Германия, тази мръсна приказка

Бързам да призная: заглавието заимствах от книгата на моя добър стар познат, покойния писател Виктор Пасков, прекарал младежките си години в бившата ГДР, а по-късно директор на Българския културен център в Берлин, столицата на обединена Германия.
Така и не можах да разбера докрай защо Пасков бе използвал метафората "мръсна приказка"? Може би тя носеше елементи от юношеското разочарование или бе свързана с лична душевна травма... Така или иначе, преди да докосна централната тема на статията, ще си позволя някои отклонения в миналото.
По времето на соца, за нас, българските журналисти, Източна Германия беше наистина приказка - малко странна, малко дразнеща, но поразяваща с централноевропейското си достойнство, с подредбата си и битовите навици. И все пак приказка, защото ние, командированите там, снабдени с жълт паспорт "de service", бързахме още първата свободна минута да се отправим към спирка "Фридрихщрасе", където мрачен коридор водеше към западногерманската част на берлинското метро и където мрачни гедермански гранични полицаи ни удряха по един щемпел в паспорта и се оказвахме - без иначе трудно получаваната виза - на късче от територията на Запада. Хвърляхме се да пазаруваме по магазини и бутици, да си купуваме обувки от прочутата марка "Саламандър" или пък най-новите дамски джинсови рокли и якета на "Ливайс". Я, ще попита някой, отде толкова пари? Ами оттам, че нашият горд лев тогава вървеше за четири ГДР марки, а по силата на някакво споразумение Берлин-Бон в западната част на  окупирания град източните марки се разменяха със западните по курс едно към едно. И представяте ли си - чифт чудесни зимни мъжки обувки със суров каучук, струващи 120 дойче марки, ни излизаха някакви си 30 лева! "Това ви е работата. - мърмореше завистливо колега от ГДР - Идвате тук и веднага се хвърляте към Западен Берлин..."
И все пак ГДР бе малко (или повече) странна и дразнеща. Озовалият се там пишещ брат, се чувстваше донякъде като в огледалния свят на Алиса от Страната на чудесата. Тук лявото не бе съвсем ляво, а дясното пък... В ГДР не обичаха руснаците, а в ГФР - и руснаците, и американците. И това си има своето обяснение: след 1945-а, почти половин век (до края на 1989 г.) велика Германия бе една окупирана зона - свят, в който последната дума винаги имаха чужденци във военна униформа. Да не говорим за жестоката схватка, в която се бяха вкопчили почти пет години народите на Германия и Съветския съюз; кървава драма отнела живота на милиони. Забележете, говоря преди всичко за военното противопоставяне Берлин-Москва, защото американското присъствие във войната, например, на фона на цялата барутно-кървава касапница, приличаше на гастрол в края на шумно шоу. Сравнете загубите - над 22 милиона руснаци, около 8 милиона германци и... 300 хиляди американци. Та само малка Сърбия бе дала два милиона жертви, а България - 30 000! Затова младите западногерманци далеч по-леко приеха американското военно "присъствие" в страната си, затова попкултурата на САЩ влетя с летящ старт в ГФР.
Но Източна Германия... Там положението бе съвсем друго: хората демонстративно не учеха езика на "братската съветска страна", слушал съм младия комсомолски лидер Егон Кренц (по-късно последен премиер на ГДР), който, макар и завършил в Москва, говореше с тежък акцент на грузинец от пазара. И това бе все пак постижение. Защото иначе, в журналистическите ми срещи по страната, винаги влизаше в действие българо-немски превод. Руският бе непостижимо труден за нашите домакини. А иначе - на думи - всички се кълняха в обич към Москва и СССР. Спомням си една комсомолска среща в град Цвикау (родината на всеизвестния "Трабант"). Местните лидери на FDJ "Фрайе дойче югенд" (Свободна германска младеж) възторжено разказваха как попиват опита на братския съветски комсомол - ВЛКСМ. Не изтраях и запитах със сладникаво-любезен глас: "А как ползвате опита на Ленинския комсомол, след като не знаете руски?" Лицата на домакините пламнаха от смущение, а аз усетих доста болезнен ритник по глезена от шефа на делегацията. "Защо се гавриш с хората, бе!", просъска ми гневно той, докато посъвзелите се провинциални комсомолци от Цвикау обясняваха как превеждали най-интересните руски материали на немски...
