договори. В Кукления театър и в операта бяха въведени нови и позабравени практики: ателието "Да направим заедно кукла" и "Оперен час". "Едип. Празникът на ослепяването", копродукция на три кукленотеатрални формации - Пловдив, Стара Загора, Бургас, се завърна с колективната награда за актьорско майсторство от Международния фестивал на античната драма в Стоби, Македония.
От пловдивския културен календар поради липса на финансов ресурс изпадна телевизионният фестивал "Златната ракла", редуцираха се някои прояви в Есенния салон на изкуствата, но редица от големите традиционни културни прояви, като театралните фестивали "Сцена на кръстопът" и "Двама са малко, трима са много", преминаха успешно. "Сцена на кръстопът" започна с две пловдивски премиери и завърши с последната постановка на своя любим и непрежалим Коко Азарян "Вишнева градина". Кураторите на Есенните изложби в Стария град Красимира и Сим Алексиеви избраха "Тялото" като акцент и с това внесоха свой нов нюанс в концептирането на изложбите.
Есенният салон се откри с концерта на Найджъл Кенеди и пловдивските филхармоници в Античния театър. По време на "Пловдив чете" пловдивчани се редяха с часове за автографа на Хорхе Букай, поканен от издателство "Хермес". С Националната награда на името на Христо Г. Данов беше удостоена поетесата и издателката Божана Апостолова, а за най-добра библиотека беше отличена пловдивската НБ "Иван Вазов".
В края на краищата, след дълго публично обсъждане Пловдив се сдоби с химн по музика на пловдивчанина, живеещ в Съединените щати, Георги Славчев и текст на поета Петър Анастасов. За неговото окончателно приемане изви глас и победителката в тв състезанието "България търси талант" Богдана Петрова. И още нещо любопитно от последната година - виртуозният цигулар Васко Василев учи цигулка и дирижиране по индивидуална програма в АМТИИ в Пловдив.
И защото е обичайно, гледаме с надежда към новата 2011 г. Въпреки и напук на кризата.
Ако вярваме на кметски обещания, през май ще бъде открит Градският дом на културата, което означава, че от новия сезон 2011/2012 г. Пловдивската опера ще се завърне на своята сцена.
Архитектите и строителите, ангажирани с реновирането на Античния стадион в Пловдив, си поставят срок до април 2012 г. откритата част на античното съоръжение на пловдивския площад "Джумаята" да изглежда много различно. Целта на проекта на арх. Румяна Пройкова (ръководител на идейния проект и на екипа е проф. арх. Тодор Кръстев) е максимално да бъде разкрита археологията в цялата й красота и мощ.
Към събитията през годината трябва да се прибави и оригиналната изложба "Седмото тепе" на Атанас Хранов в галерия "Резонанс". Той и поетът Александър Секулов - утвърден през годините творчески тандем, вградиха месингово паве в паважа на улица "Отец Паисий" като спомен/напомняне за унищоженото някога седмо тепе - Марковото, и като провокация и предупреждение към съвременниците. Монтирането на павето стана по време на акция, част от интересния артпроект на галеристките Катрин и Веселина Сариеви "Улица "Отец Паисий". В рамките на две месеца се състояха най-различни прояви - две изследователски изложби и уикенд-фестивал, музика, стрийт арт и т.н. На 19 октомври в  галерия "Резонанс" беше открита изложбата "Седмият хълм". В каменни книги, съставени от свързани помежду им павета, бяха изписани стихове на 7 пловдивски поети - Александър Секулов, Божана Апостолова, Веселин Сариев, Добромир Тонев, Недялко Славов, Петър Анастасов, София Несторова. А в платната наоколо грееха приказките на Атанас Хранов. С тази изложба бе възстановена хармонията, нащърбена някога със заличаването на хълма, на чието място сега се мъдри едноименен мол - градът трябва да си остане със седем хълма. "Седмото тепе", което може да загубим, е българската духовност.