Христо Петров: България има богати духовни традиции

Христо Петров е роден на 13 януари 1988 г. Завършил е Музикалното Училище "Панайот Пипков", гр. Плевен, със специалност пиано. След завършване на училище е приет в Консерватория "Принц Клаус" в Грьонинген - Холандия. През 2011 той завършва своята бакалавърска степен с преподаватели по пиано: проф. Тамара Поддубная и проф. Паул Комен, а след това и магистратура в Консерваторията на град Утрехт - Холандия, в класа на проф. Клара Вюрц, която той завършва през 2014 г. След това редовно е канен от проф. Клара Вюрц като неин асистент.

Като студент в Холандия участва в много концерти - както солови, така и с различни камерни групи. Печели редица награди от конкурси и конкурс-фестивали. Участва също така и в множество майсторски класове. 

Освен музикални има и награди от конкурси за поезия. До момента е издал две авторски стихосбирки. През 2018 г. е приет за член на Съюза на българските писатели.

- Христо, ти си музикант и поет. Все пак, кое е водещото при теб? 

- Ако погледнем професионално, основното е музиката, тъй като това съм завършил и с това си изкарвам хляба. Но ако се вгледам в душата си, едва ли бих могъл да посоча едно от двете като водещо... Според мен музиката и поезията са две неразделни части от едно цяло. И аз винаги съм се стремял поезията ми да бъде пълна с музика, а музиката ми - с поезия.

- Успял българин си - преподаваш пиано в Холандия. Как се озова там? 

- Когато учех в музикалното училище в Плевен, се запознах с една руска професорка (Тамара Поддубная). С нея имах няколко урока, от които бях доста впечатлен и поисках да уча при нея. Тя каза, че с радост би ми преподавала и ми предложи две опции, тъй като преподаваше на две места - Ню Йорк... и Грьонинген в Холандия. Аз избрах Грьонинген, защото не исках да съм твърде далече от България.  

- Изнасяш и множество концерти. Младите хора днес харесват ли класическа музика? 

- По мои наблюдения има млади хора, които харесват класическата музика, но те не са много. Въпреки това съм убеден, че има много повече, които биха харесали и слушали класическа музика, ако тя им бъде представена по подходящ начин. 

Има една мисъл "Опознай родината си, за да я обикнеш". Според мен и с класическата музика е така. Ако вместо на това, с което много радиа и телевизии заливат хората ежедневно, бъде обърнато внимание на класическата музика, то много повече хора биха имали шанса да открият красотата и богатствата, които тя носи.

- А ти самият как се насочи към музиката? И защо избра пианото? 

- Когато започнах уроци по пиано, бях на 7 години. В тази възраст едва ли можем да говорим за добре премислен избор. По-скоро става въпрос за вътрешен импулс и насърчаване от страна на моите родители. И все пак фактът, че до днес се занимавам с музика, говори, че явно това е един вид призвание за мен.

- Кой е любимият ти композитор? Кое произведение изпълняваш с най-голямо удоволствие? 

- Всъщност нито имам любим композитор, нито имам любимо число, нито любим цвят... Една картина е красива не когато има само един цвят, а когато има хармонично свързани много цветове. 

И все пак... Шопен е един от композиторите, които са ми много близки и често изпълнявам негови творби. Други много близки са ми Бах, Моцарт, Бетовен, Шуберт, Брамс, Рахманинов, Скрябин...

- Ти самият имаш ли авторски композиции? 

- Да, имам няколко, но досега не съм ги афиширал. Освен това много обичам да импровизирам. В личния си архив имам десетки записи на мои импровизации. 

- Да погледнем и към тетрадките със стихове. Кога започна да пишеш? 

- Не зная как е при другите поети, но аз никога не съм имал амбиции да пиша, да издавам книги... Когато бях около 15-годишен, един ден в мен просто зазвуча стихотворение. Аз седнах и го записах. В следващите седмици последваха още няколко. 

