Фердинанд Лисицата се измъква от всички капани

Преди 125 години принц Фердинанд Сакскобургготски идва в България, за да заеме княжеския престол. Тогава той е на 26. На него в различни години от живота му, но все през май и юни, му се случват знаменателни неща. На 23 юни 1887 г. Великото народно събрание на България го избира за княз на страната. През май 1894 г. Русия, последна от Великите сили, го признава за законен владетел на страната. В края на май 1895 г. е изменен чл. 17 от Конституцията, с което се дава право на княза да сключва международни договори, без да се допитва до Народното събрание. С това се смята, че е поставено началото на личния режим на Фердинанд. На 16 юни Фердинанд заповядва настъпление на българските армии срещу войските на Сърбия и Гърция, с което се поставя началото на Междусъюзническата война. Междувременно той е имал много премеждия, известни на малцина. За някои от тях разказваме сега тук.

Заклещен в скалата по долни гащи

Макар и още млад, Фердинад страда от подагра. Когато има пристъпи на болестта, всички избягват да са близо до него, защото той удря прислугата си с бастуна и ръси нецензурни ругатни на немски и френски. Доц. Атанас Славчев, преподавател по теология в Богословския факултет на Университета,  го съветва да отиде на поклонение в Рилския манастир и да се помоли на св. Иван Рилски за облекчение на страданията. След един особено болезнен пристъп Фердинанд се съгласява. Със съпругата си Мария-Луиза и свита от 12 адютанти и придворни дами пристигат в обителта. Придружава го и доц. Славчев. Той препоръчва на 2 км пред манастира колите да спрат, всички да свалят мундирите, да се наметнат с приготвените от него плащеници, да обуят сандали и така да изминат оставащия път. Фердинанд високомерно отказва. Игуменът, излязъл да посрещне поклонниците, като вижда свитата в униформи, се скрива и отменя молитвата за здраве в черквата.
Свитата си прави снимка в двора. Доц. Славчев, който има свещенически сан, ги напръсква с китка от здравец и босилек. После по тясна пътека повежда всички към мястото, където е била колибата на Иван Рилски. Пътеката минава през тесен процеп на скала. Офицерите се промушват, идва ред и на Фердинанд, който е със солиден корем от многото ядене по време на почти всекидневните банкети. След няколко крачки в процепа на скалата той направо се заклещва и не може нито да тръгне напред, нито да се върне назад. Офицерите се втурват да помагат, но без резултат. От напъните му да се освободи мундирът се разкъсва и той остава по долно бельо, а и то вече не е съвсем здраво.
Един от офицерите се връща в манастира, намира игумена и го моли за помощ, но той му казва, че князът е наказан заради високомерието си. Затова да се моли и да чака избавление. Един от монасите обаче, като научава за случая, решава да помогне. Взима съд, в който има зехтин, разреден с малко вода, пристига при скалата и облива с него тялото на Фердинанд. Подава му въже, казва му да се омотае с него и здраво да го държи. Другият му край преметва през едно дърво и започва да го тегли. Измъква княза почти гол, с кървящи драскотини по цялото тяло. Това е първото и последното посещение на Фердинанд в Рилския манастир.

Седнали в средата са Фердинанд и Мария-Луиза. Зад тях прав е доц. Славчев



Покана за дуел пред зейнал гроб

Това се случва през септември 1890 г. Младият владетел още е неженен, а копнеее за женски ласки, на които е свикнал като поручик в австро-унгарската армия. В България обаче той заварва едно все още силно запазено патриархално общество, в което много се държи на добрите нрави и целомъдрието. За Великден същата година князът е в Града на тепетата, където вечерта областният управител дава прием и князът присъства на него. Той е в пълна парадна униформа и прави силно впечатление на повечето от дамите. Танцува с някои от тях, но най-много с г-жа Стоянова- съпруга на зам.-началника на Пловдивския гарнизон кап. Петко Стоянов. След третия танц тя започва да се държи леко фриволно, а князът я обсипва с комплименти и й прави двусмислени намеци.
През септември князът пристига с влака за петгодишнината на Съединението и след тържеството и зарята, на приема с бал, отново се среща с Виолета Стоянова. Кани я на почти всеки танц и я уговаря на другия ден в 12 ч. да го посети в къщата, в която е настанен. Тя се съгласява. Там князът й поднася сребърна гривна с два диаманта и си позволява да я целуне. Има чувството, че тя е отговорила на целувката му и е готова на нещо повече. Затова я отвежда в спалнята си и там я сграбчва в прегръдките си. В този момент на външната врата започва да се чука - кап. Стоянов е дошъл да прибере съпругата си!
- Има някакво недоразумение - казва Фердинанд. - Уверявам ви, че в тази къща няма никакви жени! Това е под моето достойнство, но аз ще ви позволя да влезете дори в спалнята ми и да се уверите в това.
Кап. Стоянов е направо вбесен и тръгва да наднича във всички стаи. Не открива съпругата си, но забелязва чадърче против слънце и обявява, че е на жена му.
- Ваше величество, вие посегнахте на семейната ми чест и аз ви обявявам дуел. Чакам ви в 18 ч. със секунданта си на втора алея на гробището. Дотогава там ще бъде изкопан гроб и съдбата ще реши кой от двама ни ще бъде положен в него.
Нещата придобиват драматичен характер. Фердинанд обаче не напразно е наричан Лисицата, защото знае да се измъква от всяко положение. Той вика при себе си майор Костов - началника на Пловдивския гарнизон и му съобщава, че турците съсредоточават войски при Мустафа паша (днешен Свиленград), поради което основната част от гарнизона под предводителството на кап. Стоянов немедленно трябва да се отправи в това наравление. Така дуелът се оказва невъзможен...


