Боян Ангелов: Със СБП са свързали съдбите си стотици творци на българската словесност

- Г-н Ангелов, Съюзът на българските писатели чества своята 105-годишнина. Каква е равносметката за този период?

- Историята на Съюза на българските писатели всъщност е история на българската литература за последното столетие. Нека си припомним, че е създаден на 8 септември 1913 г., след подписването на трагическия за България Букурещки мирен договор, който довежда до първата национална катастрофа. Мечтата българите да видят обединени трите неделими части на Отечеството ни - Тракия, Мизия и Македония - се превръща в невъзможен блян. Завърналите се от фронта млади писатели решават да създадат дружество, което да съхрани духовната слава на родината. Сред учредителите са: Теодор Траянов, Никола Ракитин, Димитър Подвързачов, Иван Ст. Андрейчин, Стоян Дринов, Георги Райчев, Минко Неволин, Димитър Бабев... А за почетни членове са избрани: Иван Вазов, д-р Кръстьо Кръстев, проф. Иван Шишманов, Стоян Михайловски, Тодор Страшимиров, Тодор Влайков. На следващите заседания към новото сдружение се присъединяват Пейо Яворов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Александър Балабанов... А това е всъщност тогавашният интелектуален елит. След края на Първата световна война за почетен председател на СБП е издигнат Иван Вазов. Затова през десетилетията това сдружение има и друго, символично име - Вазовият писателски съюз. Историята му продължава и в следващите години. Негови председатели са били значими писатели, като Кирил Христов, Елин Пелин, Тодор Влайков, Михаил Арнаудов, Людмил Стоянов, Димитър Димов, Георги Караславов, Георги Джагаров, Любомир Левчев, Павел Матев, Кольо Георгиев, Николай Хайтов... С този съюз са свързали съдбите си още стотици творци на българската словесност - Гео Милев и Асен Златаров, Димитър Талев и Павел Вежинов, Елисавета Багряна и Дора Габе, Ламар и Чавдар Мутафов, Александър Геров и Андрей Германов, Радой Ралин и Пеньо Пенев, Валери Петров и Йордан Радичков, Емилиян Станев и Чудомир, Генчо Стоев и Евтим Евтимов, Анжел Вагенщайн и Антон Дончев...

- Кои са предизвикателствата на новото време, с които трябва да се справя Съюзът на българските писатели?

- Предизвикателствата са много и от различно естество. Те са и финансови, и социални. Не само СБП, но и другите творчески съюзи бяха принудени да се регистрират в "частна полза", т.е. в полза на своите членове. Това беше повод държавата да се откаже от финансирането им и по такъв начин хиляди творци: писатели, художници, артисти, филмови дейци, журналисти, композитори бяха оставени на произвола на съдбата. Излюпилите се преди три десетилетия "демократи" решиха, че няма нужда от държавна подкрепа за българската култура, която трябвало да се развива според някакви не съвсем ясни пазарни принципи. И започнаха да се появяват купища литературни сурогати - лоши копия на западни булевардни романи. Най-печеливши станаха тези, които отричаха и отричат всичко, случило се в България преди 10 ноември 1989-а. Те направиха и главозамайващи политически кариери, използвайки антикомунизма за подходяща маска, скриваща истинските им кариеристични стремления. Създадоха се литературни моди и тяхната цел бе да зачеркнат постигнатото през десетилетията в областта на културата, обявявайки го за тоталитарно и нехуманно. Времето обаче бавно, но безвъзвратно отрича подобни напъни, които обслужват сили, стремящи се да разрушат хилядолетните културни традиции на България и да я превърнат в послушен протекторат, а народа й - в безправен и лумпенизиран електорат.

- От четири години сте председател на СБП. Какво успяхте да свършите и какви са вашите амбиции за бъдещето?