А моят приятел, професор Г. споделяше такава история от времето на следването си в източногерманския град Хале: на централната гара случайно се сблъскват германец и съветски военен (единият, а може би и двамата подпийнали). "Russische swein!" (Руска свиня) крещи немецът, а военният вади пистолет и го застрелва право в челото. След два дни местната преса съобщава, че провинилият се офицер е осъден на смърт от специалния полеви съд и незабавно разстрелян...
Отношенията между победители и победени винаги са особени, а още по-сложно е, когато една победа завършва с дългогодишна окупация. Та за мен това беше тъмната страна на приказката за Германия, която иначе се разказваше леко и приятно - в съпровода с хубава бира "Радебергер" и вкусни вурстчета, с разходки по езерата край Берлин или пък по музеите на Дрезден...
Дотук с историята. Днес е началото на 2016-а и отново в Германия става нещо нередно, смущаващо. То започна в новогодишната нощ в Кьолн, когато в центъра развилнели се мигранти подгониха самотни (и не само самотни) жени в един арабско-африкански ритуал на ухажване. Полицията  гледаше втрещено, а някой от "героите" викаха в лицето на пазителите на реда "Внимателно с нас, поканени сме лично от г-жа Меркел!"
Всъщност печалната мигрантска история започна още миналата година, когато стотици хиляди се втурнаха към Германия (а и към други централноевропейски страни) примамени от репликата на г-жа немския канцлер: "Herzlich willkomen!" (Сърдечно добре дошли!). Според официалната западна преса това бяха жертви на гражданската война в Сирия, а изведнъж се оказа, че много от тях са афганистанци, иракчани, негри, пакистанци. И забележете! Голямо количество от тези хора бяха мъже между 18- и 35- годишни, подплатени незнайно от кого с пари, размахващи мобилни телефони и таблети. Съвсем скромен процент от мигрантите отговаряше на портрета на стандартния бежанец - паникьосана съпруга, плачещи, сополиви деца, притеснен баща, помъкнал набързо събран вързоп с най-необходимото.
И тази огромна мюсюлманска вълна заля Европа в момент, когато кървавите джихадисти от "Ислямска държава" обявиха война едва ли не на целия свят. Тя тръгна от огромните бежански лагери в Турция, където тези хора живееха от известно време - на чии разноски? Главно на петроджуджетата от Персийския залив, воглаве със Саудитска Арабия...
Този внезапен мюсюлмански прилив, тези стотици хиляди, между които безпроблемно могат да се промъкнат и заклети воини на свещения Джихад, ми напомни за една древна история от единадесети век, когато селджукси турци изпращат болен от черна чума в прославения и златнопрестолен Исфахан, за да провокират смъртоносна епидемия и да завземат емблематичния персийски град. И между другото да опожарят първия в света медицински университет на забележителния лечител Абу Сина (Авицена). Дали сега Турция (и нейните великомюсюлмански приятели) не се опитват да инжектират смъртоносния вирус на джихада в сърцето на Европа?
Очевидно, това "Herzlich willkomen!" ще  излезе доста солено и най-вече на Германия - икономическия стожер на Обединена Европа. Може би г-жа Меркел е допуснала съдбовна грешка? А дали? Тук ще си позволя да цитирам шокиращите разкрития на израелския  журналист и публицист Ол. Векслер под смущаващото заглавие "Меркел - змийското яйце на ЩАЗИ". Накратко: Ангела Доротее Казнер учи и работи в Съюза, по време на ваканции в Москва и Питер, там се омъжва набързо и приема фамилията на първия си мъж - Меркел. По-късно я виждаме на работа в институт на Академията на науките на ГДР, където genossin (другарката) Меркел бързо заема поста секретар по идеологията на FDJ, споменатия вече германски Комсомол. А също така е активен член на Дружеството за съветско-германска дружба. Тя става толкова близка на Хонекеровия режим, че дори я пускат да пътува до Западна Германия - привилегия запазена само за партийни функционери и сътрудници на небезизвестната ЩАЗИ. Според мнозина, пише Векслер, тя става таен сътрудник на ЩАЗИ под псевдонима "Ерика". Три години тя дели офис в Академията с Михаел Шиндхелм, също "осветен" като агент на тайните служби. След 8 (осем!) годишни усилия Меркел завършва дисертация на тема "Какво представлява социалистическият начин на живот?"
