Достойна следа

       На дядо ми Бойчо

В днешния ден на объркани стойности,

На мъртъв идеен стремеж,

Най-трудно е да живееш достойно,

Достойно да гледаш напред.

Най-трудното е достойно да крачиш

Сред разпънати идеали на кръст,

Мислите да са чисти, прозрачни

Пред бездуховния ръст.

Най-трудното е да не свеждаш очи

И с прошка за отминали грешки

Пред бесните хули да не мълчиш,

Най-жестоко е да живееш човешки.

Мозайката е грозно разместена,

Мишената е нашата гръд,

Щом присъдата да си честен

Ни отвежда директно на смърт.