- Още е рано за равносметки, но правя всичко, което е във възможностите ми, за да се възвърне авторитетът на СБП. Нашата организация трябва да бъде припозната и от държавните институции, но най-вече от обществото, като сдружение, което милее за българската книжовност и прави всичко необходимо за опазване и разгласа на най-добрите й образци.
Българският език е саморазвиваща се материя, тя се нуждае и от защита, и от подкрепа. Затова една от първостепенните ни задачи е приемането на Закон за българския език, писменост и книжовност. Може би най-значимата ни ценност, създадена преди повече от хилядолетие, е българският книжовен език. На българската кирилица пишат и четат повече от 300 милиона души по цял свят, а езикът ни е признат за официален в рамките на Европейския съюз. По всичко личи обаче, че политическа воля за приемане на Закон за българския език у нас не съществува. Надявам се обществената енергия да стане толкова мощна, че да наложи безпрекословно приемането му, защото от него в голяма степен зависи и бъдещето ни като държава. Звучи почти абсурдно, но ние не защитаваме със закон една от най-големите ценности, които притежаваме като народ и държава.
Другата моя амбиция е да се възвърне старата слава на издателство "Български писател", вестник "Словото днес" да намери по-широк кръг читатели и да увеличи тиража си, списание "Пламък" отново да започне да излиза всеки месец. Иска ми се да бъде укрепен Фондът, който да подпомага  възрастни и болни писатели, да издаваме книги на писатели-юбиляри, да поощряваме млади дарования. Преди броени дни излезе от печат с емблемата на издателство "Български писател" двутомник (поезия и проза), в който са включени творби на повече от 700 писатели. По идея на Анжел Вагенщайн и със спомоществователството на живеещия в Бразилия член на СБП Илко Минев издадохме отново безсмъртната "Епопея на забравените" от Иван Вазов.  

- През последните години се появиха много ценни зрънца в българската литература, но и много плява. Как да отсее българският читател?

- Хубаво е, че вече не съществува официална литературна цензура. Ала не съществува и литературна критика. По разни телевизии се появяват напълно случайни хора, възхваляващи до бога книги без художествена стойност. Често пъти българският читател се заблуждава от подобно агресивно налагане на определени автори и приема подобни панаирджийски хвалебствия за чиста монета, макар и да се вижда, че монетата е менте. Но той е и достатъчно интелигентен и не е лесно да бъде излъган от словоблудствата на литературстващи мошеници, слугуващи на едно или друго комерсиално издателство. Никакви награди, хвалебствия и дитирамби не могат да превърнат нищоприказването за нищописането в литература.

- Големи български творци и техни произведения бяха орязани в учебните програми по литература. Какви са според вас причините? Може ли българските ученици да не познават най-добрите ни поети и писатели?

- Това е целенасочена нихилистична политика, която в наше лице всякога е намирала сериозен отпор. Тя се провежда от десетилетия и нейната ерозираща мощ се наблюдава навсякъде. Изливат се много и много пари за образование, без някакъв видим ефект. Създават се цели генерации,  отчуждени от величието на историята ни и от красотата на литературната ни класика. На мода излизат литературни епигони на неолиберални модернистични модели, чрез които се изповядват размити и нищо не значещи уж "универсални" ценности. СБП се опитва да внесе порядък в този обществен хаос, разяждащ като метастази снагата на българската духовна култура. Ала нашият глас си остава глас в пустиня. Недостъпни за него остават "културните" предавания в обществената ни телевизия.
- Хората, особено младите, четат все по-малко, все по-малко посягат към стойностната книга. Какви опасности крие това?
- Липсата на морални устои и на личности, които с поведението си биха могли да способстват за обрат в световните културологични парадигми, води и до естетически вакуум. Аз обаче съм оптимистично настроен, защото познавам не малко млади хора, които създават литературни творби с драматични обрати и запомнящи се сюжетни линии. Младият човек не е продукт само на училището. Той формира своя характер и в обществото, което, за съжаление, по никакъв начин не подпомага неговите желания и стремежи.     

- Какво е мястото на СБП в обществото ни днес? Има ли мисия и каква е? Или може би всеки писател има мисия в днешния материален и меркантилен, лишен от духовност и морал свят?

- Не мога и не бих искал да разглеждам мисията на Съюза отделно от мисията, на която се е посветил всеки утвърден български писател. Съюзът е само едно доброволно обединение на тези повече от 800 българки и българи, които със силата на словото и с таланта си създават реалности, понякога са по-сложни и по-наситени с образност от самата действителност. Пред дарбата на тези хора благоговея и се радвам искрено на техните успехи. Опитвам се, заедно с моите колеги от Управителния съвет, да ги подкрепям в трудното им битие. Стремим се да бъдем мост между писателите и обществото, между писателите и държавните институции. А всичко това вкупом е нашата България, пред която се прекланяме.