След няколко години дойде нова вълна на вдъхновение. И тя беше толкова силна, че от нея се появиха много стихотворения. Така се роди първата ми стихосбирка - "Върху крилете на любовта". А втората - "Създадено е всичко за добро", дойде след седем години, вече в Холандия.

- Поезията ти е изключително чиста, вълнуваща и музикална. Има ли влияние музиката върху нея или се вслушваш във вътрешните си ноти? 

- Музиката по същина е една. Вътрешна или външна - това са само различни нейни проявления. Когато човек има досег с нея, той се преобразява. А една музикална душа проявява себе си не само когато свири или пее, но чрез всеки поглед, жест, дума... Така че определено мога да кажа, че музиката постоянно украсява и обогатява поезията ми. 

- Кое те вдъхновява да хванеш химикалката и белия лист? 

- Това е интересен въпрос, на който бих могъл само частично да отговоря, тъй като вдъхновението по своята същност е нещо много фино, много духовно и трудно бих могъл да го опиша. И все пак ...може определен човек да ме вдъхнови. Особено когато се срещам с други поети или писатели. Може да се вдъхновя след прочитане на стихотворение... Но често вдъхновението идва и без "видима" причина.

- Кога пишеш - нощем, денем? И къде?  

- Пиша и нощем, и денем... Освен това няма значение къде съм. По-важното е вътрешното ми състояние.

- Каза, че имаш две стихосбирки. Готвиш ли трета? 

- Да, имам идея и за трета. Надявам се един ден, когато имам достатъчно нови стихотворения, тя да излезе на бял свят.

- Какво искаш да кажеш на хората със своите стихотворения? 

- Това е прекрасен въпрос. Аз вярвам, че всеки творец - писател, композитор, художник, е отговорен пред света за това, което създава. Все пак ние даваме храна за душите на хората, а не е никак безразлично каква е тя. Аз лично винаги съм се стремял моите творби да са красиви, чисти и истинни. Да вдъхновяват хората за повече човечност, доброта, духовност.

- Любимият ти поет? Учител в поезията? 

- Учител в поезията нямам. Може да се каже, че съм самоук. Любимата ми поетеса е Петя Дубарова. Макар че си отива много млада, нейната поезия е пълна с живот, красота, багри и дори философия. Но разбира се, тя не е единствената. Много харесвам Ботев, Вазов, Яворов, Дебелянов... От нашите съвременници - Г. Константинов, Н. Йорданов, Д. Дамянов... Много са, не искам да изреждам всички, за да не пропусна някого. 

- Имам един такъв, малко страничен въпрос: според теб, как се получава една хубава песен - като напишеш първо музиката и по нея - текста, или обратното - текста и по него - музиката? 

- Принципно практиката е такава, че първо се пише музиката. Но някои композитори пишат по готово стихотворение и се получават прекрасни песни. 

- С какво се занимаваш в свободното си време? Имаш ли хоби? 

- В свободното си време обичам да чета, да се разхождам, да играя шах. Освен това за мен е много ценно, когато с приятели или познати водим дълбоки житейски разговори. Обичам да слушам житейските истории на хората. За мен те са живата книга на живота, а от нея може много да се научи.

- Защо избра да работиш в Холандия и кога би се върнал отново в България? 

- Вятърът на младежкия ентусиазъм ме завея в Холандия. После намерих работа и сега съм там. Но на мен България ми липсва. И се надявам един ден нашата страна да даде повече възможности за реализация на хората от сферата на изкуството. Ако има добри условия, не само аз, но още стотици, даже хиляди млади българи биха се върнали. Аз вярвам, че това ще стане. България е страна с изключително богати духовни традиции и мисля, че това е и бъдещето за нас. Смятам, че в духовно отношение България има потенциал да е една ярка звезда на световния небосвод.

- Любима мисъл? 

- Имам много любими мисли... Тук ще споделя една своя. 

"Ако когато се събудиш, виждаш красотата навсякъде около себе си, другите ще виждат красотата в твоите очи".