Да се разделим със заблудата, че Русия е победена

Юджийн РУМЪР/Андрю С. УАЙС*

Докато руският президент гледа към втората годишнина от инвазията срещу Украйна, самоувереността му е видима отвсякъде. Дълго чаканата украинска контраофанзива не успя, което засили позициите на Киев при евентуални преговори. Путин с основание смята, че времето е на негова страна. Няма никакви данни, че на фронтовата линия Русия губи войната, която е вече война на изтощение. Руската икономика е наистина разклатена, но тя не е в руини. Колкото и да е странно, властта на Путин е още по-стабилна след бунта на Пригожин през юни.
Обещанията на Запада за съживяване на отбранителната им промишленост се сблъскаха с бюрократични блокади и трудности по веригата за доставки. А санкциите срещу Москва и контролът върху руския износ възпрепятстват военните усилия на Путин в много по-малка степен от очакваното. Руските военни заводи увеличават своята продукция и превъзхождат западните по производството на артилерийски снаряди.
Повишените цени на петрола, донякъде благодарение на сътрудничеството със Саудитска Арабия, пълнят руската хазна, докато Украйна е силно зависима от западните парични потоци. Увеличавайки вноса на руски петрол и други суровини, Китай и Индия осигуриха важна подкрепа за руската икономика. Путин изчисли, че в икономическите отношения, в краткосрочен план, е по-изгодно да е младши партньор на Китай. Китайските стоки са почти 50% от руския внос, а руските енергийни гиганти вече се ориентират към продажби в Китай.
Нищо от казаното дотук не трябва да ни изненадва. Повече от половин година преди нахлуването в Украйна (24 февруари 2022 г.), Путин подписа нова Стратегия за националната сигурност на Русия. Водещата идея в този документ е страната да се подготви за дългосрочна конфронтация със Запада. Днес руският президент може да обяви пред нацията, че тази негова стратегия е успешна.
Путин не е подложен на никакъв натиск да спре войната и изобщо не се притеснява за способността си да я води неопределено време. С идването на зимата армията му започна ограничена сухопътна офанзива, засилвайки ракетните атаки и действията на дроновете срещу украинските градове, електроцентрали, заводи и друга критична инфраструктура.
Като минимум Путин вярва, че с времето евро-атлантическата подкрепа за Украйна ще намалее, че украинците ще се сринат от руския терор и разрушенията и това ще му позволи да диктува условията за споразумение, за да обяви победа във войната.
Руският президент ще прибегне до всичко, за да победи в Украйна. Той ще използва всеки световен и регионален проблем като лост за спечелване на войната срещу Украйна и Запада, независимо дали това е война между Израел и Газа, продоволствени доставки или решения за климатичните промени.
Западните лидери не направиха нещо много важно - не разясниха на своите граждани риска от трайната заплахата от една ревизионистична Русия. Те много често вярват на заблуди, залагайки на санкции, на украинска контраофанзива или на предоставяне на нови видове оръжия, за да принудят Кремъл да седне на масата за преговори. Или наивно се надяват Путин да бъде свален с дворцов преврат.

През Студената война щатските стратези не залагаха на внезапна промяна

на позицията на Кремъл или на срив на съветската комунистическа система за една нощ. Те вярваха в дългосрочната визия за противопоставяне на този опасен режим и в нужните инвестиции в отбраната и във военните способности на западните съюзи. Това бе политика, водена по класическата формула на Джордж Кенан за "търпеливо, но твърдо и бдително сдържане на руската експанзия".
Днес политиката на сдържане означава продължаване на западните санкции, дипломатическа изолация на Русия, блокиране на руската намеса във вътрешната ни политика и укрепване на възпиращия и отбранителния капацитет на НАТО, което включва устойчиви инвестиции на САЩ и Европа в западната военно-индустриална база. Това обаче не значи, че отново трябва да водим Студена война.
Днешната ситуация е коренно различна от времената на съветската заплаха. Европа не е опустошена, каквато бе след Втората световна война, НАТО прие в своите редици Финландия и Швеция, а Путин трябва да чука за помощ по вратите на Пекин, Техеран и Пхенян. Съотношението на силите ясно се е наклонило във вреда на Русия.
Единството и решимостта на западните съюзници ще е от ключово значение за лидерите от двете страни на Атлантическия океан, защото Кремъл владее изкуството да вбива клинове между САЩ и техните съюзници. И трябва да сме изключително предпазливи, когато даваме предимство на всяко ново ръководство в Кремъл. Някога президентът Рейгън трябваше да бъде убеждаван, преди да повярва, че

Горбачов е по-различен от своите предшественици

Сегашното предизвикателство е много по-трудно. Краят на войната, когато и да стане, едва ли ще потуши враждата между Русия и Европа. Украинците и техните приятели с основание искат да видят просперираща и независима Украйна, интегрирана в политическия и икономическия живот на континента. Но Путин и наследниците му ще възприемат това като поражение и ще се опитат да го предотвратят с всички средства.

* Юджийн Румър е бивш служител в руския сектор на американското разузнаване към Националния съвет за разузнаване, сега е директор на програмата "Русия и Евразия" във Фондация "Карнеги".
Андрю С. Уайс е вицепрезидент по проучванията на "Карнеги", експерт по Русия в президентските администрации на Джордж Буш и Бил Клинтън