И пак ли ще броим минутите до Края на цивилизацията?

Ще започна с малко история. Денят е 28 октомври, но не тази година, а преди малко повече от половин век - през есента на 1962 година. Място на действието - една от многото военни бази на САЩ на японския остров Окинава (които действат и досега). Светът се намира в разгара на т.нар. "Карибска криза", предизвикана от доста недалновидното, меко казано, решение на генсека на СССР Никита Хрушчов, да разположи съветска ракетно-ядрена база в Куба, току под носа на американците.

Налудничавата заповед

И така: на този двайсет и осми ден от октомври, в ракетна база на Пентатога е получена заповед за изстрелването на бойни ракети "Мейс Би", снабдени с ядрени бомби от типа "Марк 28". Мощността на взрива на всяка от тях е 1,1 мегатона тротилов еквивалент (около 70 пъти по-мощни от бомбата хвърлена над Хирошима). Ракетите могат да прелетят разстояние от около 2300 км, да поразят обекти, намиращи се в зоната на Ханой, Пекин, Пхенян и Владивосток. Заповедта се отнася до изстрелването на 32 ракети, носещи ядрена гибел - една несъмнена увертюра към атомен апокалипсис, към края на човешката цивилизация, която ние познаваме.
Но, както казват старите хора, Господ е милостив, и нерядко възникват невидими прегради пред човешката глупост и пред стремежа към самоунищожение. В случая провидението приема образа на младия американски ракетен офицер, капитан Уилям Басет, който се усъмнява в точността на налудничавата заповед. Именно неговите действия и смелостта да се опълчи на недвусмислената заповед "отгоре" спасяват човечеството от кошмара на ядрената катастрофа.
Светът наскоро научи за тихия подвиг на неизвестния капитан от американското издание "Булетин ъф ди Атомик сайънтистс"(Бюлетин на атомните учени), където потресаващата история за първи път, след половин век, е разкрита от бившия американски пилот Джон Бордън, служил заедно с Басет. Забележете! За да разкаже тази история, бившият въздушен ас е получил разрешение от командването на военновъздушните сили на САЩ...
Въпросната заповед е получена рано сутринта на 26 октомври 1962 година. Изстрелването на въпросните 32 ракети е трябвало да бъде осъществено от 8 бойни разчета: всеки офицер и неговата команда, в която се числят 7 бойци, отговаря за четири ракети. В онези отминали дни стратегическите сили на САЩ се намират в състояние на повишена боеготовност - DEFCON 2, което означава на ръба на ядрената война. Необходими са броени минути, за да се премине в състояние DEFCON 1 - максимална бойна готовност.
Когато по радиовръзката - споделя Бордън -  пристига шифрованата заповед, капитан Уилям Басет веднага преценява, че трябва да действа внимателно, защото до този момент командването официално не е преминало на боеготовност номер 1. В тези напрегнати дни на октомври в Окинава - с учебна цел - периодично пристигат шифровани команди. Но кодовете в тях не съответстват на установените схеми. Това е първият случай, когато първата и втора част на кода съвпадат. Басет разпечатва намиращия се при него секретен плик, където се пази третата част на кода и се убеждава, че получената заповед напълно съвпада с бойните инструкции. Получената шифрограма не е учебна, а заповед за незабавно действие!
Младият ракетен капитан и неговият боен разчет, прочитайки целите за нападение, споменати в шифрограмата, са объркани. Всички знаят, че вероятният противник е СССР, но в конкретната бойна заповед до тях три от четирите посочени цели са извън съветската територия. Когато Басет споделя изненадата си с други колеги - офицери, един от тях му съобщава, че и в неговата шифрограма две от набелязаните цели са извън Съветския съюз...
Уилям Басет разсъждава мълниеносно: стратегическите планове предвиждат Окинава с американските бази да бъде една от първите цели на съветските ракети и поради това в централния ракетен щаб са изпратили максимално бърза заповед, забравяйки да повишат нивото на боеготовност на DEFCON 1. Най-беглите изчисления показват, обаче, че ако руснаците наистина са решили да нанесат изпреварващ удар, то вече Окинава е трябвало да бъде поразена. На базата нямало и помен от това. Тогава капитанът решава да се свърже лично с командния пункт зад океана. Не всички други негови колеги са съгласни. Въпреки че Басет е старши по звание, един командир на разчет не признава старшия по звание и се готви да изстреля своите четири атомни ракети, защото при него всичките цели били на територията на СССР.
Тогава капитан Басет изпраща при ракетната установка на въпросния лейтенант (намираща се на трийсетина метра от неговата) двама войници със заповед да убият войнствения лейтенант в случай, че пристъпи към изстрелване на своите ракети без заповед на старшия командир на базата или без повишаване на бойната готовност до DEFCON 1.
Както се отбелязва в американското издание, не е известно точно как е протекъл телефонният разговор на капитан Басет, защото авторът на тази история - Джон Бортън, я знае само като страничен наблюдател. По думите му Басет е настоявал или да се повиши равнището на боеготовност, или да се отмени лудешката заповед. В крайна сметка, става последното...
Ветеранът от американските ВВС Уилям Басет умира през 2011 година. Едва в наши дни Джон Бордън, вече в инвалидна количка, разказва за случилото се. Няколко години поред той издирва очевидци на въпросната драматична история, задава въпроси във военни архиви, търси отговори защо всички командири на ракетно-атомни разчети от Окинава са били привлечени във военно разследване и защо висшият офицер, издал тази заповед, е бил понижен в длъжност и скоро след това излязъл в оставка.

