Държавата ограбва гражданите си

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ е роден на 3 януари в Ямбол. По професия е юрист. Владее немски и руски език. Депутат от Коалиция за България. Народен представител в 39-ия и 38-ия парламент, както и в Седмото Велико народно събрание. Женен, с две деца.


- Г-н Корнезов, преди дни мнозинството отхвърли вашето предложение, свързано с възстановяването на собствеността върху одържавените имоти. Какво точно предложихте?
- С този закон, както е приет и както действа в момента, държавата ограбва своите граждани. Не става въпрос само за удължаването на срока, което аз предложих. В периода от 1947 до 1950 г. се издават редица закони, с които се отнемат жилища от хора, които са имали повече от едно - т.нар. национализация.
- За да се ползват за държавни нужди...
- Да. В тези жилища, които стават държавни по силата на тогавашното законодателство, са били настанени наематели, т.е. хора, които са имали нужда. През 70-те и 80-те години държавата решава да продаде жилищата на наемателите. Хората заплащат сумите на държавата, теглят кредити, плащат лихви, стават собственици, плащат всички необходими данъци. Голяма част от договорите, които държавата сключва с тези хора, не се подписват от председателя на тогавашния Окръжен народен съвет, сега кмет, а от заместник. При това с една запетайка отпред, както много често се случва и днес.
- Оттук ли идва проблемът?
- Оттук се ражда т.нар. казус "запетайка". Оттук съдът приема тези договори за нищожни, тъй като не са подписани от титуляра. Така по силата на закона жилищата се връщат на старите собственици, което става със съдебни решения, а делата са хиляди. Хиляди човешки съдби. Така купилият от държавата жилище, плащал данъци, отгледал там децата си, изведнъж остава на улицата. Една несправедливост, допусната през 1947 г., сега се замества с двойно по-голяма заради тази прословута запетайка. На тези хора, които напускат жилищата си, трябва да им се дадат жилищно-компенсаторни записи. За съжаление мнозина по ред причини са пропуснали срока да получат тези компенсаторни записи. Много от хората се обърнаха и към съда в Страсбург, т.е. те съдят държавата за това, че ги е ограбила.
- Колко са делата в Страсбург?
- Около 40. Случаите са различни. Преди дни ми се обадиха хора, които се оплакаха, че областните управители, които трябва да издадат записите, не го правят.
- С какъв мотив?
- Без мотив. Стига се до т.нар. мълчалив отказ. Нито казват "да", нито "не". Така тези хора не само губят жилищата си, но и не могат да си получат компенсацията, чрез която да търсят варианти за решаване на жилищния си проблем.
- Затова ли поискахте удължаване на срока за получаване на записите с шест месеца?
- Да, затова моето предложение бе да дадем поне един шестмесечен срок. За да могат хората да оправят неуредиците и да получат записите си. Защото гражданите не са виновни за тези неуредици. Държавата е виновна. Държавата дори настрои едните хора, които са купили жилищата, срещу другите - старите собственици.
- Така е по-лесно...
- Това е крайно несправедливо.
- Колко хора се сблъскват с тези неуредици?
- За съжаление няма статистика в тази насока. Попитах и Симеон Дянков, тъй като той отговаря за тези въпроси. Но той отговори, че няма данни.
- Добре, за какви пари става въпрос?
- Според мен разрешаването на този въпрос няма да е финансов проблем. От 2007 г. досега са заплатени около 2 млн. лв. Освен това Дянков изрично подчертава в отговор на мое питане, че в бюджета за 2011 г. ще бъде отделено специално перо за парично обезщетяване на хората, които са напуснали жилищата си. Така че не можем да говорим за пробиване на бюджета. Хиляди са гражданите, които са изгонени. Но не са толкова много тези, които са пропуснали сроковете за компенсаторните си записи.
- Някъде се губи логиката. Дянков казва, че пари ще има. Мнозинството отказва в същото време да даде време на хората за документите?
