От редактора
Будни или с маски?
/ брой: 213
Искам да рисувам нещо от хелоуин. Тези думи, казани зад гърба ми, ме вкамениха.
Произнеслият тези думи бе нахакан ученик, а аз бях влязъл за малко в час по рисуване. Колежката им беше дала задача да се опитат да нарисуват портрет на някой наш будител или нещо, свързано с будителите.
Наложи се да поговоря с децата за народните будители. Не знам обаче доколко това имаше смисъл, защото преди мен и колежката го беше правила.
Тъжен факт е, че днешните деца възприемат много повече хелоуин, отколкото Деня на будителите. И не само страховитите костюми са причината...
Защото и ние си имаме кукери, но колко от децата обикалят с кукерски маски да гонят злите сили...
А зли сили има колкото искаш. Но те не са само на този ден. Те са непрекъснато около нас, откъсват ни от българщината, от българските корени и традиции. Те подменят езика ни, родовата памет, нашия генетичен код. Те подсъзнателно карат децата ни да харесват чуждото. Защото заедно с детската маска в главите им влиза чуждопоклонничеството.
Затова Денят на народните будители е един много хубав празник, който трябва да се отбелязва тържествено. Но според мен е важно и всеки ден да е свързан с невидима нишка с този светъл ден. Да бъдем будни всекидневно, а не да си проспиваме живота в еснафско самодоволство. Да се вслушваме в словата на будителите, да се вглеждаме в делата им и да се опитваме да ги следваме, а не да изпадаме в апатия от невъзможности или в другата крайност - еуфорията на лесните забавления и живота ден за ден.
Но тачим ли наистина будителите или се сещаме за тях само на 1 ноември?
Учителите, едни от съвременните будители, са подложени на безпрецедентен натиск: и от ученици, и от родители, и от съответните институции. И това не са само приказки, а лични наблюдения от вече над 20-годишния ми стаж като учител. Никога те не са имали по-малко права, отколкото днес. Ученици не зачитат учителя, налитат на саморазправа. Родители искат обяснения от учителите за двойки, за направена на висок глас забележка и за какво ли още не. И все учителят е виновен...
Ами другите будители? Да вземем писателите. Ако не се вписваш в модерната "идеологически правилна партийна" линия да хулиш социализма и да възхваляваш (несъществуващите!) евроатлантическите ценности, да вкарваш в сюжетната линия бандити, наркотици, секс, то тогава почти нямаш никакъв шанс да бъдеш забелязан.
И си мисля, имаме ли нужда от будители днес? Или с чуждите маски се чувстваме уютно?