Дяволският град, или сръбското чудо на природата

Дяволският град - една от сръбските природни забележителности, се разпростира на 89 км, югозападно от Ниш. Уникалният комплекс от каменни и пясъчни образувания изпревари в надпреварата за нови природни чудеса на света Белоградчишките скали. Днес местността, разположена на югозападните склонове на Радан планина, е предпочитана екскурзия и от сърби, и чужденци.

Отвисоко се вижда най-добре към скалите и планината Радан

До Дяволя Варош (Djavolja Varos), както е на сръбски, се стига по пътя за Косово. Той е стръмен, на места дори лош, и неочаквано изморителен, особено ако не сте отдъхнали в някое от близките до природния феномен села Куршумлия или Пролом баня например. Нашата група, водена от Славянското дружество в България, което ежегодно организира познавателни пътувания за членове и приятели на сдружението - отседна в красивия курортен комплекс на Пролом баня, известна с пищната си зеленина и лековитите минерални води. На сутринта маршрутът ни продължи до целта на нашето пътуване, а именно Дяволския град.            
Не след дълго пред погледите ни се разкриха някои от върховете на скалните натрупвания, заобиколени от дълбоката прегръдка на планината. Към необикновените каменисти възвишения отвеждат тесни пътеки в компанията на чудновата река, оцветена в жълто от рудите в почвата. В нея няма живи организми поради желязото, проникнало в недрата й. Малки дървени мостчета над поточетата улесняват преминаването на туристите през гората. Отдясно на пътя "Дяволско езерце" задържа любопитния поглед на минувача и приканва да се спре за кратка почивка. Водата е оранжево-червена, а от дъното й прозират стотици монети, хвърлени за здраве. Съществува поверие, че, който пусне паричка в кладенчето, ще бъде издръжлив като желязото и ще се радва на късмет и дълъг живот.  

  

Повечето от мистериозните скални образувания са покрити с калпаци, или т.нар. защитни шапки, които ги предпазват от разрушителното действие на дъжда и вятъра. Когато защитният слой бъде износен, кулите се отмиват под влияние на ерозията. Това е пример за силата на ерозионните процеси през вековете, разказва местният екскурзовод. На площ от 4300 кв. м водната ерозия е оформила андезитния материал и вулканичен туф в над 200 пирамиди с височина от 2 до 15 м, ширина в основата - 4 до 6 м и 1-2 м на върха. Пясъчните фигури са сравнително краткотрайни явления, защото се разрушават бързо, след като падне защитната им качулка. Заличавани са от поройните дъждове, обяснява Милован.  
Казват, че оттук идва и името Дяволски град - местните жители приемат постоянните промени на скулптурите с борбите за власт, които дяволите водели помежду си. Странните форми, мистичната атмосфера, течението на вятъра са сред основанията мястото да бъде наречено "Дяволя Варош".
Цялата му прелест и загадъчност обаче се разкриват, едва когато човек се изкачи "на върха" - прекрачил своеобразната хълмиста площадка, предвидливо осеяна с много пейки. Впрочем те може да се видят навсякъде по стръмните пътеки, водещи към каменния комплекс. Отвисоко се открива приказна панорама към скалите и планината Радан, на която може да се любувате с часове и да се снимате за спомен. После по надолнище импровизирани каменни стъпала завеждат към малка старинна черква. Тя е известна с чудноватите си икони, които изпълняват желания... Или поне така гласи поверието. Затова, който влезе в параклиса, не пропуска да напише мечтите си на бели лентички, оставени до една от иконите.                            

Легендата

Много истории знаят сърбите за Дяволския град. Една от тях разкрива, че в далечни времена мястото било обитавано от скромни и богобоязливи хора. Това раздразнило дявола, който приготвил "дяволска вода", която да накара хората да забравят своето родословие. След като жителите пили от тази вода, те организирали сватба между брат и сестра. Дяволският план бил осуетен от фея, която според преданието и до днес бди над града. Тъй като феята не могла да вразуми булката и младоженеца, започнала да се моли на Господ да попречи на сватбата. Той чул молбата й и съединил земята и небето, като превърнал хората в камък. Днес тук са формирани два природни феномена - 202 скални формации с височина до 15 м и два извора с вода с висока киселинност и минерализация, които превръщат това място в чудо на природата. Според друга история децата, населяващи селището, направили така, че сватбата да не се случи. Тогава дяволът - невярващ на очите си, разярен, ги превърнал в скали...   
Дяволският град, чиято надморска височина е между 700 и 720 м, е номиниран за световно културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО. Той присъства като оферта в повечето туристически пакети. Еднодневна екскурзия струва около 40 лв.
Сръбската природна гордост има аналог и в България. Подобни образувания може да посетим освен до Белоградчик (Белоградчишките скали), но и край Мелник и с. Стоб - Стобските пирамиди, разположени над едноименното село, в западния дял на Рила планина. Те по нищо не отстъпват от Дяволския град и са дори по-чудновати от него. И по-мащабни. И от сърбите има какво да научим. Те   умеят да ценят и да популяризират природните си богатства, превръщайки ги в атракция за света.