- Няма логика. Законът, който написах, е кратък и най-вече продиктуван от обажданията по телефона на десетки граждани. Нямам личен интерес. Опитах се да помогна на хората. Именно заради това, още преди да започна да пиша законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, поисках сведения от Дянков. Така че проблемът не е финансов. Проблемът е морален. Може ли една държава да ограбва гражданите си? Тази държава е България, независимо от това кой е управляващ. Тя е взела парите на хората, а сега не иска дори това да им върне под формата на компенсаторки.
- С гласуването на мнозинството опираме до морал...
- Това е инат!
- Да, но това е редовна практика. Мнозинството като че ли изобщо не слуша "чужди" предложения и гласува машинално?
- Когато представях законопроекта в пленарна зала дори се обърнах към ГЕРБ, защото те блокираха закона с думите: "Не мислете кой го е писал". Интересно е, че дори "Атака" гласува "за". Синята коалиция не участва в гласуването. Наистина нямам обяснение. В пленарна зала нито един не се изказа против. Нито един не стана и не каза: "Корнезов, не сте прав!".
- Нито обясни поне отрицателен вот...
- Никакъв аргумент. Но нека бъдем и справедливи - трима от ГЕРБ подкрепиха предложението. Чудя се и се срамувам, защото може и да съм в опозиция, но съм представител в парламента, какво да отговоря на тези хора, които имаха поне някаква надежда. Какво да кажа: "Корнезов не успя." Чудя се какво още мога да направя?
- Има ли "последна надежда"?
- Единствената юридическа възможност е да подновя искането си под нова форма. Това обаче законово може да стане след Нова година.
- Няма ли инатът пак да блокира нещата?
- Надеждата умира последна. Като гледам сълзите на тези хора - това са възрастни и болни хора. Много от тях водиха дела с години, много починаха.
- Като говорим за морал, ограбване от държавата, хората са много наплашени и от нещо друго - политическите чистки...
- Да, това се случва в цялата страна. В държавния апарат, а той е доста разклонен, хората, които не са с определени убеждения и не ръкопляскат на ГЕРБ, се уволняват. Дали под формата на съкращения, дали са карани да подписват молби за напускане. Единствената възможност за справедливост е съдът. Но нали се сещате, че едно дело продължава с години, а през това време човекът е безработен. През това време кой ще ти купува хляба, децата кой ще ти гледа. Това са човешки трагедии. За мен безспорно в една демократична държава, ако е демократична, не може така. Не може една политическа сила да идва на власт и да назначава свои хора, следващата също и т.н. Така разбиваш целия апарат, който трябва да функционира в името на хората. Но в този период от една година, откакто ГЕРБ е на власт, се забелязва много ясен и неморален лобизъм.
- Лобизъм... или те просто сами си внасят закони според интересите?
- Да, примерите са много, и то само и единствено да си оправят техните неща. Най-актуални са поправките за автомобилния транспорт - пълен лобизъм. Да се обслужват една-две фирми и всичко друго да бъде смачкано. Не се управлява така държава. Не казвам, че всички го правят, но като цяло стана политика на това правителство. Дори Бойко Борисов се налага да идва да ги възпира от време на време.
- Небезизвестната десетминутна поправка...
- Да. Е, какви депутати са те тогава?
- Какви?
- Такива, че вече сме внесли 20 дела в Конституционния съд. Едно от тях е за казуса с отпуските. Значи заместник-кметовете на София може да бъдат уволнени, да си вземат компенсацията, а на другия ден да бъдат назначени отново. После тук приемат закон, според който старите отпуски изгарят. Как да го обясним това на хората?
- Ама те си ги взеха...
- Да, взеха си ги, шефката на НОИ - и тя си ги взе. Ама за другите - няма. И чрез закони, и чрез действията си управляващите потвърждават само едно - държавата сама ограбва гражданите си. Затова ми се иска да вярвам, че Конституционният съд ще отмени тези неща. Но това изисква време, а българинът се чувства все по-несигурен. Това правителство върви в обратна насока от това, което декларира, и в известна степен ГЕРБ заблудиха българския народ да гласува за тях. Този случай с одържавените имоти е частен, но дай Боже, да не попаднеш в частния случай!