Страшните "шеги" на геополитиката

Известна максима е, че историята понякога се повтаря. Като разглеждаме днешната геополитическа обстановка, не може да не си зададем въпроса, дали човечеството не е изправено отново пред ръба на ядрения апокалипсис? Дали отново няма да се наложи да броим минутите, оставащи на съвременната цивилизация?
Между другото, редица солидни американски и европейски издания поставят (в един или друг) вид този въпрос. Имат ли достатъчно основание за това? Според мен, да. Както соцлидерът Никита Хрушчов, преди 53 години запали фитила на ядреното буре, така днес същото прави и президентът Барак Обама, лансирайки (заедно с послушниците от ЕС) невиждана по размерите си антируска враждебна акция. Руската федерация е обградена от кордон враждебни натовски държави. Икономическите, политическите и личните нападки срещу Москва са безпрецедентни. Президентът Путин почти категорично заяви от трибуната на ООН в началото на миналия септември: не си играйте с нас, ние сме голяма ядрена сила... А преди броени дни авторитетното немско сп. "Шпигел" заяви, че руската военна мощ вече е равностойна на военния потенциал на всички държави от Евросъюза.
В същото време американски крайцер-ракетоносец демонстративно обикаля около китайските острови Нанша. Нещо, което предизвика иначе спокойния официален Пекин да призове САЩ "три пъти да премислят, преди да предприемат нещо..."
А днес не е 1962-а, ядрените ракети са хиляди, те са много по-мощни, бързи, далекобойни, разрушителни. И сега, както преди половин век, е възможна фатална човешка грешка, както при заповедта до ракетната база в Окинава, която за броени часове може да превърне земята в атомен ад. Без победители и победени...
Случката с неизвестния доскоро капитан Басет ни кара да се замислим. Понякога историята си прави с нас странни (и страшни!) шеги. Все още не е късно здравият разум да надделее над болезнените геополитически амбиции на САЩ и ЕС, за да не се повтарят такива драматични истории като тази от недалечното минало...


През 1962 година Студената война рискуваше да се превърне в гореща


Опасен инцидент стана в международни води край Корейския полуостров, когато руски самолети приближиха американския самолетоносач "Роналд Рейгън". Четири американски побързаха да прихванат двата руски самолета, за да не ги допуснат до самолетоносача
БГНЕС