Фердинад в цивилно облекло очаква Виолета Стоянова на интимна среща


Пазарлък с шопите, които не се поддават на превъзпитание

Когато Фердинанд идва в България през 1887 г., заварва преустроения в дворец бивш турски конак. Той води свита от 30 френски, австрийски и немски аристократи, а се оказва, че няма къде да ги настани. Затова първата му мисъл е да построи резиденция в близост до София. Започва да оглежда околностите и си харесва местността Врана. Това обаче са земи, които принадлежат на селяните-шопи. След Освободителната война турците бягат и те ги заемат. Още през 1879-1880 г. са се снабдили с нотариални актове за тях и вече законно ги владеят. Специално във Врана те са собственост на Илия и Прокофи (историята не е запазила фамилните им имена) и Фердинанд праща при тях интендантите си да преговарят за изкупуването им.
Те обаче отказват да разговарят с тях, а искат да се спазарят лично с княза. Ще не ще той се съгласява и се явява на уговорената среща в кръчмата в с. Горубляне във военен мундир, накичен с ордени и придружен от 6 адютанти. Тогава Илия и Прокофи заявяват, че така работата няма да стане, защото трябва да преговарят като равни. Или и те ще са в офицерски униформи, или Фердинанд да е облечен като тях.

Княз Фердинанд в шопска носия

Князът избира втория вариант и поръчва да му ушият шопска носия. Тя не е от онова грубо платно, от което са дрехите на селяните, малко е поукрасена с нетипични елементи, та даже са прибавени вратовръзка и ръкавици, но Илия и Прокофи се правят, че не забелязват тези подробности. Питат княза какво ще почерпи и той казва да си поръчат каквото пожелаят, но по-скоро да започнат преговорите, защото времето му е скъпо.
Само че Илия и Прокофи са на друго мнение. Те му казват, че тук има поговорка "Бързата кучка слепи ги ражда", та затова трябва спокойно да хапнат, да пийнат, да се поразговорят, да се чуе кой какво предлага. Фердинанд е голям гастроном, но поднесената храна не му се услажда. Не му харесва кръчмарското вино, затова нарежда да донесат няколко бутилки френско бордо от колата.
Когато все пак достигат до преговори, те вървят трудно. Фердинанд предлага по 15 лв. за кв.м, а Илия и Прокофи искат по 40 и накрая се спазаряват за 28 при допълнително условие, че синовете им ще бъдат взети на работа като градинари.
Историята има едно любопитно продължение. През 1898 г. Фердинанд гостува на лорд Станфорд и между другото му споменава, че в околностите на София живее особен вид население - шопи, което не се поддава на никакво въздействие. Лордът му отговаря, че всичко е въпрос на възпитание и предлага Фердинанд да му изпрати някой шоп и той за 3 месеца ще го обучи в светски маниери и шопът ще проговори и на английски.
Фердинанд се съгласява, правят облог, че ако не се получи, лордът ще му подари лека кола "Форд", а ако успее, същото ще направи той. Когато се завръща в България, князът се договаря с Прокофи да изпрати сина му в Англия при лорд Станфорд. Два месеца си разменят писма, в които лордът уверява Фердинанд, че възпитанието на шопчето върви успешно, но после писмата от Англия прекъсват. На четвъртия месец лорд Станфорд изпраща на Фердинанд телеграма, която, преведена на шопски, има горе-долу следното съдържание: "Фердо, ела да си узнеш шопо, е..м ти "Фордо". Лордо."