"Няколко думи и за баща й - татко Казнер, отбелязва авторът на статията. - Той работи за ЩАЗИ и тласка църквата на ГДР под крилото на управляващата партия ГЕСП. През 1954 г., веднага след раждането на Ангела, той заминава от Хамбург в ГДР, докато в същото време милиони източни немци бягат в обратното направление. Властите, пише авторът, го причисляват към "най-прогресивните сили" в ГДР, а него наричат "Червеният Казнер". Той е автор и на студията "Църквата при социализма".
Когато цитирам тези редове, се сещам за една друга история - през 1992 г., заедно с пъстроцветна група български депутати, моя милост - като издател - бе поканен на пропаганден семинар в Берлин, описващ постиженията и проблемите пред нова, обединена Германия. Лекторите бяха видни учени, общественици, политици. И днес в ушите ми звучат думите на млад заместник-премиер на провинция Берлин (знаете, че днешна Германия се дели на провинции), който ни зададе риторичен въпрос: Колко души от 32-хилядната администрация на Берлин са източногерманци? Оказа се само един, при това отявлен дисидент на предишния режим в ГДР, лежал в затвора. "Тези хора, живели половин век в окупация, господа, не стават за администратори и ръководители - разпалено говореше лекторът. - Може би техните деца, а най-сигурно - внуците им..."
И така, как при тази поразителна съветско-комсомолска-разузнаваческа биография г-жа Ангела Меркел години наред вече върти кормилото на 70-милионна Германия, най-голямата и силна държава в Западна Европа? Въпрос с толкова голяма сложност, че човек неволно се обръща към трудовете за теория на конспирацията.
И лично пред мен възниква един мръсничък въпрос: а дали фрау/геносин Меркел не е плод на сделка между могъщото ЩАЗИ (160 000 сътрудници) и силното немско разузнаване BND (Bundesnachrichtendienst) на бившата Федерална република Германия, за което злите езици говорят, че е създадено с помощта на експерта разведчик на Третия райх Гелен? Сделка в името на какво? Разбира се, на бъдещето на велика Германия. И още един въпрос: това станало ли е с благословията на Белия дом или Вашингтон е бил изправен пред свършен факт? И още: защо и до днес американското разузнаване продължава да подслушва телефоните на г-жа канцлера на Германия?
И тук отново се връщаме към мигрантите: а дали вирусът на джихадизма съзнателно е допуснат в Германия, за да провокира друг заспал, но дълбоко загнезден обществен вирус - този на националсоциализма? Първите симптоми са налице - крайно дясната ПЕГИДА в Германия става все по-силна и агресивна. В Мюнхен вече предупредиха "новите гости" с картонен макет на прословутия танк "Тигър" от времето на Третия райх. А колко ли време ни дели от нощните шествия с факли на хиляди черноризци, които вече сме гледали по документалните филми за 30-те и 40-те години?
"Знаеш ли, драги - казваше ми един стар наш политик, живял и учил дълги години в Москва, познавач на Русия, а и на целия Изток - как си говорят Путин и Меркел на "четири очи"? Той - на немски, тя му отговаря на руски". Шегичка...
Но всичко казано дотук обяснява и репликата на бившия агент от ЦРУ Дж. Рикарди, по време на срещата на ексразузнавачи от Управлението в края на миналата 2015-а: "Повод за наши тревоги е и непредсказуемото поведение на Германия, която в даден момент може да се обърне към Русия заради огромните резерви суровини...".
Останалата част от приказката за Германия, оставям на твоята фантазия, драги читателю.


Покана на Меркел към мигрантите "Herzlich willkomen!" може да излезе прекалено скъпо на цяла Европа

"Днес сме толерантни. Утре ще сме чужденци в собствената си страна. Затворете границите. Меркел трябва да си ходи!". С такива плакати излизат по все по-честите протести привържениците на ПЕГИДА и "Алтернатива за Германия"
БГНЕС