Ден за размисъл

Три абсурдни тези чух от доста мои съграждани в деня на частичните избори в Габрово. И всички откровено вярваха на думите си и не искаха да се замислят поне малко дали не е по-истинско различното мнение.
Първото твърдение беше: "Разочарован съм от поведението на ГЕРБ, не знам кой им е кандидатът, но трябва да се гласува за тях, защото са на власт и при друг кмет градът ни ще загази". И иначе умният мъж отказва да чуе аргументи от типа: управляващите съсипват всички общини, не само червените. Или: много зависи от качествата на кмета и неговия екип - Благоевград, Варна, Русе, Ловеч, Пловдив и т.н. загазили ли са, като кметовете им не са от ГЕРБ? Не само отказва да чуе, но и отказва да мисли и... отива до урната да "спасява" Габрово.
"Партиите се подиграват с нас - издигат кандидатури на некадърници без образование и опит, ГЕРБ възстановява тоталитаризма и затова няма смисъл да се гласува", беше второто мнение. И нито с топ, нито с кран можеш да го поместиш до избирателната секция. Отказва да чуе и да се замисли върху това, че като не гласува, решават ония, които подкрепят същите "некадърници".
А третата теза: "Гласуването на първи тур е излишна загуба на време. ГЕРБ вече няма предишното влияние и ще отида на втория тур да гласувам срещу тях". Вече е сигурно, че нейните поддръжници са разбрали, че втори тур няма да има.
Разбира се, имаше и твърдения, които те карат да се замислиш: "В БСП не могат да се разберат помежду си, а искат да ги подкрепяме", както и: "Повечето габровци искаме промяна, но не виждаме кой от кандидатите може да я донесе". Но колкото и истина да има в тях, едва ли са основание да си останеш вкъщи в деня, в който се решава бъдещето ти.
Само последното от всички изредени мнения има нещо общо с личността на кандидатите. Голяма част от габровци гласуваха партийно, без да се интересуват от имената върху бюлетината.
Какво се случи? Ако от 65-те хиляди граждани, имащи право на глас, 5 хиляди не са в Габрово, излиза, че реалните избиратели са 60 хиляди. От тях положиха усилие да си кажат мнението малко над 16 хиляди. Девет хиляди гласуваха за новия кмет - повечето, без да му знаят дори името. Онези 44 хиляди, които си останаха по домовете, определиха кой да ги управлява, без сами да осъзнават това.
В нощта след изборите ми звъннаха от щабовете и на Синята коалиция, и на РЗС, и дори на ГЕРБ, да ме поздравят, че кандидатът ни имал най-конкретни и реалистични идеи, че нашата кампания била най-интелигентна, най-позитивна, най-човешка...
И какво от това?
"Нищо не съм обещавал", рече в първата си телевизионна изява новоизбраният кмет.
Като че ли за сетен път се убеждавам, че беше прав преди години един мой гост - експерт на Демократическата партия в САЩ. "При вас, българите, денят за размисъл не е преди, а веднага след изборите. Първо гласувате, а на сутринта се замисляте какво сте направили", ми каза той.